Жан Сибелиус — финландски композитор, автор на велики симфонии
Жан Сибелиус — финландски композитор, автор на величествени симфонии, изпълнени с национален дух; живот и творчество, които формираха музикалната история.
Жан Сибелиус (роден в Hämeenlinna (Tavastehus) на 8 декември 1865 г.; починал в Järvenpää на 20 септември 1957 г.) е финландски композитор. Той е един от най-известните финландци и един от най-великите композитори на симфонии за всички времена. Роден е по време, когато Русия има голяма власт във Финландия, а финландският народ усилено се опитва да запази собствената си култура и независимостта си. Този национализъм може да се чуе в голяма част от музиката му, особено в някои от хоровите произведения. След 1928 г. той композира много малко и живее като пенсионер в дома си във финландската провинция.
Ранни години и образование
Сибелиус израства в семейство, където музиката е присъстваща част от живота. Получава първоначално музикално образование в родния си град и по-късно продължава обучението си в Хелзинки, където следва в Музикалния институт (познат днес като Sibelius Academy). Завършва и проучва композиция и в други европейски музикални центрове, включително учения в Берлин и Виена. Първите му значими творби постепенно привличат вниманието на финландската публика и на диригенти в чужбина.
Основни творби и творчески стил
Сибелиус е автор на голямо по обем творчество, което включва симфонии, поеми за оркестър, концерти, камерна музика и хорови произведения. Най-известните му творби са:
- Седемте симфонии (№ I–VII) — централна част от неговото наследство и основа на световния му авторитет;
- „Финландия“ — патриотична тонална поема, станала символ на финландската борба за културна идентичност;
- Концерт за цигулка — едно от най-изпълняваните концертни произведения в соловия репертоар;
- „Карелия“ (Karelia Suite) — оркестрови и хорови фрагменти с народни и исторически мотиви;
- „Valse triste“, „En saga“ и „Tapiola“ — тонални поеми, които показват широка палитра на атмосфери и оркестрация.
Стилът на Сибелиус обединява романтична експресия и усещане за модерна яснота. Той често използва мотиви, вдъхновени от финландския фолклор и природата — широки, циклични мелодии, богата оркестрация и развитие на теми чрез постепенно трансформиране. Неговата музика може да бъде както драматична и патетична, така и интимна и медитативна.
По-късни години и „тихият период“
След 1928 г. Сибелиус почти престава да публикува нови големи произведения. В последните десетилетия на живота си той води спокоен семейно-провинциален живот в Айнола близо до Järvenpää. Около това време остава известен фактът, че той е работил по осмата си симфония, но в крайна сметка съществуват само фрагменти и разнородни сведения за тези усилия; според източници много от материалите са унищожени или изгаряни.
Наследство и влияние
Сибелиус има трайно място в музикалната история. Неговите симфонии и оркестрови творби се изпълняват широко в концертни зали по целия свят. Неговата фигура е символ на финландската културна идентичност — музикалната академия в Хелзинки носи неговото име, а домът му в Айнола е запазен като музей, посещаван от любители на музиката и туристи. Международното признание на Сибелиус довежда до множество отличия и почести приживе и след смъртта му.
Защо да слушаме Сибелиус
- Музиката му съчетава силни емоции с майсторско структуриране;
- Произведенията му предлагат уникално усещане за пространство и природна атмосфера, което отличава финландската школа;
- Творчеството му има важно историческо значение за разбирането на националните културни движения в края на XIX и началото на XX век.
Жан Сибелиус остава една от най-влиятелните фигури в класическата музика — композитор, чиито творби продължават да вдъхновяват изпълнители и слушатели по целия свят.
Животът му
Ранен живот
Жан (произнася се по френски) е роден на 100 км северно от финландската столица Хелзинки. Дядо му е променил фамилното име от финландско на латинско звучащото "Сибелиус". Баща му умира по време на епидемия от холера, когато Жан е съвсем малък. Семейството му говори на шведски вкъщи, но когато е на единадесет години, той отива във финландско училище. Научава се да свири на цигулка и иска да стане солист. Обичал да чете "Калевала" - дълга епична поема за старите финландски легенди. Обичал и шведскоговорящите поети, които пишели стихове за природата.
