Борис Фьодорович Годунов — регент и цар на Русия (ок.1551–1605)
Борис Фьодорович Годунов (руски: Бори́с Фёдорович Годуно́в, ок. 1551 г. – 23 април [13 април] 1605 г.) е видна фигура в руската история — първоначално като фактически владетел и регент, а по-късно като цар на Русия. Управлява като регент приблизително от 1585 до 1598 г, а след смъртта на цар Фьодор І е избран за цар и остава на престола от 1598 до 1605 г.
Произход и възход към властта
Борис Годунов произхожда от знатно боярско семейство. Благодарение на своите способности и интриги в двора, както и на брака на сестра му с царя, той придобива голямо влияние при двора на Иван IV (Иван Грозни) и особено при слабия му син Фьодор I. Като близък съветник и шурей на царя, Борис става основната фигура във вътрешната политика на държавата в края на XVI век.
Регент и възкачване на престола
След смъртта на Иван IV и при управлението на Фьодор I Борис Годунов фактически държи властта в държавата — той организира управлението на администрацията и външната политика, като постепенно консолидира позициите си. Когато през 1598 г умира и Фьодор I без мъжки наследник, Борис е избран за цар от Земския събор и официално коронясан. Този преход към престола обаче поражда съмнения у част от болярите и народа относно легитимността му — той не е бил пряк наследник (не е наследил трона по права линия).
Вътрешна политика и реформи
Като владетел Годунов се стреми да укрепи централната власт и да подобри стопанството. Подкрепя търговията и колонизацията на изток (разширяване на руското присъствие в Сибир), насърчава земевладелието и развитието на градовете. Въвежда административни и съдебни мерки за по-добро управление, опитва се да стабилизира приходите на държавата и да засили политическата роля на централната администрация. Някои от тези мерки носят ползи за държавата, но и засилват разочарованието сред селяните и част от боярите.
Кризата и падението
Голям удар за управлението на Годунов е тежката гладна криза през 1601–1603 г., която предизвиква масова смъртност, бунтове и размирици. В тези трудни години популярността и авторитетът на царя значително намаляват. Допълнително на неговия престиж тежат и слуховете, че той е замесен в смъртта на младия Дмитрий — син на Иван IV, който е починал при съмнителни обстоятелства в Углич през 1591 г. Тези подозрения дават повод на външни и вътрешни претенденти да претендират за престола.
Претенденти и Времето на смут
В края на управлението на Борис се появяват самозванци, които се обявяват за преживялия Дмитрий. Най-известният от тях — т.нар. Лъжедмитрий I — получава подкрепа от полски съюзници и някои руски противници на Годунов, нахлува в Русия и след смъртта на Борис за кратко става цар. Тези събития маркират началото на т.нар. Време на смут (Начало на XVII в.), в което страната изпада в политически хаос и външна намеса до възкачването на дома на Романови през 1613 г.
Смърт и наследство
Борис Фьодорович умира на 23 април [13 април] 1605 г. Причините за смъртта му остават обсъждани — съобщава се главно за болест, но в историята съществуват и слухове за отравяне или насилие. След неговата смърт властта в Москва бързо се разпада и към трона тръгват претенденти. Историческата оценка за Годунов е смесена: някои историци го възприемат като способен държавник, който е работил за укрепване на държавните институции, други подчертават авторитарните му методи и ролята му в събитията, довели до последвалата криза.
Културни образи
Личността и съдбата на Борис Годунов станаха предмет на голям интерес и в литературата и музиката. Неговият образ е централна фигура в драмата на Пушкин "Борис Годунов" и в операта на Мусоргски "Борис Годунов". И Пушкин, и Мусоргски са се позовавали на исторически източници от своя епох — сред тях е и тълкуването на придворния историк Николай Карамзин, който в началото на XIX в. представя Годунов като могъщ, но и морално сложен владетел. Тези художествени изображения често преувеличават или променят факти в името на драматизацията, затова не винаги съвпадат с историческата действителност.
Борис Годунов остава една противоречива фигура в руската история: управленец, който успява да централизира властта и да предприеме важни държавни действия, но чиято епоха завършва с криза и насърчава дълготрайни политически сътресения.
