Opus (съкратено op.) след заглавието на едно музикално произведение означава „произведение“ и обикновено е последвано от номер, който идентифицира това произведение в рамките на творчеството на конкретния композитор. Когато един композитор публикува или номерира първата си творба, тя може да носи обозначение „opus 1“, следващата — „opus 2“ и т.н. Това е удобно средство за разграничаване на творби с еднакви заглавия или жанрове.

Какво точно показва опус-номерът

Опус-номерът служи предимно като каталогова справка — той помага да се посочи точно кое произведение от даден композитор имаме предвид. Например Бетховен е написал много сонати за пиано. Често виждаме означения като "op. 27 no. 2" (opus 27, номер 2), където едно опус-число може да обхваща няколко отделни номера (напр. цикъл от пиеси или комплект сонати).

Ограничения и изключения

Важна особеност е, че опус-номерата не винаги отразяват точния хронологичен ред на композиране. До края на XVIII в. опус-номера се присъждат главно на публикувани творби — тоест редът на публикуване често определя номерацията, а не непременно реда на написване. Понякога издатели или дори самите композитори дават номерата по собствен критерий, което води до несъответствия. Някои произведения остават непубликувани приживе и по-късно получават означение „op. posth.“ (opus posthumous — посмъртно).

Алтернативни каталози

Когато опус-номерата са непълни или хаотични, музиколозите създават систематични каталози на творчеството на даден композитор и им дават специални каталожни номера. Пример в текста е Моцарт: неговите творби не носят опус-номера, затова човек на име Кьошел съставя пълен списък и дава номера „K.“ (К като Кьошел), който стига до 622. Това улеснява отличаването на, например, една Симфония в сол минор K183 от друга Симфония в сол минор K550.

Подобни каталози съществуват и за други композитори: за Й. С. Бах се използва BWV, за Хайдн — Hoboken (Hob.), за Шуберт — D (Deutsch) и т.н. За някои творби, които нямат опус-номер, се използва обозначението WoO (Werke ohne Opuszahl — „произведения без опус-номер“).

Практически примери и бележки

Някои композитори номерират последователно и подробно целия си корпус; други дават опус-номера само на част от творбите или ги присъждат по публикуване. Понякога опус-номерът съдържа и номер на част в рамките на опуса — например „op. 10, no. 1“. Има и случаи, когато една и съща тоналност се среща при различни опус-номера — това просто означава, че композиторът е написал повече от едно произведение в тази тоналност в различни моменти от кариерата си.

Езикови и стилистични бележки

Множественото число на думата „opus“ в английския език често е „opuses“, защото латинската множествена форма „opera“ вече е запазена за думата „опера“ и това създава объркване при англоговорящите. В разговорния и публицистичен български често се използват форми като „опус“, „опуси“ или за кратко „op./оп.“ с номера.

Други значения

Думата „opus“ може да се използва и в по-широк смисъл за произведение на даден художник или творец: „Този опус е написан от Шопен“ или „Този опус е последната соната за пиано, която Бетховен е написал“. Изразът magnum opus означава „най-голямото/най-великото произведение“ на един творец — в българския език често се среща и преводът „шедьовър“.

Ако искате, мога да добавя примери с конкретни опус-номера за известни творби (напр. „Лунната соната“ на Бетховен е Op. 27 No. 2) или да опиша как се цитира опус-номерът при ноти и записвания.