Владимир Василиевич Стасов (роден на 14 януари (2 януари) 1824 г. в Санкт Петербург; починал на 23 октомври (10 октомври) 1906 г. в Санкт Петербург) е един от най-влиятелните руски художествен и музикален критик от втората половина на XIX в. Той публикува многобройни статии, рецензии и писма в различни списания и вестници, участва активно в обществените дебати за посоката на руската култура и става централна фигура при формирането на националната художествена и музикална мисъл.
Стасов живее в епоха, когато европейските образци все още доминират в Русия — тогава класическата музика и много други културни форми заемат нови позиции в руското общество. Докато мнозина руски художници и композитори имитират западните школи, Стасов настойчиво насърчава създаването на типично руска култура, богата на национални мотиви, фолклор, исторически сюжети и езикови особености. Той се превръща в ярък защитник на т.нар. национална школа в изкуствата и е сред основните поддръжници на групата композитори, известна като „Могучая кучка“ (Петорката) — фигури като Балакireв, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и други, които търсят самобитен руски музикален изказ.
Критическият стил на Стасов е категоричен и полемичен; той не се колебае да предприема остри аргументи срещу академизма и възприемането на чужди модели на всяка цена. Неговите статии и писма често имат цел да убеждават, да организират и да мобилизират творческите сили на нацията, а не просто да отбелязват качества и недостатъци. В същото време той поддържа широк кръг лични контакти с водещи писатели, художници и композитори на своето време и с голяма енергия защитава идеята за културна самобитност.
Освен музикална критика, Стасов играе важна роля и в развитието на руското изобразително изкуство — подкрепя реaлистичното и историческото направление, обича художници, които работят с национална тематика и фолклорни сюжети, и остро критикува склонността към конформизъм и декоративност без съдържание. Неговите текстове и препоръки влияят върху общественото мнение, върху поръчките и репутацията на творците, поради което често е считан едновременно за наставник и съдник на новите таланти.
Наследството на Стасов включва голям брой публикувани статии, рецензии и кореспонденции, които остават важен източник за изследователите на руската култура от XIX в. Неговите позиции предизвикват и противоположни реакции — той влиза в конфликти с по-запазнически критици и с онези, които предпочитат европейски образци, но именно тази ожесточена полемика допринася за оформянето на облика на модерната руска култура.
Като обществен деец и критик Стасов се помни като човек с дълбоко патриотични убеждения, с непримирим нрав и с голямо влияние върху развитието на руската музика и изобразително изкуство през второто половина на XIX в. Неговите писмa и статии продължават да бъдат цитирани и изучавани като ключови свидетелства за формирането на руската национална школа в изкуствата.
