Е♭ минор (ми бемол минор) — тоналност, характеристики и примери

Е♭ минор: тоналност с шест бемоли, мрачен и загадъчен характер. Характеристики, известни примери (Бах, Рахманинов, Прокофиев, Малер) и употреба в пиано и оркестър.

Е♭ минор или е-бемол минор е минорна скала, базирана на е-бемол. Ключовата ѝ сигнатура съдържа шест лада: B♭, E♭, A♭, D♭, G♭ и C♭ (често се записват като шест бемоли).

Ноти и строеж на скалата

Натуралната (натурална) ми бемол минор има следните степени:

• Тоника: Е♭
• Втора: F
• Терца: G♭
• Кварта: A♭
• Квинта: B♭
• Секста: C♭ (enharm. B)
• Септима: D♭

В хармоничната форма е повдигната седмата степен: D♭ → D♮. В мелодичната форма на възходящия момент се повдигат и шестата, и седмата степени (C♭ → C♮ и D♭ → D♮), а при низходящото движение се връщаме към натуралната форма.

Аккорди в тоналността

Триадите на основните степени (натурална форма) са:

• i — E♭m (Е♭–G♭–B♭)
• iidim — Fdim (F–G♭–A♭)
• III — G♭ (G♭–B♭–D♭)
• iv — A♭m (A♭–C♭–E♭)
• v — B♭m (B♭–D♭–F)
• VI — C♭ (C♭–E♭–G♭)
• VII — D♭ (D♭–F–A♭)

В хармоничната и мелодичната употреба често срещаме и мажорен V (B♭), когато седмата степен е повдигната (D♮) — това усилва тракцията към тониката.

Относителни и енхармонични отношения

Неговият относителен мажор е G-бемол мажор (G♭ мажор), а паралелният му мажор е E-бемол мажор. Енхармоничният му еквивалент е ре-бемол. (в практиката по-точно и по-удобно за някои анализи и изпълнения се използва ре-диез минор — D# минор, тъй като E♭ и D# са енхармонични).

Характеристика и звучене

Тоналността ми бемол минор традиционно се свързва с тъмно, меланхолично, мистично и понякога трагично настроение. В тоналност с шест бемола мелодичните и хармоничните решения често създават плътна, наситена хармония с богати ниски цветове — ефект, който композиторите използват за драматични и интроспективни сцени.

Практически бележки и оркестрация

Поради големия брой бемоли ми бемол минор се среща по-рядко в оркестровата литература — за множество инструменти (особено духови и транспониращи) това означава трудно четими партитури и сложни променящи се тоналности. Често тонацията се използва за кратки модулации или ефекти, а когато трябва цялостно оркестриране, някои аранжори предпочитат да транспонират произведението в по-удобна близка тоналност (например в ре минор или ми минор), за да улеснят изпълнението и четимостта за оркестровите инструменти.

Примери в музикалната литература

В класическия репертоар тоналността се среща по-рядко, но има значими примери:

• В книга I на "Добре темпериран клавир" от Йохан Себастиан Бах Прелюд № 8 е написан в ми бемол минор, а следващата фуга е в ре-бемол минор. В книга II и двете части са в ре-бемол.
• Една от редките симфонични творби в тази тоналност е Симфония № 6 на Прокофиев. Няколко други съветски композитори — Ешпай, Янис Иванов (четвърта симфония "Атлантида", 1941), Овчинников и Мясковски — също използват тази тоналност за определени симфонични и драматични ефекти.
• Рахманинов използва ми бемол минор в "Елегия" оп. 3 № 1 и в неговите Етюди-таблетки оп. 39 № 5; тези парчета илюстрират мрачното, загадъчно и наситено звучене на тоналността.
• Густав Малер използва ми бемол минор в дългото оркестрово и хорово въведение на втората част от Осмата си симфония. Сродно, мрачното оркестрово въведение в единствената оратория на Бетовен "Христос на Елеонския хълм" също е в тази тоналност.
• В по-късната музика тоналността присъства и в джаза: стандартът "'Round Midnight" (Thelonious Monk) и класическият риф на "Take Five" често се асоциират с mi бемол минор или звучания, близки до нея, като това подчертава нейната загадъчност и нощна атмосфера.

Съвети за изпълнители

• Пианистите трябва да обърнат внимание на C♭ и други нетипични посписания — въпреки че са enharmonic на по-често срещани ноти, тяхната позиция в клавирната текстура и дуглажната хармония може да изисква специално внимание при фразиране и педала.
• При оркестрови изпълнения е полезно да се предвиди транскрипция за духови инструменти и евентуално опростяване на ключовите подписи за по-добра четимост.

Като цяло, ми бемол минор е тоналност с характерна емоционална наситеност и богат хармоничен потенциал — предпочитана за изразяване на тъга, мистерия и драматични нюанси в различни епохи и жанрове.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ми бемол минор?

В: Какъв е относителният мажор на ми бемол минор?

В: Какъв е паралелният мажор на ми бемол минор?

В: Какъв е енхармоничният еквивалент на тази тоналност?

В: Използва ли се често тази тоналност в оркестровата музика?

В: Има ли известни произведения, написани в тази тоналност?

Търсене по буква