Басо континуо — непрекъснат бас в бароковата музика
Басо континуо в барока: история, инструменти и техники на непрекъснатия бас — клавесин, виолончело и фагот. Практически примери и анализ.
Басо континуо е форма на музикален акомпанимент, използвана през бароковия период. Означава "непрекъснат бас" и се използва като основа на хармоничната и ритмичната подкрепа в ансамбъл или оркестър.
Какво представлява и кой го изпълнява
Басо континуо, понякога наричано просто "континуо", обикновено се свири от комбинация от инструмент, осигуряващ акордов акомпанимент, и един или повече басови инструменти. Типичният клавирен или акордически инструмент е клавирен инструмент — най-често клавесин, но може да бъде и орган, например при църковна музика или малък портативен инструмент в камерни условия. За акомпанимента често са използвани и струнни или щрайхови-акордни инструменти като лютня, теорбо или китара, а басовата линия се подсилва от инструмент като виолончело, виолончело (повторен линк в оригиналния текст), фагот, контрабас или виола да гамба.
Нотиране и фигури — ролята на клавириста
Не беше обичайно да се изписват всички ноти за клавириста. Композиторът обикновено е написал само басовата линия, която се е изпълнявала от лявата ръка на клавирния инструмент и често е била удвоявана от другия басов инструмент. За да укаже хармонията, композиторът е посочвал кои интервали над баса да се свирят, като е изпълнявал фигурен бас — т.е. е изписвал фигури (цифри и/или знаци) под нотите. Ако не са били поставени фигури, клавиристът е трябвало да импровизира подходяща хармонизация според стила.
Практика и изпълнителски подходи
Изпълнението на континуо винаги е било до голяма степен импровизационно: клавиристът/лутинистът реализира (реализира) акордовия скелет, добавяйки инверзии, проходящи гласове, полирани акорди, фигури и орнаментика. Важни аспекти са гласоводенето, съобразяването със соловите партии и действащата хармония, правилната употреба на дисонанси (съмнения, суспензии) и съобразяване с темпа и стилa на произведението.
Контекст и разновидности
Континуото присъства както в камерна и инструментална музика, така и в опери, оратории и църковна музика. В различните страни и жанрове акцентът върху конкретните инструменти се различава: в италианската опера често присъстват лютня и теорбо, в немската църковна музика — орган, а във френския стил — специфични хармонични и ритмични навици на оркестрация. В някои състави басовата линия е дублирана от контрабас или континуо група за подсилване на звука.
Историческо развитие и наследство
През барока басо континуо е практически неизменна част от музикалната практика. В по-късните епохи — класиката и романтизма — ролята на континуото постепенно намалява, тъй като композиторите започват да пишат по-подробни партитури и ансамблите се променят. Въпреки това техниката и принципите на реализиране на фигурен бас остават важни за разбирането на бароковата хармония и стил.
Източници и съвременно изпълнение
Множество теоретични трудове от епохата (и по-късни трактати като C. P. E. Bach — Essay on the True Art of Playing Keyboard Instruments) дават указания за реализацията на континуо и фигуриран бас. Днес, във възстановителната (historically informed performance) практика, изпълнители отново използват периодни инструменти и стилови приёми, като импровизиране върху фигурен бас за автентично звучене.
Практически бележки
- Фигурите под басовата линия обикновено указват интервали над баса; липсата на цифри често означава основно трезвучие.
- Клавиристът трябва да решава кога да запълни хармоничния скелет с акорди, кога да придържа по-обвързано акомпанимент и кога да предложи орнаментика.
- Добрата координация между клавириста/лутниста и басовия инструмент (виолончело, фагот и т.н.) е ключова за стабилност и яснота на групата континуо.
Басо континуо остава фундаментален елемент за разбирането на бароковата музика — не само като технически метод за акомпанимент, но и като място за творческа импровизация и взаимодействие между изпълнителите.
Пример за фигурален бас: записва се само басовата партия (лява ръка) с фигурите. Акордите в дясната ръка показват как може да се свири. Фигурите дават интервалите от басовата нота нагоре. Ако не е посочена фигура, акордът е 5 3 (обикновена тризвучна форма).
Примери
· Клаудио Монтеверди:
Di misera, regina от
Il ritorno d'Ulisse in patria
· C. П. Е. Бах: Соната за флейта & b. c. B-бемол Wq. 125
· J. Б. Люли:
Air des Espagnoles от
Le Bourgeois Gentilhomme
Въпроси и отговори
В: Какво е басо континуо?
О: Басо континуо е форма на музикален акомпанимент, използвана през бароковия период, която осигурява непрекъснат бас.
В: Какви инструменти се използват за басо континуо?
О: Басо континуо се е свирело от инструмент, осигуряващ акордов акомпанимент, като клавирен инструмент или струнен инструмент, като лютнята, заедно с друг басов инструмент, като виолончело, виолончело или фагот.
В: Какъв е бил обичайният клавирен инструмент, използван за basso continuo?
О: Обичайният клавирен инструмент за basso continuo е клавесинът, но може да бъде и орган, например малък портативен инструмент.
В: Композиторите изписвали ли са всички ноти за клавирния изпълнител на basso continuo?
О: Не, не е било обичайно композиторите да изписват всички ноти за клавирния изпълнител на basso continuo. Обикновено композиторът е записвал само басовата линия, която се изпълнява от лявата ръка и се удвоява от другия басов инструмент.
Въпрос: Какво е посочил композиторът в basso continuo?
О: Композиторът е посочвал каква трябва да бъде хармонията (кои акорди трябва да се свирят), като е изписвал фигури под музиката в basso continuo.
В: Какво означава "continuo"?
О: "Континуо" е друго име на basso continuo, което означава непрекъснат бас.
В: През кой период е било широко използвано басо континуо?
О: Басо континуо се използва често през бароковия период.
обискирам