D-Moll
D-moll е минорна скала, базирана на D ♯. За хармоничния минор C♯ се повишава до C
. Нейната ключова сигнатура има шест резки.
Ми-бемол е неговият енхармоничен еквивалент. Неговият относителен мажор е Fis-мажор, а паралелният мажор е D-мажор. Обикновено той се заменя с E-бемол мажор, тъй като двете двойни карпи на D-мажор го правят непрактичен за използване.
Тъй като и ре-бемол, и енхармоничният му еквивалент имат ключови сигнатури от шест акцидента, нито един от тях не е ясно използван вместо другия. Например използването на мелодичния минорен вариант на D-sharp moll на арфа е много трудно. Педалът B може да бъде поставен в позиция "sharp", но няма позиция "double-sharp", в която да се постави педалът C. В Книга I на "Добре темпериран клавир" Бах избира да напише осмата прелюдия в ми бемол минор, но придружаващата я фуга - в ре-бемол минор. (В книга II Бах пише и осмата прелюдия, и фугата в ре-бемол.)
Музиката, написана в тази тоналност, се счита за много трудна за четене, което означава, че през класическата епоха малко музикални произведения са написани основно в тази тоналност. Ми-бемол минор е по-лесен за много медни и дървени духови инструменти.
Най-известното произведение в тази тоналност е прочутият Етюд оп. 8, № 12 на Скрябин. Руският композитор Ляпунов също трябва да е харесал тази тоналност, защото пише в нея втория етюд от своя комплект оп. 11, а петнадесет години по-късно и Вариациите си на руска тема, оп. 49. Ранният му Концерт за пиано № 1, оп. 4 също е в енхармоничната тоналност ми бемол минор.
В няколко партитури шестнайсетичните клавирни знаци в басовия ключ са написани с резкия ключ за A на горния ред. Това не се прави често, тъй като е различно от високия клиф.
Този клавиш не се използва често в оркестровата музика, а по-често в клавирната музика. При аранжирането на тази клавирна музика за оркестър някои препоръчват транспониране на музиката в ре минор или ми минор. Ако трябва да се използва ре минор, партиите на си бемолните духови инструменти трябва да бъдат написани във фа минор, а не в ми минор.
Гами и ключове
| Диатонични гами и клавиши | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблицата е посочен броят на аршинните и латинните знаци във всяка скала. Минорните скали се изписват с малки букви. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е ре-минор?
О: D-мол е минорна скала, базирана на D♯. Тя има шест резки в ключовата си сигнатура и нейният енхармоничен еквивалент е E-бемол минор.
В: Какъв е относителният мажор на D-бемол?
О: Относителният мажор на ре-мажор е F-мажор.
В: Какъв е паралелният мажор на ре-бемол?
О: Паралелният мажор на ре-мажор обикновено се замества с E-бемол мажор, тъй като двете двойни карпи на ре-мажор го правят непрактичен за използване.
В: Защо Бах пише осмата прелюдия в ми бемол минор, а съпътстващата я фуга в ре минор?
О: Бах избира да напише осмата прелюдия в ми бемол минор, но придружаващата я фуга в ре минор, защото музиката, написана в тази тоналност, се е смятала за много трудна за разчитане, затова през епохата на класицизма малко музика е била написана основно в тази тоналност.
Въпрос: Кой пише Етюд оп. 8 № 12?
О: Етюд оп. 8 № 12 е написан от руския композитор Скрябин.
Въпрос: Колко пиеси е композирал Ляпунов, използвайки една от двете версии на този клавирен подпис?
О: Ляпунов композира три произведения, използващи една от двете версии на този клавирен подпис - втория етюд от комплекта оп. 11, Вариации на руска тема оп. 49 и Концерт за пиано № 1 оп. 4.
Въпрос: Как трябва да се нотират духовите инструменти, ако свирят музика, написана за пиано в тази клавирна сигнатура?
О: Ако духовите инструменти изпълняват музика, написана за пиано в тази клавирна сигнатура, техните партии трябва да бъдат записани във фа минор, а не в ми бемол минор.
