Ми минор (Em, Mim) — тоналност, характеристики и значение за китара

Вижте също: ми мажор или ми бемол минор.

Ми минор (Em, Mim) е минорна скала, базирана на нотата E. Ключовата ѝ сигнатура съдържа един диез — F ♯. Относителният ѝ мажор е G dur, а паралелният ѝ мажор е E dur.

Основни форми на скалата

Най-често разглежданата (натурална) форма на ми минор съдържа следните ноти:

• Е натурална (E natural minor): E — F♯ — G — A — B — C — D — E
• Е хармонична (E harmonic minor): E — F♯ — G — A — B — C — D♯ — E (повдигната 7-ма степен)
• Е мелодична (E melodic): възходящо: E — F♯ — G — A — B — C♯ — D♯ — E; низходящо: E — D — C — B — A — G — F♯ — E

Диатонални акорди и характер

В натуралната ми минор тоналност типовите диатонални акорди (строени върху всяка степен) са:

• i — Em (E G B)
• ii° — F#dim (F♯ A C)
• III — G (G B D)
• iv — Am (A C E)
• v — Bm (B D F♯) — в хармоничната версия често се използва V = B (B D♯ F♯) или B7 като водещ тон към E
• VI — C (C E G)
• VII — D (D F♯ A)

Чувствената окраска на ми минор обикновено се описва като тъга, носталгия или драматичност, но зависи много от темпото, оркестровката и хармоничните решения (напр. използване на хармоничен или мелодичен лад).

За китарата

Ми минор е много подходяща тоналност за китарата поради структурата на стандартното ѝ строене (E A D G B E). Когато китарата е настроена стандартно, четири от шестте струни са част от тоничния акорд (E — G — B): шестата струна (ниско E), третата (G), втората (B) и първата (високо E). Това прави тоналността естествена за отворени акорди, дрънчене и богати ресонансни звуци.

Клавишът е много популярен и в хеви метъл музиката, защото най-ниската нота на китарата — ми — може да се използва за мощни рифове и силни петакордни / пауър акорди. В метъл често се използват и алтернативни строеве (например drop D), които допълнително улесняват използването на ниските тонове.

Практически съвети за китаристи

• Често използвани отворени акорди: Em (0-2-2-0-0-0), Em7 (0-2-2-0-3-0), G (3-2-0-0-0-3), C (x-3-2-0-1-0), D (x-x-0-2-3-2), B7 (x-2-1-2-0-2).
• Типични прогресии: Em — C — G — D (i — VI — III — VII), Em — G — D — Am (i — III — VII — iv), или Em — B7 — Em (i — V7 — i) с използване на хармоничен минор за силна каденция.
• Използвайте отворените струни (особено ниското E и високото E) за резонанс и „пълнота“ на звука при арпежи и мелодични линии.
• За по-драматичен ефект добавяйте B7 или B (с D♯) като V акорд, за да получите по-силно водене към тониката (E).

Примери и употреба в музиката

Ми минор е предпочитана тоналност в класическата китарна литература и в инструментална музика като цяло — именно поради удобството на отворените струни и богатия тембър. Много композитори и творби използват ми минор; например Феликс Менделсон е написал значими произведения в тази тоналност (най-известното — Концерт за цигулка в ми минор, op. 64). Във фолклора, рока и метъла ми минор служи за създаване на меланхолични, епични и мрачни звукови картини.

Кратко резюме

• Ключова сигнатура: един диез — F♯.
• Основни нотни съставки: E F♯ G A B C D (натурална форма).
• Относителен мажор: G dur; паралелен мажор: E dur.
• Особено удобна за китара поради наличието на много от тоновете на тониката в отворените струни; широко използвана в класика и хеви метъл.

Забележка: при работа с мелодични и хармонични варианти на ми минор се появяват повдигнати степени (C♯, D♯), които отварят допълнителни хармонични възможности и възможност за силни каденции към тониката.

Ми минор предоставя богата палитра от звучности — от меко и носталгично до мощно и драматично — което го прави една от най-гъвкавите и често използвани тоналности в различни стилове.

Ми минор е една от най-често използваните тоналности от Феликс Менделсон.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е ми минор?

Въпрос: Колко резки са в нейната ключова сигнатура?

В: Какъв е относителният мажор на ми минорната тоналност?

В: Защо е популярен в класическата музика за китара?

В: Защо е популярен в хеви метъл музиката?

В: За кого е известно, че често използва тази тоналност?

Търсене по буква