Дон Жуан (опера)

Основни символи

• Дон Жуан - баритон
• Дона Анна - сопран
• Дона Елвира - сопран
• Зерлина - сопран
• Дон Отавио - тенор
• Лепорело - бас
• Masetto - бас
• Commendatore - бас

История на операта

	Увертюра към "Дон Жуан" (6:49) (Вляво) Статуята на комендатора изненадва "Дон Жуан" (илюстрация, 1880 г.); Увертюра в изпълнение на симфоничния оркестър на Фулда
Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

Увертюрата започва с мрачен музикален пасаж в ре минор. Този пасаж звучи и в края на операта, когато статуята на Комендатора призовава Дон Жуан да се покае. След този бавен пасаж следва бърза, светла част в ре мажор. Тя не е свързана с музиката в операта. Тя е темпераментна, енергична и силна. Тя тихо отшумява при вдигането на завесата на първото действие.

Акт I.

Сцена 1. Градината на къщата на коменданта в Севиля, Испания. Нощ. Дон Жуан не успява да съблазни Дона Анна. Баща ѝ я защитава. Дон Жуан го убива на дуел. Той бяга със слугата си Лепорело. Донна Анна и годеникът ѝ Дон Отавио намират мъртвия комендатор. Те обещават да изправят убиеца пред съда.

Сцена 2. Улица в Севиля. Съпругата на Дон Жуан, доня Елвира, току-що е пристигнала в Севиля от Бургос. Тя търси Дон Жуан. Той се е оженил за нея, а после я е напуснал. Той излиза на улицата заедно с Лепорело. Вижда Елвира и си тръгва. Лепорело остава. Той разказва на Елвира за лошото поведение на Джовани с жените.

Сцена 3. Село близо до Севиля. Дон Жуан проявява интерес към селско момиче на име Церлина. Той се опитва да я съблазни. Елвира отвежда Зерлина със себе си. Анна и Отавио се срещат с Дон Жуан. Той не иска да разговаря с тях. Той бърза да се отдалечи. Те знаят, че той е убиецът. Отново си обещават да го изправят пред съда. Джовани се връща, когато те си тръгват. Той нарежда на Лепорело да подготви тържество.

Сцена 4. Градината в двореца на Дон Жуан. Масето и Церлина отиват на партито. Масето се съмнява, че Церлина го обича. Тя му казва да я бие, ако това ще го накара да се почувства по-добре. Двамата се сдобряват. Те отиват в двореца. Анна, Отавио и Елвира влизат в градината. Лицата им са покрити с маски. Те обещават да изправят Дон Жуан пред съда. Влизат в двореца.

Сцена 5. Балната зала в двореца на Дон Жуан. Гостите се забавляват. Дон Жуан издърпва Зерлина в друга стая. Тя крещи. Дон Жуан влиза в стаята. Той казва на всички, че Лепорело е нападнал Церлина. Никой не се заблуждава. Анна, Елвира и Отавио свалят маските си. Отавио има пистолет. Дон Жуан бяга.

Второ действие.

Сцена 1. Вечер на улица в Севиля. Дон Жуан иска да съблазни прислужницата на Елвира. Той се преоблича с Лепорело. Когато Елвира влиза, Лепорело е изпратен с дамата. Тя си мисли, че той е Дон Жуан. Джовани пее серенада. Влизат Масето и приятелите му. Те търсят Дон Жуан. Той бие Масето и избягва. Церлина намира Масето и го утешава.

Сцена 2. Близка улица. Лепорело иска да се отърве от Елвира. Тя може да открие, че той не е Джовани. Двамата чуват, че на улицата идват други хора. Те се скриват зад една стена. Анна, Отавио, Церлина и Масето отварят вратата в стената и откриват Лепорело. Те искат да го накажат. Той бяга. Отавио казва, че ще отиде в полицията.

