Владимир Василиевич Стасов — руски музикален и художествен критик (1824–1906)
Владимир Василиевич Стасов (1824–1906) — влиятелен руски музикален и художествен критик, борец за национална руска школа и двигател на местната културна идентичност.
Владимир Василиевич Стасов (роден на 14 януари (2 януари) 1824 г. в Санкт Петербург; починал на 23 октомври (10 октомври) 1906 г. в Санкт Петербург) е един от най-влиятелните руски художествен и музикален критик от втората половина на XIX в. Той публикува многобройни статии, рецензии и писма в различни списания и вестници, участва активно в обществените дебати за посоката на руската култура и става централна фигура при формирането на националната художествена и музикална мисъл.
Стасов живее в епоха, когато европейските образци все още доминират в Русия — тогава класическата музика и много други културни форми заемат нови позиции в руското общество. Докато мнозина руски художници и композитори имитират западните школи, Стасов настойчиво насърчава създаването на типично руска култура, богата на национални мотиви, фолклор, исторически сюжети и езикови особености. Той се превръща в ярък защитник на т.нар. национална школа в изкуствата и е сред основните поддръжници на групата композитори, известна като „Могучая кучка“ (Петорката) — фигури като Балакireв, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и други, които търсят самобитен руски музикален изказ.
Критическият стил на Стасов е категоричен и полемичен; той не се колебае да предприема остри аргументи срещу академизма и възприемането на чужди модели на всяка цена. Неговите статии и писма често имат цел да убеждават, да организират и да мобилизират творческите сили на нацията, а не просто да отбелязват качества и недостатъци. В същото време той поддържа широк кръг лични контакти с водещи писатели, художници и композитори на своето време и с голяма енергия защитава идеята за културна самобитност.
Освен музикална критика, Стасов играе важна роля и в развитието на руското изобразително изкуство — подкрепя реaлистичното и историческото направление, обича художници, които работят с национална тематика и фолклорни сюжети, и остро критикува склонността към конформизъм и декоративност без съдържание. Неговите текстове и препоръки влияят върху общественото мнение, върху поръчките и репутацията на творците, поради което често е считан едновременно за наставник и съдник на новите таланти.
Наследството на Стасов включва голям брой публикувани статии, рецензии и кореспонденции, които остават важен източник за изследователите на руската култура от XIX в. Неговите позиции предизвикват и противоположни реакции — той влиза в конфликти с по-запазнически критици и с онези, които предпочитат европейски образци, но именно тази ожесточена полемика допринася за оформянето на облика на модерната руска култура.
Като обществен деец и критик Стасов се помни като човек с дълбоко патриотични убеждения, с непримирим нрав и с голямо влияние върху развитието на руската музика и изобразително изкуство през второто половина на XIX в. Неговите писмa и статии продължават да бъдат цитирани и изучавани като ключови свидетелства за формирането на руската национална школа в изкуствата.
Портрет на Владимир Стасов от Иля Репин.
Животът му
Бащата на Стасов е архитект. През 1843 г. Стасов завършва Юридическия факултет. През 1847 г. започва кариерата си като музикален критик. Подкрепя много Глинка, който се опитва да композира музика, отразяваща руския национализъм. През 1856 г. група от петима композитори често се събира, за да обсъжда идеи за музиката. Стасов нарича тази група Могучая кучка ("Могъщата шепа"). Най-възрастният от групата бил Балакирев, който бил като водач и учител за останалите. Останалите четирима били Мусоргски, Куй, Бородин и Римски Корсаков. Те имали идеи за музиката, които били много различни от тези на Антон Рубинщайн, композитора, основал Петербургската консерватория. Рубинщайн е смятал, че руските композитори като Глинка са аматьори и че музиката трябва да се преподава както в Германия. Стасов и Балакирев са много ядосани от неговите възгледи. Те основават Свободно музикално училище като съперник на Консерваторията. Искали музиката да отразява руското народно пеене, танците и звъна на руските църковни камбани.
Стасов много насърчава руските композитори и им предлага идеи за композиции. Благодарение на неговите предложения са създадени много велики руски опери: Бородин, "Борис Годунов" на Мусоргски, "Приказка за цар Салтан", "Садко" и "Псковската прислужница" на Римски-Корсаков, "Бурята" и "Манфред" на Чайковски. Стасов пише биографии на композиторите Глинка, Даргомижски, Мусоргски и Бородин.
Стасов пише по интересен начин, който кара читателя да се запали по темата. Той говори много за "национализъм" и "реализъм". "Национализъм" означава, че романът трябва да отразява ежедневието на руския народ. Той насърчавал художници като Репин, Крамской, Васнецов и Антоколски да рисуват живота на руския народ, а не класически или библейски сюжети, които били популярни сред европейските художници. През 1859 г. става член на Императорската академия на изкуствата и остава там, дори когато му предлагат по-добра работа, защото смята, че Академията му дава свобода да изразява мислите си. През 1900 г. става почетен член на Руската академия на науките заедно с големия писател Лев Толстой.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Владимир Василиевич Стасов?
О: Владимир Василиевич Стасов е руски художествен и музикален критик.
В: За какво е писал Стасов?
О: Стасов е писал много за изкуството и музиката в списания, вестници и писма до пресата.
В: Каква е била културната атмосфера в Русия по времето на Стасов?
О: По времето на Стасов класическата музика и други форми на култура са съвсем нови в Русия, а руските художници имитират европейското изкуство.
В: Какво е насърчавал Стасов да правят руските художници?
О: Стасов насърчава руските художници да създават типично руска култура, която да показва собствения си национализъм.
Въпрос: Как хората по онова време са гледали на Стасов?
О: Хората са гледали на Стасов като на защитник на новата руска школа във всички руски изкуства.
В: Кого е познавал Стасов през живота си?
О: Стасов е познавал повечето от големите руски писатели, художници и композитори на своето време.
В: Как Стасов е изразявал своите възгледи?
О: Стасов е изразявал възгледите си много категорично в писма до пресата.
обискирам