Симфония №5 в до минор, оп.67 — „Съдба“ на Лудвиг ван Бетовен

Открийте Симфония №5 в до минор, оп.67 „Съдба“ на Бетовен — емблематична творба на класическата музика, изпълнена с драматизъм, историческо значение и вечна емоция.

Симфония № 5 в до минор, оп. 67 е симфония на Лудвиг ван Бетовен. Тя е петата от деветте му симфонии, написана между 1804 и 1808 г., и е едно от най-популярните и влиятелни произведения в историята на класическата музика. Произведението често се нарича с прозвището „Съдба“ (нем. „Schicksal“) — това прозвище е свързано с прочутата четиритонова интонация в началото (три къси ноти и една дълга), която традиционно се тълкува като „удари на съдбата“; източникът на тази интерпретация идва от по-късни писмени свидетелства, за които историците отбелязват, че може да са частично спекулативни.

Структура и части

Симфонията има четири части и следва традиционната класицистична форма, но с характерната за Бетовен драматична динамика и интензивна тематична трансформация:

• Първа част: начално сонатно алегро (Allegro con brio) — съдържа прочутата тема-„удар на съдбата“ и развива тази идея през цялата част.
• Втора част: по-бавно (Andante con moto) — две теми, вариационна обработка и контраст с първата част.
• Трета част: бързо скерцо, (Allegro) — мрачно и напрегнато, която постепенно преминава директно (attacca) към финала.
• Четвърта част: финал (Allegro) в светла тоналност до мажор — триумфална и мащабна кулминация на симфонията.

Типична продължителност на изпълнение е около 30–40 минути, в зависимост от темпото и интерпретацията.

Инструментировка

Бетовен пише за стандартен оркестър от неговото време, но във финалната част добавя усилване на звучността чрез допълнителни инструменти. Обичайният състав включва струнни, дървени духови (флейти, обои, кларинети, фаготи), валдхорни, тръби и тимпани. Във финала са включени и допълнителни инструменти като пиколо, контрафагот (в някои редакции) и тромбони, които придават особен триумфален характер на последната част.

Премиера и приемане

Симфонията е изпълнена за първи път през 1808 г. в Theater an der Wien във Виена. На същия концерт за първи път е изпълнена и Шестата му симфония (Пасторалната). Премиерата е част от дълъг и лошо репетиран концерт, проведен в студени условия при слаба организация, което довежда до смесени първоначални отзиви. В следващите години Петата симфония бързо печели признание и се утвърждава като едно от най-важните музикални произведения на епохата, благодарение на своята драматургия, мотивна логика и емоционален заряд.

Музикални особености и значение

Произведението е отличено със силна тематична единство: характерният четиритонов мотив се появява във водеща роля и в различни превъплъщения през цялата симфония — това дава усещане за непрекъсната трансформация и едно обединено драматично пътуване от мрака към светлината (от до минор към до мажор). Бетовен използва контрастите в динамиката, оркестрацията и хармонията, за да засили усещането за борба и победа.

Културно влияние

Мотивът от Пета симфония е един от най-разпознаваемите в световната музика и присъства широко в популярната култура — филми, реклами, мемориални събития и др. По време на Втората световна война ритъмът на началния мотив (три къси и една дълга) е използван в радиопредавания като символ на „V за победа“ (съвпадение с Морзовия код за буквата V), което допълнително утвърждава епичния и символен характер на творбата.

Симфония № 5 остава ключово произведение в репертоара на оркестри по целия свят — пример за иновативен подход към формата и за силата на музикалната драматургия, която Бетовен развива през своя творчески период.

Музиката

Симфонията започва с четири нотен мотив "късо-късо-късо-дълго", който се чува два пъти (втория път малко по-ниско): ( listen (help-info))

Началото на симфонията е толкова известно, че често се цитира. Други композитори са го използвали в свои произведения, например Сергей Рахманинов в песента си "Съдба". Често е използвана в популярната култура - от диско до рокендрол, както и във филмите и телевизията. По време на Втората световна война Би Би Си използва мотивът с четири ноти, за да въвежда своите новинарски радиопредавания, тъй като "short-short-short-long" изписва буквата "V" в морзовата азбука. "V" означава "победа". Свирело се е много тихо на барабан. Хората в окупираните от нацистите страни, които искали да чуят новините, слушали тайно новините на Би Би Си, защото имало по-голяма вероятност те да са верни.

В третата част на симфонията този ритъм понякога се използва като акомпанимент.

Когато Бетховен пише тази симфония, той е в средата на тридесетте си години. Той става все по-глух. Това е било ужасно трудно за него. Смятал е, че именно той трябва да има перфектен слух. Чувствал се много потиснат, но решил да не се самоубива, а да остане жив и да запише цялата музика, която имал в главата си. Той пише за това в писмо, наречено "Хайлигенщатски завет".

Началото на Пета симфония звучи много смело и героично. Цялата симфония звучи като борба, която започва от тези четири ноти. Хората често казват, че тези четири ноти представляват съдбата, която чука на вратата. Докато стигнем до последната част (финала), музиката става мажорна, а не минорна. Звучи така, сякаш Бетховен е преодолял депресията си.

Четвъртата част на тази симфония е един от първите случаи, в които в симфония се използват тромбон или пиколо.

Бетховен през 1804 г., годината, в която започва работа по Петата симфония.

Търсене по буква