Теоретични ключове | теория на музиката
В теорията на музиката теоретични ключове или невъзможни ключове са ключове с клавирни сигнатури, които съдържат поне един двойнофлат или двойношрифт.
Двойните ладове и двойните шипове се използват в музиката като акцидентали, но рядко се поставят в ладовата сигнатура (в музика, която използва равноделна темперация), тъй като това би затруднило четенето на ладовата сигнатура.
Например тоналността G♯ dur рядко се използва за записване на ноти, тъй като нейният клавирен подпис има F
. Равноделните гами на G♯ dur имат абсолютно същите ноти като тези на A♭ dur. Подобни двойки ключове се наричат енхармонично еквивалентни. Така че теоретичната тоналност на G♯ dur обикновено се записва със сигнатурата на A♭ dur.
Енхармонична еквивалентност
Едно западно музикално произведение обикновено има начална тоналност, а даден пасаж в него може да се модулира в друга тоналност, която обикновено е тясно свързана с началната тоналност. (Обикновено е близка до първоначалната около кръга на квинтата.) Когато ключът е близо до върха на кръга (клавирна сигнатура с нула или малко акцидентали), изписването на двата ключа е лесно - добавя се малък брой допълнителни резки или ниски. Но ако домашната тоналност е близо до долната част на кръга (тонова сигнатура с много акцидентали), може да се наложи да се използва енхармонична еквивалентност, тъй като простото добавяне на акцидентали ще доведе до тоналност с твърде много акцидентали, за да е лесно да се свири или пише на нея.
Кръг от квинти показващ мажорни и минорни тоналности
Необходимост от разглеждане на теоретични ключове
На всяко от трите долни места в кръга на квинтата двата енхармонични еквивалента могат да бъдат записани без двойни арпежи или двойни ладове и следователно не се класифицират като "теоретични ключове":
| Основен (второстепенен) | Ключов подпис |
| Основен (второстепенен) | Ключов подпис |
| B (G♯) | 5 остриета |
| C♭ (A♭) | 7 апартамента |
| F♯ (D♯) | 6 остриета |
| G♭ (E♭) | 6 апартамента |
| C♯ (A♯) | 7 остриета |
| D♭ (B♭) | 5 апартамента |
Но когато една относителна тоналност се намира на противоположната страна на кръга от нейната основна тоналност, тогава теоретично модулирането към тази тоналност би изисквало добавянето на толкова много арбитри или ладове, че в тоновата сигнатура би трябвало да се запишат двойни арбитри и двойни ладове. Следващите тоналности (шест от тях са паралелни мажорни/минорни тоналности на горните) биха изисквали до седем двойни арфа или двойни лада:
| Ключ | Ключов подпис | |
| D♭ minor (= C♯ minor) | 8 апартамента | F♭ dur (= E dur) |
| G♭ минор (= F♯ минор) | 9 апартамента | B |
| C♭ moll (= B moll) | 10 апартамента | E |
| F♭ минор (= E минор) | 11 апартамента | A |
| B | 12 апартамента | D |
| E | 13 апартамента | G |
| A | 14 апартамента | C |
| G♯ dur (= A♭ dur) | 8 остриета | E♯ moll (= F moll) |
| D♯ major (= E♭ major) | 9 остриета | B♯ минор (= C минор) |
| A♯ major (= B♭ major) | 10 остриета | F |
| E♯ dur (= F dur) | 11 остриета | C |
| B♯ dur (= C dur) | 12 остриета | G |
| F | 13 остриета | D |
| C | 14 остриета | A |
Например, ако една пиеса в ми мажор се модулира с една квинта нагоре към си мажор, който се намира до нея в кръга и от същата страна на кръга, записът е ясен и прост - добавя се една допълнителна резка, за да се получат пет резки. Ако се модулира отново, тя ще стане F♯ dur, записана с шест резки. Следващата модулация, до C♯, е със седем резки. Но следващата модулация ще бъде в теоретичната тоналност G♯, която ще се нуждае от осма резка - за да може предишната нота F♯ да стане F в ключовата сигнатура. За да се избегнат теоретичните тоналности, новата част обикновено се записва в енхармонично еквивалентната тоналност A♭ dur.
| Диатонични гами и клавиши | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблицата е посочен броят на аршинните и латинните знаци във всяка скала. Минорните скали се изписват с малки букви. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
В: Какво представляват теоретичните ключове?
О: Теоретичните ключове са музикални ключове с ключови сигнатури, които съдържат поне един двоен фалцет или двоен аршин.
Въпрос: Защо двойната четворка и двойната острота рядко се поставят в клавирната сигнатура?
О: Двойните ладове и двойните арпежи се използват като акцидентали, но рядко се поставят в ключовата сигнатура, тъй като това би затруднило много разчитането на сигнатурата.
В: Какъв е примерът за теоретична тоналност?
О: Пример за теоретична тоналност е G♯ dur, чиято тоналност е с F.
В: Как можем да напишем музика, използвайки този теоретичен ключ?
О: Можем да напишем музика, използвайки този теоретичен ключ, като го напишем със същите ноти като A♭ dur, тъй като тези два ключа са енхармонично еквивалентни.
В: Какво означава енхармонично еквивалентен?
О: Енхармонично еквивалентен означава, че две различни музикални тоналности имат абсолютно еднакви ноти.
В: Защо използваме равноделна темперация, когато записваме музика? О: Използваме равномерна темперация, когато записваме музика, за да звучат всички ноти еднакво добре, независимо от позицията им в скалата.