Сцена 3. (Тази сцена е изрязана в съвременните представления.) Улица. Зерлина заплашва Лепорело с бръснач. Слуга завързва Лепорело за стол. Когато Лепорело остава сам, той избягва. Зерлина се връща с Елвира и Масето. Те смятат, че Дон Жуан трябва да е помогнал на Лепорело да избяга. Елвира остава сама. Тя си мисли за любовта си към Дон Жуан. Тя е сигурна, че той ще бъде наказан.

Сцена 4. Гробище в Севиля. Дон Жуан и Лепорело се шегуват с Елвира. Чува се странен глас. Той казва на двамата, че правосъдието е близо. Гласът идва от статуята на убития Комендаторе. Джовани нарежда на Лепорело да покани статуята на вечеря. Двамата тръгват, за да приготвят вечерята.

Сцена 5. Стая в дома на Дона Анна. Анна изпитва голяма скръб заради смъртта на баща си. Отавио казва, че любовта му ще я утеши. Тя е шокирана от това предложение. Отавио казва, че тя е жестока към него. Тя го моли да не казва такива неща. Тя му казва, че скръбта ѝ е толкова дълбока, че може да мисли само за мъртвия си баща.

Сцена 6. Стая в двореца на Дон Жуан. Дон Жуан вечеря. Елвира го моли да се разкае и да промени начина си на живот, преди да е станало твърде късно. Той ѝ се присмива и тя си тръгва. Изведнъж в стаята влиза статуята. Тя нарежда на Джовани да се покае. Той отказва. Издигат се пламъци и демони крещят. Статуята хваща ръката на Джовани. Адът се отваря. Двамата изчезват в пламъците. Анна, Отавио, Елвира, Зерлина и Масето влизат в стаята с полицията. Те търсят Дон Жуан. Лепорело им казва, че Джовани е намерил своя край. Те са доволни и правят планове за по-щастливи дни.

Дон Жуан и Церлина


Гробищна сцена за Прага, 1790-те години


Дон Жуан е отведен в Ада

Фон

"Дон Жуан" е базиран на герой от европейския фолклор. Този герой е известен като Дон Жуан. Първата пиеса за Дон Жуан е написана на испански език от Хуан де ла Куева през 1581 г. Написани са и други пиеси. Най-известната пиеса за Дон Жуан е "Севилският плейбой и неговият каменен гост" от испански монах на име Тирсо де Молина. Тази пиеса е източник на всички истории и пиеси за Дон Жуан, които са написани след нея. Да Понте дори използва някои думи от нея, когато пише "Дон Жуан".

Пътуващи актьори играят пиесите "Дон Жуан" във Франция и Италия. Героят на Дон Жуан става добре познат. Имало е френски, немски и италиански пиеси. Молиер пише "Дом Жуан" през 1665 г., а Томас Шадуел пише английска пиеса през 1676 г. Карло Голдони написва италианска пиеса през 1736 г. Моцарт и да Понте вероятно са познавали пиесата на Голдони.

Първата опера е френска, написана през 1713 г. Това е комична опера. През 1761 г. Глюк пише балет за Виена. Винченцо Ригини написва опера, която се играе във Виена и Прага през 1777 г. - десет години преди "Дон Жуан". За Дон Жуан са написани и други опери. Най-известната опера е тази на Джовани Бертати и Джузепе Гацанига. Тя е поставена във Венеция през 1787 г. Имала голям успех. Да Понте е познавал тази опера. Той използва либретото на Бертати, когато пише "Дон Жуан".

Лоренцо да Понте

Моцарт и да Понте

Моцарт и да Понте се срещат за първи път във Виена през 1783 г. По това време да Понте обещава да напише либрето за Моцарт. Три години по-късно той адаптира френската пиеса "Сватбата на Фигаро" в оперно либрето за Моцарт. За три месеца Моцарт завършва музиката. Първото представление на "Сватбата на Фигаро" е във Виена на 1 май 1786 г. Тя има голям успех.

През януари 1787 г. Моцарт отива в Прага за първото представление на "Фигаро" в този град. Операта се радва на голям успех. Управителят на операта наема Моцарт да напише опера за Прага. Във Виена Моцарт иска либрето от да Понте. Да Понте му дава "Дон Жуан". Моцарт започва работа по тази нова опера.

