Инцидентна музика: театрална музика за пиеси, увертюри и сценични песни

Инцидентна музика: театрална музика за пиеси — увертюри, сценични песни и примери от Менделсон до Григ. Разберете как музиката оживява сцената.

Инцидентната музика е музика, написана специално за пиеса. За разлика от операта, в която музиката е непрекъсната и равностойна на текста, инцидентната музика има подпомагаща роля: тя свързва сцени, придружава важни драматични моменти, озвучава смени на настроението или се изпълнява като песни, изпълнявани от актьорите. Името „инцидентна“ подчертава, че музиката е допълнение към действието и не е основното средство за изразяване на сюжета.

Кратка историческа справка

Употребата на инцидентна музика е много стара — тя се среща още в епохата на Древна Гърция, а в по-късни периоди заема важно място в сценичната практика. През XVI и XVIIвек, особено в пиесите на Шекспир, музикалните миниатюри и песни са често срещани: героите понякога пеят, а между сцените се изпълняват кратки оркестрови или вокални откъси. В този период инцидентната музика се използва по-често в комедии, отколкото в трагедии, тъй като във високо драматизираните истории благородните персонажи са представяни като твърде официални или сериозни, за да пеят; песните често са поверявани на персонажи като пастири, нимфи или клоуни.

Развитие през XIX и началото на XX век

В по-късните векове инцидентната музика става част от всички видове драматични постановки и често се пише за големи оркестри. Много известни композитори са написали музика, която се изпълнява с пиесите или, впоследствие, извън тях като самостоятелни концертни произведения. Ярък пример е камерната музика към "Сън в лятна нощ" на Шекспир, написана от Феликс Менделсон през 1842 г. Други значими случаи са работите на композитори, които са композирали за драматурзи като Гьоте и Шилер. Например Бетховен пише музика за пиесата на Гьоте "Егмонт" — увертюрата ясно илюстрира описания в пиесата испански гнет над Нидерландия, а Розамунде на Шуберт произлиза от пиесата "Вълшебната арфа" (Die Zauberharfe). Музиката на Шуман за Манфред, макар да е вдъхновена от драматичното произведение, не е била задължително предназначена за съвместно изпълнение с пиесата, а носи програмни и литературни влияния.

Други примери за композитори, създали запомняща се инцидентна музика, включват Сибелиус (за пиесата на Метерлинк "Пелеас и Мелизанда") и Григ (за пиесата на Ибсен Пеер Гинт).

Функции и форми на инцидентната музика

• Увертюра — музика преди началото на пиесата, която задава тон и атмосфера.
• Интермецо / междусценни късове — музика, която свързва отделните сцени или действия.
• Подсказване на настроение — фонова ("undercore") музика, която усилва емоцията на драмичния момент.
• Ариети и песни — вокални номера, изпълнявани от герои на сцената.
• Балетни епизоди или танцова музика, включени в постановката.
• Мотивни или тематични елементи (лейтмотиви), които подсказват за персонажи или идеи.

Изпълнение, обработка и концертен живот

В много случаи инцидентната музика добива самостоятелен живот извън театъра: композиторите и изпълнителите често създават оркестрови или пианни сюити от най-запомнящите се откъси, които се изпълняват на концерти. Така увертюрата или някои инструменти от оригиналната музика стават по-популярни от самата пиеса и се слушат като самостоятелни произведения.

XX век и съвременност

През ХХ век инцидентната музика е по-малко непрекъснато присъстваща в класическите пиеси, но намира нови форми. Постановките на Брехт, които често имат политическа и пропагандна цел, изискват специфичен музикален език. Брехт работи с композитори като Вайл и Айслер, чиито творби комбинират театралност и популярни жанрове — музиката за пиесите на Брехт има общо с кабаретна стилистика и изпълнява функцията да дистанцира или да коментира действието.

В съвременния театър често се използват синтетични средства: електронната музика, записани звукови ефекти и мултимедийни звукови решения съпътстват сценичното действие, изграждайки атмосфера и подкрепяйки режисьорските идеи. Освен това много режисьори и композитори експериментират с жанрово смесване — поп, рок, джаз и етно-елементи могат да бъдат интегрирани в инцидентната музика.

Бележки за слушателя

Ако чуете увертюра или сюита от пиеса в концертна програма, това често е именно инцидентната музика, отделена и преработена за концерт. Тези произведения дават възможност да се оцени музикалният език, който е бил предназначен да служи на драматичното действие, но и да функционира самостоятелно като музикална творба.

Инцидентната музика продължава да бъде важен елемент в театъра — от класическите увертюри и сценични песни до съвременните експерименти със звук и електроника — като свързва музиката и драмата и обогатява сценичното изживяване.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява случайната музика?

В: Кога за първи път е използвана случайната музика?

Въпрос: Как се е използвала съпътстващата музика в комедиите и в трагедиите?

Въпрос: Кои са някои от известните композитори на инцидентна музика?

Въпрос: Създава ли се все още инцидентна музика днес?

Въпрос: Обикновено ли увертюрите от тези композиции се изпълняват отделно на концерти?

Търсене по буква