В теорията на музиката теоретични ключове или невъзможни ключове са ключове с клавирни сигнатури, които съдържат поне един двойнофлат или двойношрифт.
Двойните бемоли и двойните диези (в текста по-горе оставени като двойнофлат и двойношрифт) се използват в музиката като акцидентали, но рядко се поставят в ладовата сигнатура (особено при музика, която използва равноделна темперация), тъй като това значително усложнява четенето на сигнатурата и самата нотация.
Например тоналността G♯ dur рядко се използва за записване на ноти, тъй като нейният клавирен подпис има F
. Равноделните гами на G♯ dur имат абсолютно същите ноти като тези на A♭ dur. Подобни двойки ключове се наричат енхармонично еквивалентни. Така че теоретичната тоналност на G♯ dur обикновено се записва със сигнатурата на A♭ dur.
Защо съществуват теоретични тоналности
Теоретични тоналности възникват от логическото продължение на кръга на кварти и квинти отвъд седемте стандартни позиции за диези или бемоли в сигнатурата. След като се добавят повече от седем диеза или бемола, за да бъде записана една „чиста“ диатонична гама, се налага използване на двойни акцидентали (двойни диези или двойни бемоли). Това води до много сложни и трудночитаеми сигнатури, затова в практиката те се заменят с по-прости енхармонични еквиваленти.
Чести примери
- G♯ мажор — съдържа F и други двойни акцидентали; предпочита се A♭ мажор като по-четлива алтернатива.
- D♯ мажор — аналогично рядко използван, тъй като би изисквал двойни диези; предпочита се E♭ мажор.
- Реална, но гранична тоналност: C♯ мажор има 7 диеза и е допустим; но D♯ мажор вече би надвишил тази бройка и става теоретичен.
Кога композиторите използват двойни акцидентали
Въпреки че тоналности с двойни акцидентали в сигнатурата са рядкост, двойни диези и дуетни бемоли често се срещат като предупредителни акцидентали в самите гами и мелодии — например при промяна на лад, хроматични облици или за да се покаже точно хармонично отношение и водещ тон. Някои композитори използват енхармонични изписвания умишлено за да подчертаят мелодични или хармонични функции, напр. при модулации или за да запазят теорията на интервалите по-независима от равноделната интерпретация.
Равноделна темперация и практическо значение
В равноделната темперация много енхармонични тоналности звучат еднакво (имат една и съща височина на звука), но различните записвания могат да предадат различна хармонична логика и гласоводене. Затова, въпреки идентичността в звученето, изборът между G♯ мажор и A♭ мажор (или други подобни двойки) не е само въпрос на акустика, а и на нотационна яснота и хармоничен смисъл.
Кратко резюме
- Теоретични тоналности — тоналности с повече акцидентали, отколкото стандартната сигнатура може лесно да покаже (често включват двойнофлат или двойношрифт).
- В практиката се използват техните енхармонични еквиваленти с по-прости сигнатури за по-лесно четене.
- Двойните акцидентали се срещат често в мелодията и хармонията за да обозначат точна музикална функция, дори ако не са част от самата сигнатура.
