Симфония № 5 "Съдба" (Бетовен)
Симфония № 5 в до минор, оп. 67 е симфония на Лудвиг ван Бетовен. Тя е петата от деветте му симфонии. Написана е между 1804 и 1808 г. Тази симфония е едно от най-популярните и известни произведения на класическата музика.
Има четири части: начално сонатно алегро, по-бавно анданте и бързо скерцо, което води директно до финала.
Симфонията е изпълнена за първи път през 1808 г. в Theater an der Wien във Виена. На същия концерт за първи път е изпълнена и Шестата му симфония. Петата симфония скоро става призната за едно от най-важните музикални произведения.
Корицата на Пета симфония на Бетовен. Вижда се посвещението на княз Лобковиц и граф Расумовски.
Музиката
Симфонията започва с четири нотен мотив "късо-късо-късо-дълго", който се чува два пъти (втория път малко по-ниско): ( listen (help-info))
Началото на симфонията е толкова известно, че често се цитира. Други композитори са го използвали в свои произведения, например Сергей Рахманинов в песента си "Съдба". Често е използвана в популярната култура - от диско до рокендрол, както и във филмите и телевизията. По време на Втората световна война Би Би Си използва мотивът с четири ноти, за да въвежда своите новинарски радиопредавания, тъй като "short-short-short-long" изписва буквата "V" в морзовата азбука. "V" означава "победа". Свирело се е много тихо на барабан. Хората в окупираните от нацистите страни, които искали да чуят новините, слушали тайно новините на Би Би Си, защото имало по-голяма вероятност те да са верни.
В третата част на симфонията този ритъм понякога се използва като акомпанимент.
Когато Бетховен пише тази симфония, той е в средата на тридесетте си години. Той става все по-глух. Това е било ужасно трудно за него. Смятал е, че именно той трябва да има перфектен слух. Чувствал се много потиснат, но решил да не се самоубива, а да остане жив и да запише цялата музика, която имал в главата си. Той пише за това в писмо, наречено "Хайлигенщатски завет".
Началото на Пета симфония звучи много смело и героично. Цялата симфония звучи като борба, която започва от тези четири ноти. Хората често казват, че тези четири ноти представляват съдбата, която чука на вратата. Докато стигнем до последната част (финала), музиката става мажорна, а не минорна. Звучи така, сякаш Бетховен е преодолял депресията си.
Четвъртата част на тази симфония е един от първите случаи, в които в симфония се използват тромбон или пиколо.
Бетховен през 1804 г., годината, в която започва работа по Петата симфония.
