До минор е минорна скала, базирана на до. Хармоничният минор повишава B♭ до B♮. Ключовата му сигнатура е с три бемола (B♭, E♭, A♭). Когато се записва в джаз нотация, кратката ѝ форма е Cm.

Неговият относителен мажор е ми бемол мажор, а паралелният мажор е до мажор.

Ноти на скалата

  • До естествен (natural) минор: до, ре, ми♭, фа, сол, ла♭, си♭ (C, D, E♭, F, G, A♭, B♭)
  • До хармоничен минор: до, ре, ми♭, фа, сол, ла♭, си (C, D, E♭, F, G, A♭, B) — повишен седми тон (водещ тон)
  • До мелодичен минор (класически): възходящо — до, ре, ми♭, фа, сол, ла, си (C, D, E♭, F, G, A, B); низходящо — се връща към естествения минор (C, B♭, A♭, G, F, E♭, D, C)
  • Мелодичен минор (джаз): често се използва с повишени шести и седми тон и в двете посоки (C, D, E♭, F, G, A, B)

Интервална структура

Естественият (natural) минор следва интервалите: цяло, половина, цяло, цяло, половина, цяло, цяло (W–H–W–W–H–W–W). Хармоничният вариант има увеличена втора между шестия и седмия тон (аугумирана секунда).

Хармония и често срещани акорди

В тоналността до минор характерни акорди (в римска нотация):

  • i — Cmi (до минор)
  • ii° — D° (ре намален)
  • III — E♭ (ми бемол мажор)
  • iv — Fm (фа минор)
  • v / V — Gm (в естествения минор) или G (в хармоничния минор, защото повишеният седми тон води до мажорен доминантен акорд)
  • VI — A♭ (ла бемол мажор)
  • VII — B♭ (си бемол мажор)

Често използвани прогресии: i–iv–V–i, i–VI–III–VII и i–V–i (с доминанта, формирана чрез хармоничния минор за силно разрешение към тониката).

Нотиране и означения

  • Ключовата подписка съдържа три бемола: B♭, E♭ и A♭.
  • В популярна и джаз нотация се използва съкратен запис: Cm, Cmin или C-.
  • В класическата практика за мелодичния минор понякога се указва отделно възходящата форма (повишени 6. и 7. степени) чрез артикулатури или изричното повишаване на знаците в нотния текст.

Примери в репертоара

До минор е често използвана тоналност в класическата и романтичната музика. Някои известни произведения в до минор:

  • Л. ван Бетовен — Симфония №5 (до минор)
  • Л. ван Бетовен — Соната "Патетична" (Пиано соната №8) в до минор
  • Ф. Шопен — Прелюдия оп.28 №20 в до минор
  • С. Рахманинов — Пиано концерт №2 в до минор

Бележки и съвети

  • Когато композирате или аранжирате, решете дали да използвате естествен, хармоничен или мелодичен минор спрямо нуждата от водещ тон и характера на мелодията.
  • В джаз контекст повишеният 7-и (и често 6-и) тон се третира свободно — слушателят свиква с по-„модерни“ звукови цветове, затова в джазово-импровизационен контекст често се използва джаз мелодичният минор.