Канонични вариации върху "Vom Himmel hoch da komm' ich her"

История на състава

През юни 1747 г. на Бах е разрешено да стане член на "Кореспондентското дружество на музикалните науки" (Correspondierde Societät der Muscialischen Wissenschaften). Когато Бах се присъединява към него, в него членуват 14 души. Дружеството изучава и насърчава хората в Лайпциг да композират музика. За да отпразнува приемането си за член, Бах подарява на дружеството версия на Каноничните вариации, както и свой портрет, нарисуван от Елиас Готлоб Хаусман. На портрета се вижда как Бах държи копие на друга композиция, в която са използвани много канони.

Петте вариации върху "Von Himmel Hoch" не са вариации в обичайния музикален смисъл. Те не са пет повторения на темата с орнаменти. Те са пет части, в които всички използват канон за изграждане на музиката. През последните години от живота си Бах композира няколко произведения, които се основават на канони. Няколко от произведенията му от този период са канонични, включително органовите пиеси от III и IV част на "Клавир-юбюнг", "Вариации Голдберг" за клавесин, "Музикално предложение" и "Изкуството на фугата".

Каноничните вариации са базирани на коледния химн "Von Himmel hoch, da komm ich her". Думите и мелодията са написани през 1539 г. от Мартин Лутер. Бах и преди е използвал хорала (мелодия на химна). Тя звучи в Коледната му оратория, в Magnificat и в няколко органови прелюдии, включително кратката от Orgelbüchlein (Малката книга за органи), която може да се чуе във Великобритания и други страни по радиото и телевизията всяка Бъдни вечер в края на световноизвестната коледарска служба от Кралския колеж в Кеймбридж.

Музиката

Съществуват пет варианта:

Вариация I

Това е канон в две части между дясната и лявата ръка. Това е "канон на октава", защото втората част започва с октава по-ниско от първата. Ръцете свирят на различни мануали, за да могат да издадат различен вид звук, подобно на дует между два инструмента. Хоралната мелодия (cantus firmus) се чува в педалите. Тя се изпълнява в дълги ноти с паузи от такт и половина между всяка фраза. Музиката на канона, изпълнявана от ръцете, звучи отчасти като формата на хорала. Тя започва с шест ноти, които се спускат надолу. Възможно е Бах да е направил това умишлено, за да внуши, че Христос слиза на земята. Този вид "символизъм" или "рисуване на думи", при който действителните ноти на музиката показват значението на думите (или какви са били думите в оригиналния химн), е много често срещан в музиката на Бах и в много други музикални произведения от това време.

Вариация II

Отново има канон между ръцете и хоровата мелодия в педалите. Това е строго тричастно писане (всяка ръка свири само по една нота, като за мелодичен инструмент). Този път това е "канон на пета" (дясната ръка започва на до, лявата имитира половин такт по-късно, започвайки на F отдолу). Канонът се основава на първия и втория ред на хорала. Когато началото на канона се връща близо до края, той е синкопиран. В самия край ръцете свирят скала, която върви нагоре. Възможно е Бах да е искал това да звучи като ангели, които се издигат към небето, или като душата, която се издига нагоре.

Вариация III

Този път канонът е между лявата ръка и педалите. Канонът се движи предимно в кваверни и се основава на хоровата мелодия. Дясната ръка свири свободна мелодия, а също и хоралната мелодия в дълги ноти на върха.

Вариация IV

Тази вариация има нова мелодия в дясната ръка (но част от общата ѝ форма идва от мелодията на хорала). Тя е много жива (често се срещат демискейвъри, особено към края) и е много синкопирана. Долната част на лявата ръка изпълнява същата мелодия в канон, но се движи само с половината от скоростта на горната част. Това се нарича "аугментация". Междувременно горната част на лявата ръка има по-свободна партия. Педалът има хоровата мелодия в дълги ноти. Три такта преди края чуваме мотива на BACH в лявата ръка. Това са четирите ноти, които Бах често използва, за да представи името си.

Вариация V

Последната вариация става все по-грандиозна и завършва с голяма кулминация. Тя работи добре, когато се изпълнява като последна вариация (вместо като средна вариация, както е в копието с автограф).

В началото на тази вариация канонът е просто мелодията на хорала. Тя се изпълнява от дясната и лявата ръка, но този път лявата ръка я изпълнява обърната (инверсия). Това е "канон на шестицата" (дясната ръка започва на до, а след това лявата ръка започва на долу на е). По-късно се превръща в канон на третината. Педалът просто свири басова партия (като инструмент континуо).

В следващия раздел дясната ръка (отбелязана като "forte" (силна)) се движи в бързи ноти, докато педалът свири хоровата мелодия, а долната част на лявата ръка я свири в канон, обърнат на секундата (педалът започва на C, лявата ръка имитира канон, започващ на B). След това дясната и лявата ръка се разменят и на деветата има канон.

В последния раздел, маркиран като forte, педалната партия изпълнява хоровия напев с главата надолу. В самия край, когато музиката се издига до кулминация, тя повтаря последния ред на хоралната мелодия, завършвайки на най-ниската педална нота: долното до. Ръцете междувременно свирят на същия мануал. Налице е "стрепто": всички гласове започват мелодията (или вариант на мелодията) бързо един след друг. В самия край отново чуваме мотива на BACH.

Заглавна страница (предна корица) на изданието от 1747 г.


Томаскирхе, Лайпциг, 1735 г.

Заключение

За Бах често се казва, че е "математически" композитор. Този набор от вариации е добър пример за музикално произведение, в което Бах се опитва да покаже различни техники на композиране. Необходими са много умения, за да се композират сложни канони като този, като в същото време музиката звучи добре. Описанието на музиката може да звучи много сложно, но човек може да се наслади на музиката, без да разбира всички техники, използвани за нейното композиране. Въпреки това винаги е завладяващо да се види как Бах е съчетал всички тези идеи.