През 1885 г. заминава за Хелзинки, за да учи право, но скоро се отказва от него и се съсредоточава върху обучението си по цигулка и композиция. Заминава за Берлин, за да продължи обучението си по музика. Сприятелява се с пианиста и композитора Феручо Бузони и заминава с него за Лайпциг. По това време той пише предимно камерна музика. Във Виена получава уроци от Карл Голдмарк и чува много оркестрова музика. Харчи много пари, голяма част от тях за пиене, което се превръща в голям проблем за него в продължение на много години.
Ранен успех
През 1891 г. се връща във Финландия. Печели пари, като преподава. Написва голямо произведение за оркестър и певци, наречено Kullervo . Думите са на фински език, а сюжетът е от поемата "Калевала". Това произведение го прави известен.
През 1892 г. се жени за Аино Ярнефелт. Нейният баща е генерал и много обича финландския език. По това време финландците все повече се опитват да се освободят от властта на Русия. През 90-те години на XIX в. Сибелиус пише повече патриотична музика, например тоновата поема "En Saga" и легендите "Lemminkäinen", сред които е и популярната "Лебедът от Туонела". Патриотичната му тонова поема Finlandia е много популярна и днес. По това време музиката му е повлияна от Вагнер и Чайковски. Той чува и финландски народни мелодии и макар да не ги използва пряко в музиката си, те стават част от музикалния му език. През 1897 г. му е отпусната държавна пенсия, която му помага финансово, въпреки че в продължение на много години все още много често изпитва недостиг на пари, тъй като има скъпи вкусове.
Зрели години
Между 1899 и 1924 г. Сибелиус създава седемте симфонии, които го правят известен по целия свят. Неговият приятел, диригентът Каянус, дирижира творбите на Сибелиус, когато той води Хелзинкската филхармония на турне из Европа. Съпругата му започва да се притеснява колко много алкохол пие в Хелзинки, затова през 1903 г. го убеждава да преместят семейството си на място, наречено Айнола, във финландската провинция. Построяват си къща в Ярвенпя. С изключение на няколко кратки периода в Хелзинки, той прекарва остатъка от живота си там. Първите произведения, които пише там, са Симфония № 2 и Концерт за цигулка. През 1908 г. се разболява тежко и в продължение на няколко години се налага да спре пушенето на пури и пиенето на алкохол. Продължава да пътува и посещава няколко пъти Англия, а през 1914 г. и Съединените щати, където е много популярен. След войната продължава да пише още симфонии, както и някои кратки, леки пиеси. Последното голямо произведение, което написва, е тоновата поема "Тапиола" през 1926 г. Опитва се да напише още една симфония (№ 8), но се отказва и я унищожава. Никога повече не пише музика. Продължава да живее в пенсия в къщата си във финландската провинция още 30 години. Умира от мозъчен кръвоизлив. Сега в къщата се намира музеят на Сибелиус.
Семеен живот
Съпругата на Сибелиус Айно произхожда от много почтено семейство. Въпреки че баща ѝ е бил генерал от армията, в семейство Ярнефелд, което включвало музиканти, художници и поети, имало много голям интерес към културата. Жан се влюбва в Аино още при първото си посещение в дома ѝ. Аино му е вярна съпруга през целия му живот, въпреки че търпи много трудности заради проблемите му с алкохола и дълговете му. Двамата имат пет дъщери.
Неговите произведения
Сибелиус е известен най-вече със своите симфонии и стихотворения. Симфониите му се различават много една от друга и нито една от тях не може да се определи като "типична" за неговия стил. Ранните симфонии имат романтичен характер, а в по-късните симфонии той изпробва много нови идеи и звуци. Концертът му за цигулка се свири от всички големи цигулари. Сибелиус пише много песни за глас и пиано. Това са предимно обработки на шведски стихотворения. Той пише и много хорови произведения, предимно на фински език. Тези вокални творби не са толкова известни извън Финландия, тъй като езикът им не е познат в чужбина, но има някои много добри песни, особено Luonnotar. Освен важните си произведения той пише и много кратки творби, за да изкарва достатъчно пари за живот. Те включват песни, както и много кратки пиеси за пиано.
Днес музиката на Сибелиус е изключително популярна. Музиката му оказва влияние и върху последните композитори.
обискирам