Модест Мусоргски — руски композитор: "Борис Годунов" и "Картини от една изложба"
Модест Мусоргски — руски композитор: живот и творчество зад „Борис Годунов“ и „Картини от една изложба“, оригинални пиано версии и прочути оркестрации.
Модест Петрович Мусоргски (роден в Карево, Псковска област, 21 март 1839 г.; починал в Санкт Петербург, 28 март 1881 г.) е руски композитор, един от най-оригиналните и влиятелни представители на руската музика от втората половина на XIX век.
Живот и кариера
Мусоргски произхожда от благородническо семейство и получава основно образование, но няма дълго консерваторно обучение — много от музикалните си идеи развива самостоятелно и в кръга на приятели-композитори. Той е част от прочутата група, известна като "Могучая кучка" (петорката), която се стреми да създаде изразено руско национално звучене в класическата музика. В живота му има периоди на творческа активност, но и тежки лични проблеми — бедност, болести и злоупотреба с алкохол, които влияят върху здравето и кариерата му през последните години.
Стил и музикални постижения
Мусоргски е известен с необичайния си подход към хармонията, ритъма и особено към писането за глас. Неговото отношение към мелодията и към драматичното изражение е ориентирано към естествената реч – той търси музика, която да следва нативните интонации и ударения на руския език. Това прави вокалните му партии особено убедителни и говорещи, но и понякога "груби" спрямо тогавашните академични норми. Мусоргски комбинира народни мотиви, реалистични сцени и нови хармонични решения, което го отличава от много от съвременниците му.
Основни произведения
Мусоргски е особено известен със своите опери и самостоятелни вокални цикли. Той оставя значими творби и за инструментален репертоар.
Операта "Борис Годунов" е най-големият му драматичен успех — това е историческа опера по мотиви от Пушкин, в която Мусоргски развива силно психологично и социално звучене. Съществуват различни версии и редакции на операта: първоначалните варианти на Мусоргски бяха преработвани и адаптирани за театрални представления, вкл. от неговия съвременник Николай Римски-Корсаков, чиито редакции дълго време бяха предпочитани от сцените. От втората половина на XX век се обръща повече внимание на автентичните намерения и оригиналните редакции на Мусоргски.
В инструменталната област сред най-познатите произведения са тон-поемата/увертюрата, наричана в популярната традиция "Нощ на гола планина" (на руски „Ночь на лысой горе“) — драматично оркестрово парче с народно-мифологична тематика — и клавирният цикъл "Картини от една изложба", който е създаден като прослава на паметта на художника Виктор Хартман и съдържа серия от образи, свързани чрез протежения мотив („promenade“).
Увертюрата и другите инструментални творби показват експерименталния му подход към тоналността и цвета, който по-късно вдъхновява много композитори.
"Картини от една изложба" и оркестрации
"Картини от една изложба" първоначално е писана за пиано (1874) и е структуриран клавирен цикъл, в който отделните номера представят картини или сценки, свързани с изложбата на Хартман; между тях стоят кратки промeниади, чрез които композиторът показва движението на посетителя из експозицията. След смъртта на Мусоргски творбата става световноизвестна чрез оркестровата версия на Морис Равел — неговата оркестрация от 1922 г. е най-изпълняваната и записвана и именно тя е причината много слушатели да познават произведението основно в оркестров вариант. Съществуват и други оркестрации и аранжименти, които предлагат различни цветове и интерпретации на оригиналната клавирна материя.
Редакции и възстановяване на автентичността
След смъртта на Мусоргски много от неговите творби бяха редактирани и понякога преобработвани от колегите му, най-вече от Николай Римски-Корсаков, за да отговарят на тогавашните оркестрови и драматически стандарти. Тези версии донякъде улесняват изпълнението, но често променят характерното звучене и хармоничния дял на Мусоргски. През XX век музиколозите, диригентите и изпълнителите започват да ценят оригиналните му ръкописи и да възстановяват първоначалните му идеи — днес има балансиран интерес както към редактираните версии, така и към автентичните варианти на твореца.
