Сън в лятна нощ — пиеса на Уилям Шекспир: история, герои, влияние

Открийте магията на "Сън в лятна нощ" — Шекспирова комедия: история, незабравими герои и феи, влияние върху музика, балет и кино, анализ и любопитни факти.

"Сън в лятна нощ" е пиеса на Уилям Шекспир. Точната дата на написване на пиесата е неизвестна. Общоприето е, че пиесата е написана през 1595 или 1596 г. За първи път е отпечатана през 1600 г. През 1623 г. пиесата е отпечатана в "Първото фолио" - сборник с всички пиеси на Шекспир.

Източниците на Шекспир включват произведения на Плутарх, Апулей, Овидий, Джефри Чосър и Едмънд Спенсър. Той намира описание на Пък в книгата на Реджиналд Скот The Discoverie of Witchcraft (1584 г.). Обикновено се смята, че пиесата е написана за празненствата около аристократичния брак на Елизабет Вере, внучка на лорд Бъргли, през 1595 г., или на Елизабет Кери, дъщеря на сър Джордж Кери, през 1596 г.

В пиесата се разказва за четирима объркани млади влюбени, група несръчни работници, кралския двор на херцог Тезей и кралския двор на феите - крал Оберон и кралица Титания. Действието на пиесата се развива предимно през нощта в гората край Атина.

Пиесата е филмирана многократно. В един от филмите Мики Руни е в ролята на феята Пък. Бенджамин Бритън пише опера по пиесата, Джордж Баланчин и Фредерик Аштън правят балети по нея, а Феликс Менделсон пише много музикални произведения за пиесата, сред които "Увертюра" и "Сватбен марш".

Кратък сюжет

Действието се развива в и около Атина и в магическа гора. Първата сюжетна линия проследява херцог Тезей и неговата годеница, кралицата на амазонките, чието име в пиесата е Хиполита; втората — четиримата млади влюбени (Хермия, чието семейство се противопоставя на избора ѝ, Лисандър, който я обича; Деметрий, когото семейството предпочита за Хермия; и Хелена, влюбена в Деметрий); третата — група селски актьори (наричани понякога "работници" или "механични" в преводите), които репетират комедия за сватбата на херцога; и четвъртата — двата двора на феите: Оберон и Титания, чийто спор и намесата на пакостливия дух Пък предизвикват верига от любовни обърквания и комични трансформации. Всички тези линии се преплитат в нощта, когато границата между реалност и сън се размазва.

Герои (основни)

• Тезей — херцог на Атина.
• Хиполита — велика царица на амазонките, годеница на Тезей.
• Оберон — крал на феите.
• Титания — кралица на феите.
• Пък — пакостлив дух/фея, който създава объркванията.
• Хермия, Лисандър, Деметрий, Хелена — младите влюбени, чиито взаимоотношения са централни за действието.
• Егеус — баща/настойник, който настоява Хермия да се ожени за Деметрий.
• Механичните (сред които Питър Куайс, Ник Ботъм, Франсис Флут, Том Снаут, Робин Старвелинг и други) — селски занаятчии, които подготвят представление.

Тематика и мотиви

• Любовта — показана като непредсказуема, изменчива и често иронично изглеждаща под влиянието на външни сили.
• Сънът и илюзията — границата между сън и реалност е централна: магията прави чувствата и действията неясни, както в сънищата.
• Промяна и трансформация — метаморфозата (напр. превръщането в магаре/осел в образа на Ник) е символична и комична.
• Театъра в театъра — поставянето на репетицията на "Мечтаещи механични" дава възможност за рефлексия върху самата драматургия и театралност.
• Социални йерархии и пол — отношенията между поколенията, властта на бащата и мястото на жените в обществото са подложени на наблюдение и ирония.

Стил и структура

Пиесата е написана в пет акта и съчетава стих (с напр. ямбичен пентаметър за по-официалните сцени) и проза (за по-еднообразни и комични моменти). Шекспир използва богат поетичен език, метафори и словесни игри, за да създаде плавен преход между лиричното и комичното. Смяната на тоновете — от двореца, през горската магия до селската сцена — е едно от отличителните ѝ качества.

Произход, дати и източници

Както вече е отбелязано, творбата вероятно е писана през 1595–1596 г. Шекспир черпи идеите си от класически и възрожденски автори като Плутарх, Апулей, Овидий, Джефри Чосър и Едмънд Спенсър, а подробностите за феите и магиите са повлияни от популярни вестители и трактати като The Discoverie of Witchcraft на Реджиналд Скот. Известно е и предположението, че пиесата е била замислена за празненства около аристократични бракове през 1595–1596 г.

Сценична история и адаптации

Пиесата има изключително дълъг и разнообразен сценичен живот — от бароковите представления до модерните режисьорски трактовки. Била е поставяна в най-различни исторически и визуални контексти — от класическия шекспиров театър до съвременни прочити, които преразглеждат въпросите на пола, властта и екологията.

Филмови и музикални адаптации са многобройни — пиесата е филмирана в различни версии; в една от по-известните класически екранизации Мики Руни е в ролята на Пък. Бенджамин Бритън композира опера на тема "Сън в лятна нощ" (опера по пиесата е написана през 1960 г.), а Феликс Менделсон остава може би най-популярен с музиката си към пиесата — увертюрата и прочутия "Сватбен марш". Джордж Баланчин и Фредерик Аштън създават балетни версии, които подчертават танцовите и митологични елементи.

Влияние и прием

"Сън в лятна нощ" е сред най-обичаните и най-често изучаваните пиеси на Шекспир. Тя вдъхновява множество произведения в литературата, музиката, танца и киното. Естетическата ѝ комбинация от поезия, комедия и фантастика прави пиесата лесно приспособима и за съвременни интерпретации.

Критическият прием е разнообразен: пиесата се хвали за лекотата, хумора и поетичната си чувствителност, но и е предмет на съвременни четения, които разглеждат въпроси за властта, съгласието, репрезентацията на жените и възможните колониални или социални импликации.

Защо пиесата остава актуална

Основните ѝ теми — любовта като непредвидимо и често иронично преживяване, тънката граница между сън и съзнание, както и театралността като начин да се изследва човешката природа — правят "Сън в лятна нощ" притегателен текст и в наши дни. Режисьори и артисти продължават да намират нови пластове и съвременни паралели, които доказват универсалността на Шекспировите наблюдения за човешките отношения.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява "Сън в лятна нощ"?

В: Кога е написана пиесата?

В: Как Шекспир измисля образа на Пък?

В: Кои са източниците на Шекспировата творба?

В: По какъв повод е написана пиесата?

В: Къде се развива по-голямата част от действието?

В: Как е адаптиран "Сън в лятна нощ" във времето?

Търсене по буква