Е♭ минор (ми бемол минор) — тоналност, характеристики и примери
Е♭ минор: тоналност с шест бемоли, мрачен и загадъчен характер. Характеристики, известни примери (Бах, Рахманинов, Прокофиев, Малер) и употреба в пиано и оркестър.
Е♭ минор или е-бемол минор е минорна скала, базирана на е-бемол. Ключовата ѝ сигнатура съдържа шест лада: B♭, E♭, A♭, D♭, G♭ и C♭ (често се записват като шест бемоли).
Ноти и строеж на скалата
Натуралната (натурална) ми бемол минор има следните степени:
- Тоника: Е♭
- Втора: F
- Терца: G♭
- Кварта: A♭
- Квинта: B♭
- Секста: C♭ (enharm. B)
- Септима: D♭
В хармоничната форма е повдигната седмата степен: D♭ → D♮. В мелодичната форма на възходящия момент се повдигат и шестата, и седмата степени (C♭ → C♮ и D♭ → D♮), а при низходящото движение се връщаме към натуралната форма.
Аккорди в тоналността
Триадите на основните степени (натурална форма) са:
- i — E♭m (Е♭–G♭–B♭)
- iidim — Fdim (F–G♭–A♭)
- III — G♭ (G♭–B♭–D♭)
- iv — A♭m (A♭–C♭–E♭)
- v — B♭m (B♭–D♭–F)
- VI — C♭ (C♭–E♭–G♭)
- VII — D♭ (D♭–F–A♭)
В хармоничната и мелодичната употреба често срещаме и мажорен V (B♭), когато седмата степен е повдигната (D♮) — това усилва тракцията към тониката.
Относителни и енхармонични отношения
Неговият относителен мажор е G-бемол мажор (G♭ мажор), а паралелният му мажор е E-бемол мажор. Енхармоничният му еквивалент е ре-бемол. (в практиката по-точно и по-удобно за някои анализи и изпълнения се използва ре-диез минор — D# минор, тъй като E♭ и D# са енхармонични).
Характеристика и звучене
Тоналността ми бемол минор традиционно се свързва с тъмно, меланхолично, мистично и понякога трагично настроение. В тоналност с шест бемола мелодичните и хармоничните решения често създават плътна, наситена хармония с богати ниски цветове — ефект, който композиторите използват за драматични и интроспективни сцени.
Практически бележки и оркестрация
Поради големия брой бемоли ми бемол минор се среща по-рядко в оркестровата литература — за множество инструменти (особено духови и транспониращи) това означава трудно четими партитури и сложни променящи се тоналности. Често тонацията се използва за кратки модулации или ефекти, а когато трябва цялостно оркестриране, някои аранжори предпочитат да транспонират произведението в по-удобна близка тоналност (например в ре минор или ми минор), за да улеснят изпълнението и четимостта за оркестровите инструменти.
Примери в музикалната литература
В класическия репертоар тоналността се среща по-рядко, но има значими примери:
- В книга I на "Добре темпериран клавир" от Йохан Себастиан Бах Прелюд № 8 е написан в ми бемол минор, а следващата фуга е в ре-бемол минор. В книга II и двете части са в ре-бемол.
- Една от редките симфонични творби в тази тоналност е Симфония № 6 на Прокофиев. Няколко други съветски композитори — Ешпай, Янис Иванов (четвърта симфония "Атлантида", 1941), Овчинников и Мясковски — също използват тази тоналност за определени симфонични и драматични ефекти.
- Рахманинов използва ми бемол минор в "Елегия" оп. 3 № 1 и в неговите Етюди-таблетки оп. 39 № 5; тези парчета илюстрират мрачното, загадъчно и наситено звучене на тоналността.
- Густав Малер използва ми бемол минор в дългото оркестрово и хорово въведение на втората част от Осмата си симфония. Сродно, мрачното оркестрово въведение в единствената оратория на Бетовен "Христос на Елеонския хълм" също е в тази тоналност.
- В по-късната музика тоналността присъства и в джаза: стандартът "'Round Midnight" (Thelonious Monk) и класическият риф на "Take Five" често се асоциират с mi бемол минор или звучания, близки до нея, като това подчертава нейната загадъчност и нощна атмосфера.
Съвети за изпълнители
- Пианистите трябва да обърнат внимание на C♭ и други нетипични посписания — въпреки че са enharmonic на по-често срещани ноти, тяхната позиция в клавирната текстура и дуглажната хармония може да изисква специално внимание при фразиране и педала.
- При оркестрови изпълнения е полезно да се предвиди транскрипция за духови инструменти и евентуално опростяване на ключовите подписи за по-добра четимост.
Като цяло, ми бемол минор е тоналност с характерна емоционална наситеност и богат хармоничен потенциал — предпочитана за изразяване на тъга, мистерия и драматични нюанси в различни епохи и жанрове.
Гами и ключове
| Диатонични гами и клавиши | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблицата е посочен броят на аршинните и латинните знаци във всяка скала. Минорните скали се изписват с малки букви. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ми бемол минор?
О: Е-бемол минор, известен също като E♭ минор, е минорна скала, базирана на нотата Е-бемол. Тя има шест лада в ключовата си сигнатура.
В: Какъв е относителният мажор на ми бемол минор?
О: Относителният мажор на E-бемол минор е G-бемол мажор.
В: Какъв е паралелният мажор на ми бемол минор?
О: Паралелният мажор на е-бемол минор е е-бемол мажор.
В: Какъв е енхармоничният еквивалент на тази тоналност?
О: Енхармоничният еквивалент на тази тоналност е ре-бемол минор.
В: Използва ли се често тази тоналност в оркестровата музика?
О: Тази тоналност не се използва често в оркестровата музика и обикновено само за модулиране между други тоналности.
В: Има ли известни произведения, написани в тази тоналност?
О: Да, сред известните произведения, написани в тази тоналност, са Прелюд № 8 от книга 1 на "Добре темпериран клавир" на Йохан Себастиан Бах, Симфония № 6 на Прокофиев, "Елегия" оп. 3 № 1 и ֹtudes Tableaux оп. 39 № 5 на Рахманинов, "'Round Midnight" и "Take Five" на джаз музиканти, ораторията "Христос на Елеонския хълм" на Бетовен и втората част на Осма симфония на Густав Малер.
обискирам
