Симфонична поема
Симфоничната поема или тоновата поема е оркестрово произведение, към което е прикрепена история или което описва нещо като стихотворение, картина или друга идея, която не е музика. Симфоничната поема е вид програмна музика (музика за инструменти, която има идея извън музиката).
Симфоничните поеми са писани предимно през XIX век, по времето на Романтизма. Обикновено те са в една част с продължителност между 10 и 20 минути. Някои от най-дългите, като "Ein Heldenleben" на Рихард Щраус, са много по-дълги, подобно на симфония с четири части, които преминават една в друга.
Идеята може да се види в увертюрите на Бетовен, които разказват историята на операта или пиесата, която предстои да бъде изпълнена. След това композитори като Феликс Менделсон започват да пишат увертюри, които разказват история, но не са свързани с някоя опера. В "Пещерата на Фингал" (1832 г.) се описва морето, което се блъска в скалите на пещера в шотландските Хебриди.
Франц Лист е композиторът, който превръща симфоничната поема във важна музикална форма. Той написва дванадесет произведения, които нарича Symphonische Dichtung (Симфонична поема), тъй като музиката се развива по същия начин, както в една симфония. Един от примерите е "Мазепа" (1851 г.), която описва стихотворението на Виктор Юго за див кон, който носи вързан за себе си човек, докато той не е спасен от украинците и превърнат в техен вожд.
Сред другите композитори, които пишат симфонични поеми, са Сергей Рахманинов, Модест Мусоргски, КамийСен-Санс, Клод Дебюси, Жан Сибелиус, Бедржих Сметана, Антонин Дворжак, Пьотр Чайковски и Сезар Франк.
Началото на тоновата поема на Рихард Щраус Also sprach Zarathustra (1895-1896) стана особено известно през последните години благодарение на използването му във филма 2001: Космическа одисея.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява симфоничната поема?
О: Симфоничната поема е оркестрово произведение, към което е прикрепена история или което описва нещо като стихотворение, картина или друга идея, която не е музика. Това е вид програмна музика, обикновено в една част с продължителност между 10 и 20 минути.
Въпрос: Кога са били популярни симфоничните поеми?
О: Симфоничните поеми са писани предимно през XIX век, по време на романтичния период.
В: Кой е композиторът, превърнал симфоничната поема във важна музикална форма?
О: Франц Лист е композиторът, който превръща симфоничната поема във важна музикална форма. Той пише дванадесет произведения, които нарича Symphonische Dichtung (Симфонична поема).
Въпрос: Кои са някои примери за известни симфонични поеми?
О: Сред известните симфонични поеми са "Пещерата на Фингал" на Феликс Менделсон, "Мазепа" на Франц Лист, "Also sprach Zarathustra" на Рихард Щраус, както и произведения на Сергей Рахманинов, Модест Мусоргски, Камий Сен-Санс, Клод Дебюси, Жан Сибелиус, Бедржих Сметана, Антонин Дворжак, Пьотр Чайковски и Сезар Франк.
Въпрос: Колко дълго траят повечето симфонични поеми?
О: Повечето симфонични поеми са с продължителност между 10 и 20 минути, макар че някои могат да бъдат много по-дълги, като например "Ein Heldenleben" на Рихард Щраус, която има четири части, преминаващи една в друга.
В: Какво е вдъхновило увертюрите на Бетовен?
О: Увертюрите на Бетховен са вдъхновени от истории от опери или пиеси, които предстои да бъдат изпълнени.
В: Какво описва пещерата на Фингал?
О: "Пещерата на Фингал" (1832 г.) описва морето, което се плиска в скалите на пещера в шотландските Хебриди.
