До минор (C-moll) — тоналност, скала, хармоничен минор и нотиране
До минор (C‑moll) — всичко за тоналността: скала, хармоничен минор, нотиране и джаз обозначение Cm. Уроци, примери и практическо приложение за музиканти.
До минор е минорна скала, базирана на до. Хармоничният минор повишава B♭ до B♮. Ключовата му сигнатура е с три бемола (B♭, E♭, A♭). Когато се записва в джаз нотация, кратката ѝ форма е Cm.
Неговият относителен мажор е ми бемол мажор, а паралелният мажор е до мажор.
Ноти на скалата
- До естествен (natural) минор: до, ре, ми♭, фа, сол, ла♭, си♭ (C, D, E♭, F, G, A♭, B♭)
- До хармоничен минор: до, ре, ми♭, фа, сол, ла♭, си (C, D, E♭, F, G, A♭, B) — повишен седми тон (водещ тон)
- До мелодичен минор (класически): възходящо — до, ре, ми♭, фа, сол, ла, си (C, D, E♭, F, G, A, B); низходящо — се връща към естествения минор (C, B♭, A♭, G, F, E♭, D, C)
- Мелодичен минор (джаз): често се използва с повишени шести и седми тон и в двете посоки (C, D, E♭, F, G, A, B)
Интервална структура
Естественият (natural) минор следва интервалите: цяло, половина, цяло, цяло, половина, цяло, цяло (W–H–W–W–H–W–W). Хармоничният вариант има увеличена втора между шестия и седмия тон (аугумирана секунда).
Хармония и често срещани акорди
В тоналността до минор характерни акорди (в римска нотация):
- i — Cmi (до минор)
- ii° — D° (ре намален)
- III — E♭ (ми бемол мажор)
- iv — Fm (фа минор)
- v / V — Gm (в естествения минор) или G (в хармоничния минор, защото повишеният седми тон води до мажорен доминантен акорд)
- VI — A♭ (ла бемол мажор)
- VII — B♭ (си бемол мажор)
Често използвани прогресии: i–iv–V–i, i–VI–III–VII и i–V–i (с доминанта, формирана чрез хармоничния минор за силно разрешение към тониката).
Нотиране и означения
- Ключовата подписка съдържа три бемола: B♭, E♭ и A♭.
- В популярна и джаз нотация се използва съкратен запис: Cm, Cmin или C-.
- В класическата практика за мелодичния минор понякога се указва отделно възходящата форма (повишени 6. и 7. степени) чрез артикулатури или изричното повишаване на знаците в нотния текст.
Примери в репертоара
До минор е често използвана тоналност в класическата и романтичната музика. Някои известни произведения в до минор:
- Л. ван Бетовен — Симфония №5 (до минор)
- Л. ван Бетовен — Соната "Патетична" (Пиано соната №8) в до минор
- Ф. Шопен — Прелюдия оп.28 №20 в до минор
- С. Рахманинов — Пиано концерт №2 в до минор
Бележки и съвети
- Когато композирате или аранжирате, решете дали да използвате естествен, хармоничен или мелодичен минор спрямо нуждата от водещ тон и характера на мелодията.
- В джаз контекст повишеният 7-и (и често 6-и) тон се третира свободно — слушателят свиква с по-„модерни“ звукови цветове, затова в джазово-импровизационен контекст често се използва джаз мелодичният минор.
Използване в класическата музика
През бароковия период музиката в до минор обикновено се пише с двудесен ключ. Когато тази музика се отпечатва днес, понякога тя все още се отпечатва по същия начин.
Още от времето на Бетовен до минор има значението на героична борба и композиторът пише много от най-емоционалните си, драматични произведения в тази тоналност. Това са правили и много други автори, следвайки стила на Бетовен.
Това са само някои от известните произведения, написани в до минор:
- Сюита за виолончело № 5 BWV 1011: VI. Жига - Йохан Себастиан Бах
- Голяма меса в до минор (Моцарт) - Волфганг Амадеус Моцарт
- Концерт за пиано № 24 - Волфганг Амадеус Моцарт
- Концерт за пиано № 3 - Лудвиг ван Бетовен
- Симфония № 5 (Бетовен), оп. 67 (1804-8)
- "Хорова фантазия" в до минор, оп. 80 (1808), Бетовен
- Соната за пиано № 8 в до минор (Патетична) - Лудвиг ван Бетовен
- Соната за пиано № 32 (Бетовен) - Лудвиг ван Бетовен
- Симфония № 2 (Чайковски) "Малка руска" в до минор, оп. 17 (1872)
- Симфония № 8 - Антон Брукнер
- Концерт за пиано № 2 в до минор - Сергей Рахманинов
- Етюд оп. 10, № 12 - Фридерик Шопен
- Прелюд № 20, оп. 28 - Фридерик Шопен
- Ноктюрно в до минор оп. 48, № 1 - Фридерик Шопен
- Симфония № 4 - Дмитрий Шостакович
- Симфония № 8 - Дмитрий Шостакович
- Пасакалия и фуга в до минор - Бах
- Симфония № 2 - Густав Малер
Гами и ключове
| Диатонични гами и клавиши | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблицата е посочен броят на аршинните и латинните знаци във всяка скала. Минорните скали се изписват с малки букви. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Свързани страници
- Списък на симфониите в до минор
Въпроси и отговори
В: Какво е до минор?
О: До минор е минорна скала, основана на нотата до.
Въпрос: По какво се различава хармоничната минорна скала от обикновената до минорна скала?
О: Хармоничният минор повишава B♭ до B♮.
В: Каква е ключовата сигнатура на до минор?
О: Ключовата сигнатура на до минор има три ладови.
В: Как се записва до минор в джаз нотация?
О: В джазовата нотация кратката форма на минор се записва като "Cm".
В: Какъв е относителният мажор на до минор?
О: Относителният мажор на до минор е ми бемол мажор.
В: Какъв е паралелният мажор на до минор?
О: Паралелният мажор на до минор е до мажор.
обискирам