Ектара (иктара) — еднострунен народен инструмент от Индия и Бангладеш
Ектара — традиционен еднострунен инструмент от Индия и Бангладеш: уникален, завладяващ звук от тиква, бамбук и кожа, символ на странстващите бардове и народната музика.
Ектара (от санскрит: „една струна“, често срещаните варианти на името са иктара, иктар, местни варианти — гопичанд и др.) е еднострунен народен инструмент. Най-често се използва в традиционната музика от Бангладеш, Индия, Египет и Пакистан.
Устройство и строеж
Типичната ектара има проста конструкция: дълга дървена или бамбукова шийка, закрепена към резонатор — изсушена тиква (калабаш), дървен кух съд или кокосова черупка, покрита с набита животинска кожа или друг мембранен материал. Върху шийката е опъната една струна (понякога метална, по-рядко от естествен материал), която преминава през мостче върху мембраната и се настройва с клечка-навивател или възел.
Техника на свирене
Ектара се дрънка и се държи вертикално или наклонено; основната струна се удря или плексира с един пръст (обикновено показалецът). При някои варианти шийката е раздвоена или пластична — чрез притискане на двете половини се променя напрежението на струната и по този начин височината на звука (pitch), което позволява изпълнение на мелодични фигури и характерни вибрато ефекти.
Варианти и родствени инструменти
Съществуват различни варианти по размер и звучене — от високи (сопранови) до ниски (басови). Някои по-големи ектара имат по-плътно тяло и по-нисък тон; в народната практика басовите варианти понякога се свързват или биват наричани по съседски имена като дотара (dotara), който обикновено има две струни и е отделен, но родствени по произход и функция инструменти се смесват в традицията.
Културен контекст
Ектара е типичен инструмент за странстващите певци, баули, факири и къртанлеги (kirtan изпълнители) в региона на Бенгалия и Източна Индия. Използва се и при народни песни, религиозни молитви и ритуални изпълнения — като монофонен акомпанимент, който подчертава вокалната линия и танцувалните мотиви.
Материалната простота и лесната поддръжка правят ектарата популярен народен инструмент — достъпен, преносим и выразителен, с характерно дрезгаво, резониращо звучене. В наши дни инструментът продължава да присъства в традиционни фестивали, фолклорни изпълнения и съвременни етно-проекти.
Ektara
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е ектара?
О: Ектара е еднострунен инструмент, който най-често се използва в традиционната музика от Бангладеш, Индия, Египет и Пакистан.
В: Какъв е произходът на ектара?
О: Ектара е бил обикновен струнен инструмент на странстващите бардове и менестрели от Индия.
В: Как се свири на ектара?
О: Ектара се дърпа с един пръст.
В: Какви материали се използват за изработката на ектара?
О: Обикновено ектарата има една опъната струна. Върху главата, изработена от изсушена тиква, дърво или кокосов орех, е поставена животинска кожа. Вратът е от пръчка или разцепен бамбуков бастун.
В: Как се променя звукът на ектара?
О: Звукът може да се променя по много начини чрез леки промени в натиска.
В: Какви са различните размери на ектара?
О: Различните размери на ектара са сопран, тенор и бас.
В: Всички ли ектари имат една струна?
О: Обикновено ектарата има една опъната струна, но басовата ектара, наричана понякога дотара, често има две струни.
обискирам