Ла-бемол минор: тоналност, ключова сигнатура и енхармоничен еквивалент
Изчерпателен гид за Ла-бемол минор: тоналност, седемладова ключова сигнатура, енхармоничен еквивалент (G-си минор) и практическо приложение в партитури.
А-бемол минор е минорна скала, започваща от A♭. Нейната ключова сигнатура съдържа седем бема (седем лада): B♭, E♭, A♭, D♭, G♭, C♭ и F♭. В естествения (natural) лад нотите са: A♭, B♭, C♭, D♭, E♭, F♭, G♭, A♭.
Относни и паралелни тоналности, енхармония
Неговият относителен мажор коректно е C♭ (до-бемол) мажор — това е мажорната скала с еднакви ноти като A♭ минор, въпреки че в някои източници може да срещнете и други означения; в оригиналния текст присъства и линк към до-бемол мажор. Паралелният му мажор е А-бемол мажор.
Енхармоничният му еквивалент (т.е. тоналността с еднакви звучащи височини, но различно писане) е посочен като G-си минор — по-точно това е G♯ (G-диез) минор (G♯ minor), която има по-прост клавирен подпис (пет диеза) в сравнение с A♭ минор (седем лада/бема).
Характеристики на ладовете
- Естествен (natural) минор: A♭, B♭, C♭, D♭, E♭, F♭, G♭.
- Хармоничен минор: повдига се VII стъпало — G♭ → G (G♮), давайки характерния интервал от малка секста и увеличена септима.
- Мелодичен минор: при възходяща форма се повдигат VI и VII стъпала: F♭ → F (F♮) и G♭ → G (G♮); при низходяща форма се връща към естествения минор.
Нотиране и практическа употреба
Поради наличието на C♭ и F♭ (нотни писания, еквивалентни на B и E), както и общо седем бема, A♭ минор е трудна за четене и писане. Затова в практиката композиторите и редакторите често предпочитат да използват енхармоничната тоналност G♯ минор (посочена при оригиналния линк като G-си минор), която съдържа пет диеза и е по-удобна за клавирни инструменти и за възприемане.
В някои партитури ключовите подписи в басовия ключ могат да изглеждат различно подредени — например знаците за бемоли може да са позиционирани по различен начин (включително и F♭ да се поставя на втория ред отгоре), за да се оптимизира четимостта. Това е печатно-нотна конвенция и не променя реалната тоналност.
Използване в музикалната литература
A♭ минор се среща рядко като основна тоналност на цялостни произведения, поради трудностите при нотиране. По-често се срещат кратки епизоди, модулации или пасажи в този лад; за продължителни творби или пиеси е по-практично да се използва енхармоничната G♯ минор. Поради това в музикалната литература има сравнително малко примери, написани изцяло в A♭ минор.
Ако търсите конкретни произведения или примери, може да се консултирате с нотно издание или музикална енциклопедия — някои по-модерни редакции предпочитат енхармоничното написване в G♯ минор заради по-лесното изпълнение и четимост на партитурите.
В класическата музика
- Погребалният марш от Соната за пиано № 12, оп. 26 на Лудвиг ван Бетовен
- Ранна част от последната част на Соната за пиано № 31, оп. 110 на Бетовен (въпреки че в клавирната сигнатура на тази част са използвани само 6, а не 7 лада)
- Фуга за орган на Йоханес Брамс (ок. 1857 г.)
- Концерт за две пиана и оркестър, оп. 88а на Макс Брух (въпреки че поне в една транскрипция за две пиана е използвана сигнатура 6 фати, подобно на примера от оп. 110 на Бетовен)
- Evocación от книга I на "Иберия" на Исак Албенис
- "La Vega" на Исаак Албенис (около 1897 г.)
- Леош Яначек я използва за сонатата си за цигулка и за солото за орган в своята Глаголическа меса.
- Мориц Мошковски я използва за своя клавирен етюд, опус 72, номер 13.
- Също Полонез в си бемол минор, Шопен
В популярната музика
А-бемол минор е използван и в партитурата на Фредерик Льов за музикалната пиеса "Моята прекрасна лейди" от 1956 г.; хорът на вторите слуги е в а-бемол минор.
Друг пример за популярна музика в си бемол минор е Walkin' on the Sun на Smash Mouth.
Гами и ключове
| Диатонични гами и клавиши | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблицата е посочен броят на аршинните и латинните знаци във всяка скала. Минорните скали се изписват с малки букви. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява минорният лад?
О: А-бемол минор е минорна скала, започваща на А♭. Нейният клавирен подпис съдържа седем лада.
В: Какъв е относителният мажор на минорната тоналност?
О: Относителният мажор на а-бемол минор е до-бемол мажор.
В: Какъв е паралелният мажор на а-бемол минор?
О: Паралелният мажор на а-бемол минор е А-бемол мажор.
В: Какъв е енхармоничният еквивалент на А-бемол минор?
О: Енхармоничният еквивалент на А-бемол минор е G-си минор.
В: Обичайно ли е да се използва а-бемол минор като основна тоналност на музикално произведение?
О: Не, не е обичайно да се използва си бемол минор като основна тоналност на музикално произведение.
В: Защо има малко произведения в ла минор?
О: Има малко творби в минорна тоналност, защото по-често произведенията в минорна тоналност, в които тониката е А♭, се пишат в нейната енхармонична тоналност - fis moll, която има по-проста клавирна сигнатура.
Въпрос: Как може да се обозначи F с басов подпис на минорния ключ ?
О: В някои партитури F може да бъде обозначено с басов ключ "А-бемол минор", като се постави знакът за F на втория ред отгоре.
обискирам