Бертолт Брехт — немски поет и драматург (1898–1956)

Открийте живота и революционната драматургия на Бертолт Брехт (1898–1956) — влиятелен немски поет, теоретик на епичното театро и автор на знакови пиеси.

Автор: Leandro Alegsa

audio speaker iconБертолт Брехт (роден наaudio speaker icon Eugen Berthold Friedrich Brecht ;* 10. февруари 1898 г. в Аугсбург; † 14. август 1956 г. в Берлин) е немски поет и драматург.


 

Бертолт Брехт е една от най-влиятелните фигури на немския и световен театър през XX век. Със своите пиеси, стихове и теоретични текстове той формира така нареченото "епично" театрално направление, което поставя целта да развива у публиката критично съзнание, а не емоционална съпричастност в традиционния смисъл.

Кратка биография

Роден в семейство на чиновник и аптекарка, Брехт проявява литературни заложби още от младежките си години. След Първата световна война започва да пише поезия и драматургия; ранните му творби отразяват експерименти и социално-политически теми, които остават централни през цялата му кариера. През 1920-те години Брехт става видна фигура в берлинската културна сцена и започва сътрудничество с композитори и актьори.

Основни творби

  • Baal (ранна пиеса, 1918–1923) — експериментална и мрачно сатирична творба, която показва ранните театрални търсения на Брехт.
  • Die Dreigroschenoper (Трилогия/Опера на три гроша) (1928, музика: Курт Вайл) — социална сатира, която става огромен успех и популяризира нов подход към музикалния театър.
  • Майка Кураж и нейните деца (Mutter Courage und ihre Kinder, 1939) — една от най-значимите му антивоенни пиеси.
  • Животът на Галилей (Life of Galileo, 1938–1943) — пиеса за науката, морала и властта.
  • Кавказкият крейдачен кръг (Der kaukasische Kreidekreis, 1944) — притча за справедливост и собственост.
  • Добрият човек от Сечуан (Der gute Mensch von Sezuan, 1943) — социална и етична драма, разглеждаща възможността за доброта в несправедлив свят.

Театрални идеи и принос

Брехт развива концепцията за епичния театър и introduces техниката, известна като ефект на отчуждение (нем. Verfremdungseffekt). Целта на тези похвати е да попречат на публиката да потъне напълно в илюзията на сценичното действие и вместо това да предизвикат мислене и критично отношение към представените явления. За постигане на това Брехт използва:

  • наричащи се разказвачи и припокриващи се песни, които коментират действието;
  • преки обрати към зрителите и сценични картини, които разчупват "илюзията";
  • изчистена, често непреувеличена игра на актьорите, която не цели психологическа идентификация, а демонстрация на социални роли;
  • смесване на жанрове и използване на музика, която съзнателно дистанцира.

Политика, емиграция и поздни години

Като открит марксист, Брехт е подложен на натиск след възхода на националсоциализма в Германия и през 1933 г. напуска страната. През периода на изгнание живее в различни европейски държави, а по време на Втората световна война се установява в Съединените щати. След войната се връща в Европа и в крайна сметка се установява в Източен Берлин, където с помощта на съпругата си, актрисата Хелене Вайгел, основава известния театрален колектив Berliner Ensemble. Въпреки че Брехт заема ключова позиция в културния живот на Германската демократична република, творчеството му продължава да предизвиква дискусии и критики от различни политически и художествени позиции.

Поезия и други жанрове

Освен пиеси, Брехт пише и поезия, есета и теоретични текстове за театъра. Неговите лирични миниатюри често са директни, сатирични и политически ангажирани. Теоретичните му работи — например текстове, в които обяснява принципите на епичния театър — са влиятелни за режисьори и драматурзи по целия свят.

Наследство и влияние

Влиянието на Бертолт Брехт върху световния театър е огромно. Неговите идеи за ролята на театъра като инструмент за социален анализ и промяна са приети и адаптирани от множество режисьори, драматурзи и театрални школи. Berliner Ensemble и поставените от Брехт постановки продължават да бъдат изучавани и играни по сцени в целия свят.

Известни характеристики

  • акцент върху социално-политически теми;
  • комбиниране на музика и дидактични елементи;
  • стремеж към дистанциране на публиката и насърчаване на критично мислене;
  • широко използване на алегория и пародия.

Бертолт Брехт остава емблематична фигура в историята на литературата и театъра — творец, чиито експерименти с форма и съдържание променят начина, по който се възприемат сценичните изкуства и обществената роля на драматургията.

Живот

Брехт посещава училище в Аугсбург, където баща му е директор на фабрика за хартия. Завършва образованието си през 1917 г. След това учи естествени науки, медицина и литература в университета "Лудвиг-Максимилиан" в Мюнхен. Налага се да прекъсне следването си, защото трябва да постъпи в армията.

През 20-те години на ХХ век Брехт заминава за Берлин и става част от културната сцена. В Берлин се запознава с втората си съпруга Хелене Вайгел и се жени за нея, след като се развежда с първата си жена. От втората си съпруга Брехт има още един син.

В Берлин той се запознава с много художници и интелектуалци от Ваймарската република. Творбите му стават много критични към капиталистическото общество (например "Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny" (1930)). Много от приятелите му са били комунисти, но той никога не се присъединява към КПД. Най-известното му произведение от това време е "Dreigroschenoper".

През 1933 г. нацистите забраняват свиренето на някои негови произведения и арестуват някои от приятелите му. След пожара в Райхстага той пътува от Германия до Прага, Виена, Швейцария и Дания.

През следващите пет години той живее в Дания. През 1938 г. пише "Животът на Галилей" (Das Leben des Galilei) за Галилео Галилей, който е преследван от Светата инквизиция, защото иска да каже научната истина.