Моцарт пише по-голямата част от "Дон Жуан" през лятото на 1787 г. във Виена. В началото на октомври той заминава за Прага. Завършва операта в Прага във вила Бертрамка, в дома на свои приятели. Първото представление на операта е отложено. Завесата се вдига на световната премиера на "Дон Жуан" в Националния театър в Прага на 29 октомври 1787 г. Операта се радва на голям успех.

Един от критиците пише: "В понеделник, на 29-и, Италианската опера представи дългоочакваната опера на маестро Моцарт "Дон Жуан"... Любителите на музиката и музикантите казват, че нищо подобно не е виждано досега в Прага ... Самият Моцарт дирижира и получи три аплодисмента ... Операта е необичайно трудна за изпълнение ... Тълпата от зрители свидетелства за всеобщото й признание."

Има много легенди за създаването на "Дон Жуан". Една от тях гласи, че Луиджи Баси, 22-годишният певец, който изпълнява ролята на Дон Жуан, искал да пее повече музика. Твърди се, че той е принудил Моцарт да пренапише един дует пет пъти. Друга легенда гласи, че Моцарт е флиртувал и с трите сопрана в операта. Когато някоя от тях отхвърляла предложенията му, той просто преминавал към следващата. Друга легенда гласи, че съпругата на Моцарт Констанце държала мъжа си буден със забавни истории в нощта преди първото представление, за да може той да завърши увертюрата към операта.

Вила Bertramka в Прага


Национален театър в Прага

Изпълнение във Виена

През ноември 1787 г. Моцарт заминава от Прага за Виена. Любителите на музиката във Виена са чували добри отзиви за "Дон Жуан". Императорът нарежда операта да бъде поставена в Бургтеатър. Моцарт написва нова музика за героите на Елвира и Отавио. Написва и дует за Церлина и Лепорело. Дон Жуан е представен за първи път във Виена на 7 май 1788 г. В ролята на Дона Анна влиза снахата на Моцарт - Алойзия Ланге.

Легендата разказва, че представлението във Виена завършва с отиването на Дон Жуан в ада. Финалната сцена за Анна, Елвира, Церлина, Отавио, Масето и Лепорело вероятно е била изрязана. Моцарт пише нова музика за представлението във Виена. Възможно е да му се е наложило да съкрати последната сцена, за да се вмести представлението в определена продължителност. Във Виена операта не е имала такъв успех, както в Прага. След петнадесет представления тя е прекратена в Бургтеатър.

Плакат за представлението във Виена

Други изпълнения

"Дон Жуан" се играе в цяла Германия. През 1789 г. се играе и в Полша. Изпълнява се на немски език в Амстердам и Санкт Петербург. Операта е популярна във Франция, както в италиански, така и във френски вариант. Първото представление на "Дон Жуан" в Италия е в Бергамо през 1811 г. Същата година е поставена и в Рим. Първото представяне на операта в Англия може би е било любителско. През 1817 г. обаче операта е представена както на английски, така и на италиански език. Лоренцо да Понте поставя първото американско представление на "Дон Жуан" през 1826 г. в Ню Йорк.

