E♭ dur е музикална мажорна скала, започваща на E♭. Ключовата ѝ сигнатура има три лада — си‑бемол, ми‑бемол и ла‑бемол (B♭, E♭, A♭), което я прави относително лесна за инструментите с медни духови инструменти и често срещана в оркестровата и клавирната литература. Относителният ѝ минор е до минор, а паралелният ѝ минор е ми‑бемол минор.
 

Структура на скалата

  • Степени на скалата (наименования): Ми‑бемол (E♭) — Фа (F) — Сол (G) — Ла‑бемол (A♭) — Си‑бемол (B♭) — До (C) — Ре (D) — (Ми‑бемол)
  • Интервална формула: тон — тон — полутон — тон — тон — тон — полутон (W‑W‑H‑W‑W‑W‑H)
  • Ключов подпис: 3 бемола (B♭, E♭, A♭)

Хармонична функция и акордите в тоналността

  • I — Ми‑бемол мажор (E♭)
  • ii — Фа минор (F min)
  • iii — Сол минор (G min)
  • IV — Ла‑бемол мажор (A♭)
  • V — Си‑бемол мажор (B♭)
  • vi — До минор (C min)
  • vii° — Ре умален (D°)
Могат да се разгледат и септакордите (Imaj7, ii7, iii7 и т.н.), които придават по‑богата хармония в XIX–XX в. композициите.

Модулации и взаимоотношения

  • Относителна минор: До минор (C minor)
  • Паралелен минор: Ми‑бемол минор (E♭ minor)
  • Често използвани модулации: към доминантата Си‑бемол мажор (B♭), субдоминантата Ла‑бемол мажор (A♭) и към относителния минор До минор (C min)

Практическо значение и примери

  • Тоналността E♭ мажор е предпочитана за бляскави, топли и благородни звучения — често в оркестрови и клавирни творби.
  • Известни примери в литературата: Симфония №3 на Бетовен ("Eroica") и Пиано концерт №5 на Бетовен ("Император") са написани в E♭ мажор.
Скалата E♭ мажор е важна и често използвана тоналност — нейният характер, хармонични цветове и удобство за определени инструменти я правят център на богата музикална практика и анализ.