Когато Германия окупира Дания, той отново трябва да бяга.

Заминава за Швеция, след това за Финландия и накрая за Москва в Съветския съюз. Дори при Сталин не е в безопасност. Затова отпътува през Китай за Съединените щати. Живее и работи в Калифорния и превежда много текстове.

През 1947 г., по времето на Маккарти, Комитетът за неамериканска дейност към Камарата на представителите (HUAC) го разследва, тъй като го подозира, че е комунист. Той дава показания и заявява, че никога не е бил член на комунистическата партия. След това отпътува обратно за Швейцария - единственото място, където можеше да отиде по онова време.

През 1948 г. му е разрешено да се върне в Берлин, Източен Берлин. Той е важен сценарист и режисьор за младата Източна Германия. След протеста на работниците на 17 юни 1953 г. Брехт се оплаква от източногерманското правителство, което му докарва известни неприятности. От този момент нататък той става все по-изолиран.

Брехт умира от сърдечен удар през 1956 г. на 58-годишна възраст в Берлин.



 

Работи

Драми (хронологично)

  • Баал
  • Trommeln in der Nacht
  • Im Dickicht der Städte
  • Leben Eduards des Zweiten von England
  • Mann ist Mann
  • Die Dreigroschenoper
  • Излизане и падане на град Махагони (Опералибрето)
  • Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs
  • Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück
  • Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti / Lehrstücke [Schuloper])
  • Die Maßnahme (Lehrstück)
  • Die heilige Johanna der Schlachthöfe
  • Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück)
  • Die Mutter
  • Die Rundköpfe und die Spitzköpfe
  • Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück)
  • Furcht und Elend des Dritten Reiches
  • Животът на Галилей
  • Mutter Courage und ihre Kinder
  • Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto)
  • Der gute Mensch von Sezuan
  • Herr Puntila und sein Knecht Matti
  • Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui
  • Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen (vgl. Lion Feuchtwanger Simone)
  • Schweyk im Zweiten Weltkrieg
  • Der kaukasische Kreidekreis
  • Die Tage der Commune
  • Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher
  • Bearbeitung der Antigone (1947)
  • Bearbeitung des Coriolanus von Shakespeare (1952/53)

Едноактни драми

  • Die Bibel
  • Die Gewehre der Frau Carrar
  • Die Hochzeit, auch Die Kleinbürgerhochzeit
  • Der Bettler oder Der tote Hund
  • Prärie (Оперно либрето)
  • Er treibt einen Teufel aus
  • Lux in Tenebris
  • Der Fischzug
  • Дансен
  • Каква е цената на Eisen?
  • Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)

Текстове на песни

Лирични цикли

  • Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918)
  • Псалми (1920)
  • Бертолт Брехт Hauspostille (1916-1925)
  • Die Augsburger Sonette (1925-1927)
  • Песни от Драйгрошоп (1928)
  • Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926-1927)
  • Нощна лампа (1931)
  • Истории от революцията (1932)
  • Sonette (1932-1934)
  • Английски песни (1934)
  • Lieder Gedichte Chöre (1933)
  • Китайски песни (1938-1949)
  • Студии (1934-1938)
  • Svendborger Gedichte ([1926]-1937)
  • Steffinsche Sammlung (1939-1942)
  • Hollywoodelegien (1942)
  • Gedichte im Exil ([1944])
  • Deutsche Satiren (1945)
  • Детски песни (1950)
  • Елегантен куфар (1953 г.)

Лирика и песни (не е пълна)

  • Choral vom Manne Baal
  • Ballade von den Seeräubern
  • Die Legende vom toten Soldaten
  • Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe
  • Der Schneider von Ulm
  • An die Nachgeborenen
  • Die Lösung
  • Mein Bruder war ein Flieger
  • Fragen eines lesenden Arbeiters
  • Erinnerung an die Marie A.
  • Schlechte Zeit für Lyrik
  • Резолюция der Kommunarden
  • Morgens und abends zu lesen
  • Kinderhymne

Prosa

  • Bargan läßt es sein
  • Geschichten vom Herrn Keuner
  • Dreigroschenroman
  • Der Augsburger Kreidekreis
  • Flüchtlingsgespräche
  • Kalendergeschichten
  • Die unwürdige Greisin
  • Die Geschäfte des Herrn Julius Cäsar

Ausgaben

  • Sämtliche Stücke in einem Band. Komet, 2002, ISBN 3-89836-302-3
  • Die Gedichte in einem Band. Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 2002, ISBN 3-518-02269-5
  • Große kommentierte Berliner und Frankfurter Ausgabe. Aufbau Verlag u. a., Berlin u. a. 1988-2000, ISBN 3-351-00601-2, 30 Bände [1]
  • Geschichten vom Herrn Keuner. Zürcher Fassung. Herausgegeben von Erdmut Wizisla. Suhrkamp Verlag Frankfurt am Main 2004. ISBN 3-518-41660-X (Enthält erstmals veröffentlichte Geschichten aus einem Zürcher Fund im Jahr 2000.)
 

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Бертолт Брехт?


О: Бертолт Брехт е немски поет и драматург.

В: Кога е роден?


О: Роден е на 10 февруари 1898 г. в Аугсбург.

В: Какво е пълното му име?


О: Пълното му име е Ойген Бертолд Фридрих Брехт.

В: Къде е живял?


О: Живял е в Берлин.

В: Кога умира?


О: Умира на 14 август 1956 г. в Берлин.


В: Каква е била националността му?


О: Бил е германец.

В: На колко години беше, когато почина?


О: Беше на 58 години, когато почина.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3