От детството до царството
Борис произхожда от болярско семейство (т.е. принадлежи към дворянството). Родителите му са починали и той е отгледан в двора на царя в Москва. Царят, който управлявал, бил Иван IV, известен като Иван Грозни, който наистина бил много жесток владетел. Той управлявал повече от 50 години. Борис бил много близък с царското семейство. Един от синовете на царя, Фьодор, който не бил много интелигентен. Той се оженил за Ирина, сестрата на Борис. Царят убил най-големия си син. Когато царят умира, той има син Дмитрий, който е само на две години. На Дмитрий не било позволено да стане цар, защото бил син от седмия брак на Иван, а правилата на Руската православна църква гласели, че на никого не трябва да се позволява да се жени повече от три пъти (разбира се, никой не се осмелил да се опита да спре Иван от всички тези бракове). Така Фьодор става цар Фьодор I. Той не е достатъчно умен, за да управлява сам. Вероятно бихме казали, че е бил умствено изостанал или че е имал "затруднения с ученето". Затова Борис станал регент: управлявал вместо него. Някои боляри били против Борис, но Борис някак си успял да ги заглуши. В някои отношения Борис свършил добра работа. Той направил Русия по-сигурно място, като се преборил с татарите на юг и установил силни контакти с Европа. Той построява градове и крепости, следи Западен Сибир да бъде под контрола на Москва и прави главата на Московската църква патриарх. През 1598 г. Фьодор умира и Ирина трябва да стане царица, но тя отказва и отива да живее в манастир. Болярите гласуват за Борис да стане цар.
Борис като цар
Първоначално всичко вървяло добре, но през 1601-1603 г. реколтата била лоша и много бедни хора умрели от глад. Хората се разгневили на царя, защото той бил въвел много строги правила, които отнемали правата на крепостните селяни (повечето от бедните хора били крепостни). В Русия все още имало няколко царски семейства. Те започнали да организират заговори срещу Борис, защото виждали в него заплаха за себе си. Борис наел много шпиони, които да наблюдават тези семейства. Той обвинява фамилиите в предателство и изпраща някои от тях в Сибир или в манастири в северната част на Русия. Една от тези фамилии са Романови, от които по-късно произлизат дълъг род царе.
По време на тази криза пристига млад мъж на име Григорий Отрепев. Той бил претендент. Казвал, че е Дмитрий, най-малкият син на Иван, който бил убит през 1591 г. По онова време хората са казвали, че това е било злополука, причинена от епилепсията на момчето. Но някои смятаха, че Борис го е убил (или е наредил да го убият), за да може самият той да стане цар. Претендентът казал, че всъщност е избягал от хората, които са се опитали да го убият. Претендентът спечелил на своя страна много хора, включително поляци и казаци. Той тръгва към Москва. Армиите на Борис се опитали да ги спрат, но тогава Борис внезапно умрял. Дмитрий (както се наричал) успял да навлезе в Москва и (фалшиво) да претендира за престола.
В Русия настъпва период на хаос с много смъртни случаи и смяна на владетелите. Това продължава, докато през 1613 г. за цар е избран Микаел Романов.
Какво може да се е случило с царевича през 1591 г.
Сега се смята, че семейство Романови е измислило доказателства, за да изглежда, че Борис Годунов е виновен за убийството на сина на Иван. Карамзин, който по-късно написва история на Русия, прави така, че да изглежда, че е вярно, че Борис го е убил. Когато Пушкин пише пиесата си "Борис Годунов", той следва версията на Карамзин, а това е и историята, разказана в операта "Борис Годунов" на Мусоргски.
Справочни данни
- Енциклопедия Британика; 15-о издание, 1986 г., том 5, стр. 326
- Орландо Фигес: "Танцът на Наташа - културна история на Русия" - ISBN 0-713-99517-3
| Списък на руските монарси | |
| Велики принцове |
|
| Царе | |
|
Петър I Велики Catherine I Петър II Анна Иван VI Elizabeth Peter III Екатерина II Велика Павел I Николай I Александър II Александър III | |
.svg.png)
.svg.png)
| Контрол от страна на органа | |
| Обща информация |
|
| Национални библиотеки |
|
| Други |
|
Въпроси и отговори
В: Кой е Борис Фьодорович Годунов?
О: Борис Фьодорович Годунов е известен цар (император) на Русия, управлявал като регент от около 1585 до 1598 г., а след това като цар от 1598 до 1605 г.
В: Как става цар?
О: Той не е наследил трона, а е станал цар благодарение на собствената си власт и влияние.
В: В какво се разказва историята на Борис Годунов?
О: Историята на Борис Годунов е разказана в пиесата на Пушкин "Борис Годунов" и в операта на Мусоргски "Борис Годунов".
В: Дали историята, разказана от Пушкин и Мусоргски, е точно такава, каквато се е случила в действителност?
О: Не, и Пушкин, и Мусоргски са чели книгата за руската история на придворния историк Карамзин, написана през 1803 г. Карамзин описва Годунов като могъщ цар, който е бил и слаб човек, но променя някои исторически факти, за да се впише в тази теория.
Въпрос: Какво е карало Борис да се тревожи, докато е управлявал като цар?
О: Докато управлявал като цар, Борис се тревожел, че ще се появи претендент, който ще се обяви за Дмитрий, син на предишния цар Иван IV (Иван Грозни), и ще се опита да получи трона. Всъщност Дмитрий е бил убит.