Наследство
Мусоргски остава в историята като композитор, който е рискувал със смели музикални решения, търсещ директен и честен музикален език. Неговите произведения — особено "Борис Годунов" и "Картини от една изложба" — продължават да бъдат част от репертоара по цял свят и да влияят на следващите поколения композитори и изпълнители.
Фьодор Комисаржевски в ролята на Претендента в "Борис Годунов
Модест Мусоргски
Иван Мелников в ролята на главния герой в "Борис Годунов", 1874 г.
Живот
Ранни години
Мусоргски е роден в Торопец, на 250 мили южно от Санкт Петербург. Семейството му е много богато и притежава много земя и слуги (известни като "крепостни селяни" в Русия). Вероятно е познавал добре крепостните селяни. По-късно, в оперите му, можем да видим, че той е изпитвал голяма симпатия към обикновените, бедни хора. Когато е на шест години, Мусоргски започва да взема уроци по пиано от майка си. Научава се много бързо и когато е на девет години, изпълнява пред семейството концерт на Джон Фийлд и произведения на Франц Лист. Когато е на 10 години, той и брат му отиват в частно училище: Петър. Когато е на 12 години, той композира полка. Баща му плаща за нейното публикуване.
Когато е на 13 години, е изпратен в кадетското училище на гвардията. Родителите му искат да бъде на военна служба, както са били предците му. Животът в училището бил труден. Имало много тормоз. Научил се да пие алкохол и това в крайна сметка довело до алкохолизъм, който щял да го убие. Свиреше на пиано, за да танцуват кадетите. Интересуваше се от история и немска философия.
Възраст
През октомври 1856 г., когато е на 17 години, той се запознава с 22-годишния Александър Бородин. И двамата работят във военна болница в Санкт Петербург. Скоро двамата стават добри приятели. Запознава се и с Александър Даргомижски, който по това време е най-значимият руски композитор след Михаил Глинка. Даргомижски харесва свиренето на Мусоргски на пиано и Мусоргски често ходи на музикални партита в дома на Даргомижски. Тук той се запознава с много други важни руски музиканти: критика Владимир Стасов и композиторите Сезар Куи и Мили Балакирев. С Балакирев имал много специални отношения, който бил като негов учител и му давал много съвети и насърчения, запознавайки го с много музика, която все още не познавал. През 1858 г. Мусоргски решава да се откаже от работата си и да посвети цялото си време на музиката.
Следващите години са трудни за Мусоргски. Изпитва силна депресия. Създава няколко пиеси за пиано и няколко песни. Трудно време е и за семейството му, което губи голяма част от богатството си през 1861 г., когато новият цар на Русия нарежда крепостните селяни да бъдат освободени. Мусоргски става член на група от петима композитори, които стават известни като "Могъщата шепа". Другите четирима са Балакирев, Бородин, Куи и Николай Римски-Корсаков. Петимата не са заедно много дълго. Останалите са твърде заети с кариера извън музиката или музикалните им вкусове се различават от тези на Мусоргски. През 1863 г. той започва да композира операта "Саламбо", но така и не я завършва.
Мусоргски е много разстроен, когато майка му умира през 1865 г. Той започва да пие много. През 1867 г. завършва оригиналната оркестрова версия на "Нощ на Плешивата планина". Балакирев не я харесва и отказва да я дирижира, така че тя никога не е изпълнявана приживе на Мусоргски.
Слава
Мусоргски продължава кариерата си като държавен служител, но често не получава заплата. Той е силно впечатлен от новата опера на Даргомижски "Каменният гост" и композира единадесет сцени за опера, наречена "Женитба". Тя също остава незавършена. Въпреки това той научава много от работата си върху тези недовършени произведения и развива свой собствен стил, който ще бъде използван в най-голямото му произведение: Борис Годунов. Научил е как да озвучава думите, така че те да текат естествено и да подчертават смисъла си. Това е много различно от стария стил опери, където музиката е разделена рязко на арии и речитативи с няколко припева.
