Gabriel Fauré

Животът му

Форе идва от Южна Франция. Роден е в многодетно семейство и е изпратен да живее при приемна сестра в продължение на четири години. Когато е съвсем малък, той често свири на хармония в малкия параклис към училището, където баща му е директор. Една сляпа дама го чула и казала на баща му, че трябва да го изпрати в добро музикално училище. Отначало баща му не искал да го направи, но когато момчето било на девет години, го изпратили да учи в училището "Нидермайер" в Париж. Това било училище, в което се обучавали млади хора за църковни органисти и хорови диригенти. Той прекарва там единадесет години и получава добро музикално образование. Един от учителите му е великият композитор Камий Сен-Санс.

Първоначално работи в няколко църкви, където свири и акомпанира на хорове. По време на Френско-пруската война Фор служи в армията и преподава. Когато се завръща в Париж през октомври 1871 г., получава работата на акомпанятор на хор в голяма парижка църква, наречена Сен-Сулпис. Често се среща със Сен-Санс и неговите приятели, сред които са композиторите Лало, Дюпарк, д'Инди и Шабрие. Няколко от тези музиканти, сред които и самият Форе, създават през 1871 г. музикално дружество, наречено Société Nationale de Musique.

През 1874 г. Сен-Санс се оттегля от църквата "Мадлен", а Форе става хормайстор. През същата година той се сгодява за Мариан Виардо, дъщеря на певицата Полин, но след това Мариан прекратява годежа. Заминава за Ваймар, за да чуе "Пръстенът на нибелунгите" на Рихард Вагнер. Форе харесва музиката на Вагнер, но тя не му оказва влияние.

През 1883 г. Форе се жени за Мари Фремие. Двамата имат двама сина. За да издържа семейството си, му се налага да изкарва много време, като преподава, и затова не му остава много време да композира, освен през лятото. Издателите му не му плащат много пари за композициите му.

През 1892 г. той става инспектор на музикалните консерватории във френските провинции, което означава, че вече не му се налага да преподава на любители. През 1896 г. най-накрая става главен органист на Мадленската църква. Става и професор по композиция в Парижката консерватория. Тук преподава на няколко студенти, които стават важни френски композитори, сред които Морис Равел, Надя Буланже и Шарл Коечлин. През 1905 г. става директор на Консерваторията.

С напредването на възрастта той оглушава. Високите и ниските тонове му звучали объркано. През 1920 г. се пенсионира от Консерваторията на 75-годишна възраст. През същата година получава Големия кръст на Почетния легион. Това е необичайно за един музикант да получи толкова високо отличие. Здравето му се влошава, отчасти защото пуши много. Умира в Париж от пневмония през 1924 г. и му е организирано държавно погребение. .

Портрет в маслени бои на Габриел Форе от Джон Сингър Сарджънт, около 1889 г. (Музей на музиката в Париж)

Неговата музика

Габриел Форе е най-великият композитор на френска художествена песен или мелодия. Той научава много в училището Нидермайер за това как да пише красиви, плавни хармонии. Изучава и църковните модалности. Това може да се чуе в голяма част от музиката му. Написва няколко песенни цикъла (групи от песни), включително един, наречен La Bonne Chanson. Творбите за пиано на Форе са предимно кратки произведения като баркароли, ноктюрни и импромптю. Те често са изпълнени с арпежирани фигури, като мелодията преминава от едната ръка в другата. Камерните му творби включват клавирни квартети и квинтети, струнен квартет, клавирно трио, две сонати за цигулка и пиано и две за виолончело и пиано. Особено известен е неговият "Елеги" за виолончело и пиано. Никога не е проявявал голям интерес към писането за оркестър. Оркестровите му произведения се състоят предимно от инцидентна музика. Реквиемът му е популярен както сред любителски, така и сред професионални хорове.