Владимир Стасов
Владимир Василиевич Стасов (роден на 14 януари (2 януари) 1824 г. в Санкт Петербург; починал на 23 октомври (10 октомври) 1906 г. в Санкт Петербург) е руски художествен и музикален критик. Пише много за изкуството и музиката в списания, вестници и в писма до пресата. Живее по време, когато класическата музика и други форми на култура са съвсем нови в Русия. Руските художници имитирали европейското изкуство, но Стасов ги насърчавал да създават типично руска култура, която да показва собствен национализъм. Хората го възприемат като защитник на новата руска школа във всички руски изкуства. Познава повечето от големите руски писатели, художници и композитори на своето време и пише много писма, включително до пресата, в които изразява категорично своите възгледи.
Портрет на Владимир Стасов от Иля Репин.
Животът му
Бащата на Стасов е архитект. През 1843 г. Стасов завършва Юридическия факултет. През 1847 г. започва кариерата си като музикален критик. Подкрепя много Глинка, който се опитва да композира музика, отразяваща руския национализъм. През 1856 г. група от петима композитори често се събира, за да обсъжда идеи за музиката. Стасов нарича тази група Могучая кучка ("Могъщата шепа"). Най-възрастният от групата бил Балакирев, който бил като водач и учител за останалите. Останалите четирима били Мусоргски, Куй, Бородин и Римски Корсаков. Те имали идеи за музиката, които били много различни от тези на Антон Рубинщайн, композитора, основал Петербургската консерватория. Рубинщайн е смятал, че руските композитори като Глинка са аматьори и че музиката трябва да се преподава както в Германия. Стасов и Балакирев са много ядосани от неговите възгледи. Те основават Свободно музикално училище като съперник на Консерваторията. Искали музиката да отразява руското народно пеене, танците и звъна на руските църковни камбани.
Стасов много насърчава руските композитори и им предлага идеи за композиции. Благодарение на неговите предложения са създадени много велики руски опери: Бородин, "Борис Годунов" на Мусоргски, "Приказка за цар Салтан", "Садко" и "Псковската прислужница" на Римски-Корсаков, "Бурята" и "Манфред" на Чайковски. Стасов пише биографии на композиторите Глинка, Даргомижски, Мусоргски и Бородин.
Стасов пише по интересен начин, който кара читателя да се запали по темата. Той говори много за "национализъм" и "реализъм". "Национализъм" означава, че романът трябва да отразява ежедневието на руския народ. Той насърчавал художници като Репин, Крамской, Васнецов и Антоколски да рисуват живота на руския народ, а не класически или библейски сюжети, които били популярни сред европейските художници. През 1859 г. става член на Императорската академия на изкуствата и остава там, дори когато му предлагат по-добра работа, защото смята, че Академията му дава свобода да изразява мислите си. През 1900 г. става почетен член на Руската академия на науките заедно с големия писател Лев Толстой.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Владимир Василиевич Стасов?
О: Владимир Василиевич Стасов е руски художествен и музикален критик.
В: За какво е писал Стасов?
О: Стасов е писал много за изкуството и музиката в списания, вестници и писма до пресата.
В: Каква е била културната атмосфера в Русия по времето на Стасов?
О: По времето на Стасов класическата музика и други форми на култура са съвсем нови в Русия, а руските художници имитират европейското изкуство.
В: Какво е насърчавал Стасов да правят руските художници?
О: Стасов насърчава руските художници да създават типично руска култура, която да показва собствения си национализъм.
Въпрос: Как хората по онова време са гледали на Стасов?
О: Хората са гледали на Стасов като на защитник на новата руска школа във всички руски изкуства.
В: Кого е познавал Стасов през живота си?
О: Стасов е познавал повечето от големите руски писатели, художници и композитори на своето време.
В: Как Стасов е изразявал своите възгледи?
О: Стасов е изразявал възгледите си много категорично в писма до пресата.