Когато е на 29 години, той е насърчен да напише опера по историческата история на Борис Годунов. Базира операта си на пиесата на Александър Пушкин, но чете и исторически книги на Николай Карамзин. Работи върху операта в продължение на една година, докато живее при приятели и работи в Министерството на горите. През 1871 г. я завършва, но не му е позволено да я играе в театъра, защото в нея няма важна женска роля. Мусоргски променя операта, като добавя цяло ново действие с любовна сцена с полска принцеса. Той прави и други промени. Новата версия е приета. Първото представление на цялата опера се състои през февруари 1874 г. Тогава Мусоргски е на върха на славата си.
Спад
След това животът на Мусоргски постепенно се влошава. Изпада в депресия и има пристъпи на лудост. Започва да пие много. Все пак успява да композира. Написва цикъла песни "Без слънце", клавирната сюита "Картини от една изложба" и започва две опери: Хованщина" и "Панаирът в Сорочинци". Много от приятелите му пият и много от тях умират. Имал късмет да запази работата си: шефът му бил много запален по музиката и му разрешавал много почивки. Въпреки това през 1880 г. в крайна сметка той губи работата си. Бил е много беден. Група приятели се събират, за да му дадат пари, за да може да завърши двете опери, които композира. Почти успява да завърши "Хованщина", но "Панаирът в Сорочинци" остава недовършен. Той се разболява. Известният художник Репин рисува композитора, като го изобразява с червен нос и оцъклени очи. Умира седмица след 42-ия си рожден ден.
Детайл от известния портрет на Мусоргски, нарисуван от Иля Репин на 2 до 5 март 1881 г., само няколко дни преди смъртта на композитора.
Неговата музика
Музиката на Мусоргски използва руски музикални теми. Музиката му оказва влияние върху по-късни композитори като Дмитрий Шостакович и Сергей Прокофиев. Най-голямото му произведение е операта "Борис Годунов", в която се разказва за исторически герой, който незаконно се прави на цар на Русия, но умира, когато се чувства виновен за извършеното от него убийство.
"Хованщина" остава незавършена и е довършена от Римски-Корсаков. Изпълнена е за първи път през 1886 г. в Санкт Петербург. Тази опера също е преработена от Шостакович. Панаирът в Сорочинци остава незавършен. Тя включва един танц - Гопак, който е много известен.
Може би най-известната му творба е "Картини от една изложба". Тя е написана за пиано, но по-късно френският композитор Морис Равел я аранжира за оркестър и тази версия се изпълнява много често на концерти днес. Кратката оркестрова пиеса "Нощ на Плешивата планина" също се изпълнява много често.
Мусоргски пише редица песни, включително три кратки песенни цикъла: "Детска стая" (1872), "Без слънце" (1874) и "Песни и танци на смъртта" (1877). Една от много известните песни е "Песента на Мефистофел за бълхата".
Гробът на Модест Мусоргски в Тихвинското гробище на манастира "Александър Невски" в Санкт Петербург
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Модест Петрович Мусоргски?
О: Модест Петрович Мусоргски е руски композитор, роден в Карево, Псковска област, на 21 март 1839 г. и починал в Санкт Петербург на 28 март 1881 г.
В: С какво е известен Мусоргски?
О: Мусоргски е известен с оперите и песните си, както и с това, че открива нови начини за писане за глас, които са едновременно мелодични и подходящи за руския език.
В: Коя е най-известната опера на Мусоргски?
О: Най-известната опера на Мусоргски е "Борис Годунов".
В: Какво представлява "Нощ на една плешива планина"?
О: "Нощ на плешивата планина" е увертюра, написана от Мусоргски.
В: Какво представлява "Картини от една изложба" и кой я оркестрира?
О: "Картини от една изложба" е известно произведение, композирано от Мусоргски за пиано. Много години след смъртта на Мусоргски тя е оркестрирана от Морис Равел и това е версията, която обикновено се чува днес.
Въпрос: Кой е реоркестрирал и "подобрил" някои от произведенията на Мусоргски?
О: Композиторът Николай Римски-Корсаков е реоркестрирал и "подобрил" някои от произведенията на Мусоргски.
Въпрос: Какво мислят хората за оригиналните композиции на Мусоргски през последните години?
О: През последните години хората започнаха да мислят, че това, което Мусоргски е написал първоначално, е по-добро от реоркестрираните от Николай Римски-Корсаков версии.
обискирам