Болярин: история и роля на средновековната руска аристокрация
Болярин: открийте историята и ролята на средновековната руска аристокрация — власт, земевладение, Дума, обичаи и упадък до реформите на Петър Велики.
Боляринът е член на управляващата аристокрация в средновековна Русия и някои други славянски страни като България. Болярите заемали най-важните длъжности в армията. Те се събирали в група, наречена Дума, и давали съвети на управляващия княз, а в по-късни времена - на царя. През XIII и XIV в. те са били богати земевладелци, които са можели да съветват княза, но са можели да отидат и да работят за друг княз, ако са искали.
Произход и разпространение
Болярите възникват като най-високият слой на военната и административната елита в различните руски владения – от Киевска Рус до Владимиро-Суздалското и Московското княжество. В отделни славянски страни (като средновековна България) терминът и съответните титли имали свои варианти и местни особености. През ранния период положението на болярите често се основавало на родово начало и лично военно-административно участие при княза; впоследствие централизацията на властта променя техните функции и права.
Функции и власт
Ключовата институция, в която болярите участвали, била Дума, съветът около владетеля. В нея те обсъждали въпроси на външната политика, войната, управлението на държавата и наказателните дела. Болярите често заемали длъжности като воеводи (командири на армии), губернатори на области, съдии и пълномощници по събиране на данъци. Много от тях изпълнявали дипломатически мисии и били покровители на манастири и църкви.
Икономическата основа на властта на болярите били земята и зависимите от нея селяни. С течение на времето се затвърждава система на поместно и вотчинно земевладение, като влиянието на болярите често зависи от размера на земевладелието и от броя на зависимите общности (селяни/крепостни).
Болярството в Московска Русия
В Москва от XV до XVII в. те са били тясно свързана аристокрация. Имало е около 200 болярски фамилии. Техните предци са били бивши князе или московски болярски фамилии, или чуждестранни аристократи. Те не са били благородници в европейския смисъл на думата. Много от тях имали лоши маниери и не много от тях можели да четат. Те не пътували и се отнасяли с подозрение към всичко чуждо.
В московския контекст болярите образували затворен кръг около двора — чрез брачни и покровителски връзки те държали контрол върху най-важните постове. С времето се появяват и по-низши слоеве на служилото благороденство (например околничите), а някои болярски семейства губят влияние или изчезват. Същевременно част от болярите се адаптират и влизат в държавната служба при новите порядки.
Култура, обичай и начин на живот
За живота и навиците на болярите важни били традицията, собствените родови обичаи и православната вяра. Много болярски родове поддържали манастири и книжовни центрове, но широка грамотност сред тях често липсвала — образованието било ограничено и не всеки член на фамилията знаел да чете. Облеклото, домовете и поминъкът на болярите отразявали социалния им статус: големи имения, обслужване от слуги, и участие в ритуали при двора и църквата.
Упадък и реформи
През XVII в. те започват да губят властта си. Централизацията под велики князе и царе като Иван III и Иван IV (Грозни) отслабва автономията на големи родове, а създаването на опричнини и други държавни институции допринася за разместване на силите. След периоди на вътрешни борби (включително Смутното време) и установяването на Романовата династия, влиянието на традиционното болярство продължава да намалява.
В началото на XVIII в. цар Петър Велики провежда радикални реформи, с които променя структурата на държавната служба и благородството. Чрез административни промени, въвеждането на Табелата на чиновете (Table of Ranks) и нови органи на управление се създава модерна, по-централизирана държава и се поставя началото на нов тип дворянство (дворянство по служба). Тези реформи фактически премахват традиционната роля и привилегиите на старото болярство, като много болярски фамилии се интегрират в новите форми на руска аристокрация или губят влиянието си.
Разлики с европейската аристокрация
Въпреки повърхностни прилики, болярите не съвпадат напълно с западноевропейските благородници. Понятието за наследствена, юридически регламентирана благородническа титла се развива по различен начин в Европа; в Русия властта често била свързана с държавна служба и лично отношение към владетеля. Това прави преходите и адаптациите на болярството различни от европейските образци.
Заключение
Болярството е ключов елемент от политическата и социалната структура на средновековната руска и славянска държавност: от военни лидери и земевладелци до съветници на князете и царете. С течение на вековете промяната на държавните институции, централизацията и европейската модернизация довеждат до трансформация и в крайна сметка — до края на класическата болярска институция.
Портрет на руския болярин Пьотр Потьомкин от Хуан Кареньо де Миранда, 1681-1682 г.
Въпроси и отговори
В: Какво е определението за бояр?
Отговор: Боляринът е член на управляващата аристокрация в средновековна Русия и някои други славянски страни като България.
В: Какви длъжности са заемали болярите в армията?
О: Болярите са заемали най-важните длъжности в армията.
В: Каква е била целта на Думата?
О: Думата е била група, в която болярите са се събирали и са давали съвети на управляващия княз или, в по-късни времена, на царя.
В: Обичайно ли е било болярите да работят за друг княз, ако са искали?
О: През XIII и XIV в. е било обичайно болярите да са богати земевладелци, които са можели да съветват княза, но са можели да отидат и да работят за друг княз, ако са искали.
Въпрос: Какви са били болярските семейства в Москва през XV-XVII в.?
О: Болярските фамилии в Москва през XV-XVII в. са били тясно свързана аристокрация, в която е имало около 200 болярски фамилии.
В: Болярите считани ли са за благородници в европейския смисъл на думата?
О: Болярите не са били считани за благородници в европейския смисъл на думата, тъй като много от тях са имали лоши маниери и не много от тях са можели да четат. Те не пътуваха и се отнасяха с подозрение към всичко чуждо.
В: Кога е премахната титлата болярин?
О: В началото на XVIII в. цар Петър Велики премахва титлата болярин.
обискирам