Дискотеката е музикален стил, който е бил най-популарен от средата на 70-те до началото на 80-те години. Хората обикновено танцуват на диско музика в барове, наречени диско клубове. Думата "диско" се използва и за обозначаване на стила на танците, които хората танцуват на диско музика, или за стила на дрехите, които хората носят, за да отидат на диско танци. Диско музиката е музикална форма с високо темпо, която включва елементи на соул, фънк и латино музика. Тя има силен ритъм, предназначен за танци, стабилен ритъм "четири на пода" и голяма бас линия, а оркестровият инструментариум често включва струнни секции. Дискотеката също е танцова музика.
Дискотеката е най-популярна в САЩ и Европа в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Дискотеката става популярна благодарение на филмовия хит "Треска в събота вечер", който излиза през 1977 г. В този филм, в който участва Джон Траволта, се показват хора, които танцуват диско. В края на 70-те години на ХХ век много радиостанции пускат диско. В началото на 80-те години на ХХ в. популярността на дискотеката намалява, а други жанрове, като денс, Hi-NRG и постдиско, стават все по-популярни. Въпреки това диско все още оказва влияние върху съвременната танцова музика и все още има периодични моменти на популярност. Освен това в Европа възниква различна форма на диско, известна като евродиско, която придобива известна популярност.
Стил и звучене
Диско звученето се разпознава по ясния, постоянен 4/4 ритъм ("четири на пода"), подчертания бас, често синкопирани китарни или клавирни парчета, богати струнни аранжименти и използване на духови инструменти. С времето в продукцията навлизат електронни синтезатори, драм машини и ефекти, които дават по-гладко и бляскаво звучене. Типични продукти на диско епохата са дългите 12-инчови сингли и ремиксите, които дават на диджеите възможност да поддържат партитата с продължителни танцови пасажи.
Социална и клубна култура
Диското не е само музика — то е и клубна култура, в която ключова роля играят диджеите като селекционери и миксери на записи, осветлението, модата и танцовите техники. В много големи градове диско сцената е свързана с общности на афроамериканци, латиноси, LGBTQ+ хора и други маргинализирани групи, където клубовете често са безопасни пространства за себеизразяване. Много от модните тенденции на 70-те (блясък, плътно прилепнали дрехи, алеи и обувки с платформи) са част от визуалната естетика на диско.
Възход, противоречия и спад
Популярността на дискотеката достигна своя апогей в края на 70-те, но срещна и силни реакции. Едно от най-известните противоречия е Disco Demolition Night (1979) в САЩ — демонстрация, която е символ на част от антипатията към жанра и довежда до спад на радиоплейлиствата и промени в индустрията. В същото време музикалните иновации от диско сцената, включително техниките на ремикс и работа в студиото, продължават да влияят силно на следващите жанрове.
Наследство и влияние
От породените от диско стилове произлизат house (в Чикаго), techno (в Детройт) и много съвременни форми на електронната танцова музика. Много аспекти на модерното поп и клубно производство — от ритъм секциите до използването на синтезатори и ремикс подходи — могат да бъдат проследени до диско ерата. През 90-те и 2000-те се появяват редица възраждания и препоследвания, наричани понякога "nu-disco" или диско-референциални тракове в поп музиката.
Поджанрове и географски форми
Освен евродиско, съществуват и други регионални и стилови разновидности, като филаделфийското соул-диско, итало-диско и по-електронни нюанси, които се развиват през 80-те. Много от тези поджанрове предлагат различни баланси между оркестрация, електроника и вокални аранжименти.
За съвременния слушател
Днес диско се слуша както в архивни записи и класики, така и чрез модерни преправки, семпли и ремикси в клубната сцена и поп музиката. За интересуващите се от историята на танцовата музика, дискотеката остава ключов период, който обяснява множество технологични, социални и стилови промени в музикалната култура на втората половина на XX век.
