Ла мажор (A) — определение, характеристики и известни произведения
Ла мажор (A): определение, хармонични характеристики и емблематични произведения — Моцарт, Бетовен, Брамс; оркестрации, клавишни и камерна музика в една статия.
Ла мажор (A) е мажорна скала с основна нота Ла. Ключовата й сигнатура съдържа три диеза — фа-диез, до-диез и сол-диез (F#, C#, G#). Стандартните степени на нотната система за ла мажор са: Ла, Си, До#, Ре, Ми, Фа#, Сол# (A, B, C#, D, E, F#, G#).
Относителен минор и хармонични особености
Нейният относителен минор е fis-moll (F# minor). Тончината ла мажор има някои интересни хармонични особености: например неаполитанският шести акорд на 
в ла мажор често изисква използването на бемол (B♭) като акцидентал, което е по-рядко срещано при други тоналности.
Инструментални и оркестрови особености
Ла мажор е удобна и звучна тоналност за струнни инструменти, особено за цигулка, тъй като позволява използване на няколко от отворените струни за по-пълно и бляскаво звучене. В оркестровата практика, когато музиката е в ла мажор, тимпаните обикновено се настрояват на нотите A и E (на разстояние една квинта). Това е стандартно решение за тази тоналност; в други случаи тимпаните могат да бъдат настроени и на други интервали според нуждите на произведението.
Роля в различни жанрове
В класическата и романтичната симфонична литература ла мажор фигурира по-често отколкото някои други тоналности, макар да не е толкова често използвана като ре мажор или сол мажор (ре мажор, сол мажор). Примери за значими симфонии в ла мажор са:
В камерната и солова литература ла мажор е предпочитана тоналност за дървени духовни и струнни инструменти. Концертът за кларинет и Квинтетът за кларинет на Моцарт са в ла мажор — поради това Моцарт често използва кларинети в A в камерни и оркестрови състави.
Камерен репертоар и сонати
В камерната музика ла мажор е често срещана тоналност за сонати и лирични произведения. Сред известните сонати за цигулка в ла мажор са тези на:
- Йоханес Брамс (един от неговите цигулни цикли включва значими творби в тази тоналност)
- Сезар Франк — неговата Соната за цигулка е в ла мажор и е важна в романтичния репертоар
- Габриел Форе — също е автор на сонатни произведения в тази тоналност
Питър Кропър (Peter Cropper) е отбелязал, че ла мажор "е най-пълно звучащата тоналност за цигулка", коментирайки изпълнението и звуковите възможности на инструмента при творби като Кройцеровата соната на Бетовен.
Примери на известни произведения
- Концерт за кларинет и Квинтет за кларинет — Моцарт
- Симфония № 7 — Бетовен
- Симфония № 6 — Брукнер
- Симфония № 4 ("Италианска") — Менделсон (списъкът може да бъде разширен с множество концерти, сонати и камерни творби в ла мажор от различни епохи)
Емоционален и културен контекст
Исторически музикалните теоретици и критици са приписвали на различните тоналности характерни емоционални качества. Според Кристиан Фридрих Даниел Шубарт (Christian Friedrich Daniel Schubart) ла мажор е подходящ за "признания на невинна любов, надежда за повторна среща при раздяла; младежко веселие и упование в Бога". Тези описания отразяват традиционните асоциации на тоналността с топлина, светлина и оптимизъм.
Практически съображения за изпълнителите
- За струнни инструменти ла мажор често дава по-лесно изпълнение на пасажи, използващи отворени струни и хармоничен блясък.
- За духови инструменти (особено кларинети) съществуват инструменти, настроени специално за A, което улеснява изпълнението на творби в ла мажор.
- В оркестровата практика тимпаните и другите ударни се настройват така, че да подкрепят тоналността (в ла мажор стандартът е A и E).
Ла мажор остава предпочитана тоналност за множество жанрове — от камерна и солова музика до големи оркестрови форми — благодарение на своя звуков характер, удобство за различни инструменти и богата музикална традиция.
Възходяща и низходяща мажорна скала.
Гами и ключове
| Диатонични гами и клавиши | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблицата е посочен броят на аршинните и латинните знаци във всяка скала. Минорните скали се изписват с малки букви. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
В: Какво е майор?
О: Мажор (или ключ А) е мажорна скала с основна нота А. Ключовата ѝ сигнатура има три резки.
В: Какъв е относителният минор на А-мажор?
О: Относителният минор на А-мажор е fis-moll.
Въпрос: Колко симфонии са в тоналността А-мажор?
О: Симфониите в А мажор не са толкова много, колкото тези в ре мажор или сол мажор, но са повече от другите резки тоналности. Симфония № 7 на Бетховен, Симфония № 6 на Брукнер и Симфония № 4 на Менделсон са почти всички симфонии в тази тоналност през епохата на Романтизма.
Въпрос: Какви произведения композира Моцарт в ла мажор?
О: Моцарт композира концерта си за кларинет и квинтета си за кларинет в ла мажор.
В: Защо Питър Кропър казва, че ла мажор е "най-пълно звучащата тоналност за цигулка"?
О: Питър Кропър казва, че А мажор "е най-пълно звучащият ключ за цигулка", защото при свирене на цигулка той издава по-пълен звук от другите ключове.
В: Според Кристиан Фридрих Даниел Шубарт какъв тип емоции могат да бъдат изразени чрез музика, написана в този ключ?
О: Според Кристиан Фридрих Даниел Шубарт музиката, написана в тази тоналност, може да изрази емоции като признания за невинна любов, надежда да се види отново с любимия при раздяла, младежка жизнерадост и доверие в Бога.
Въпрос: Как обикновено се настройват тимпаните, когато се свири музика за оркестър, написана в тази тоналност?
О: Когато се свири музика за оркестър, написана в този ключ А мажор, тимпаните обикновено се настройват така, че да свирят ноти на разстояние една октава - обикновено "А" и "Е". В повечето други тоналности те ще бъдат настроени на разстояние една четвърт
обискирам