Дискография

• 1934: Ецио Пинца (Дон Жуан), Роза Понсел (Дона Анна), Мария Мюлер (Дона Елвира), Едита Флайшер, (Церлина) Тито Шипа (Дон Отавио), Вирджилио Лазари (Лепорело), Луи Д'Анджело (Масето), Емануел Лист (Комендаторе); Оркестър и хор на Метрополитън опера, Тулио Серафин - (Андромеда); (изпълнение на живо)
• 1936: Джон Браунли (Дон Жуан), Ина Суез (Дона Анна), Луиза Хелецгрубер (Дона Елвира), Одри Милдмей (Церлина), Коломан фон Патаки (Дон Отавио), Салваторе Бакалони (Лепорело), Рой Хендерсън (Масето), Дейвид Франклин (Комендаторе); Глиндеборнски фестивален оркестър и хор, Фриц Буш - (EMI Classics)
• 1937: Ецио Пинца (Дон Жуан), Елизабет Ретберг (Дона Анна), Луиза Хелецгрубер (Дона Елвира), Маргит Бокор (Церлина), Дино Борджоли (Дон Отавио), Вирджилио Лазари (Лепорело), Карл Етл (Масето), Херберт Алсен (Комендаторе); Chor der Wiener Staatsoper, Wiener Philharmoniker, Бруно Валтер - (Урания); (изпълнение на живо)
• 1942: Ецио Пинца (Дон Жуан), Роуз Бемптън (Дона Анна), Ярмила Новотна (Дона Елвира), Биду Саяо (Церлина), Чарлз Кулман (Дон Отавио), Александър Кипнис (Лепорело), Мак Харел (Масето), Норман Кордон (Комендаторе); Оркестър на Метрополитън опера, Бруно Валтер - (Андромеда); (изпълнение на живо)
• 1950: Елизабет Шварцкопф (Дона Елвира), Ирмгард Зеефрид (Церлина), Антон Дермота (Дон Отавио), Ерих Кунц (Лепорело), Алфред Поел (Масето), Йозеф Гриндъл (Комендаторе); Chor der Wiener Staatsoper, Wiener Philharmoniker, Wilhelm Furtwängler - (EMI Classics); (Live performance)
• 1955: Чезаре Сиепи (Дон Жуан), Сузане Данко (Дона Анна), Лиза Дела Каса (Дона Елвира), Хилде Геден (Церлина), Антон Дермота (Дон Отавио), Фернандо Корена (Лепорело), Валтер Бери (Масето), Курт Бьоме (Комендаторе); Wiener Staatsopernchor, Wiener Philharmoniker, Йозеф Крипс - (Decca)
• 1958: Дитрих Фишер-Дискау (Дон Жуан), Сена Юриняк (Дона Анна), Мария Щадер (Дона Елвира), Ирмгард Зеефрид (Церлина), Ернст Хафлигер (Дон Отавио), Карл-Кристиан Кон (Лепорело), Иван Сарди (Масето), Валтер Крепел (Комендаторе); RIAS Kammerchor, Radio-Symphonie-Orchester Berlin, Ференц Фрицсай - (Deutsche Grammophon)
• 1959: Еберхард Вехтер (Дон Жуан), Джоан Съдърланд (Дона Анна), Елизабет Шварцкопф (Дона Елвира), Грациела Шютти (Церлина), Луиджи Алва (Дон Жуан), Джузепе Тадей (Лепорело), Пиеро Капучили (Масето), Готлоб Фрик (Комендаторе); Оркестър и хор на Филхармонията, Карло Мария Джулини - (EMI Classics)
• 1959: Чезаре Сиепи (Дон Жуан), Биргит Нилсон (Дона Анна), Леонтин Прайс (Дона Елвира), Евгения Рати (Церлина), Чезаре Валети (Дон Отавио), Фернандо Корена (Лепорело), Хайнц Бланкенбург (Масето), Арнолд ван Мил (Комендаторе); Wiener Staatsopernchor, Wiener Philharmoniker, Ерих Лайнсдорф - (Decca)
• 1966: Николай Гяуров (Дон Жуан), Клер Уотсън (Дона Анна), Криста Лудвиг (Дона Елвира), Мирела Френи (Церлина), Николай Геда (Дон Отавио), Уолтър Бери (Лепорело), Паоло Монтарсоло (Масето), Франц Крас (Комендаторе); Оркестър и хор на Нова филхармония, Ото Клемперер - (EMI Classics)
• 1967: Дитрих Фишер-Дискау (Дон Жуан), Биргит Нилсон (Дона Анна), Мартина Аройо (Дона Елвира), Рери Грист (Церлина), Петер Шрайер (Дон Отавио), Ецио Флагело (Лепорело), Алфредо Мариоти (Масето), Марти Талвела (Комендаторе); Tschechischer Sängerchor Prag, Orchester Des Nationaltheaters Prag, Karl Böhm - (Deutsche Grammophon)
• 1968: Габриел Бакър (Дон Жуан), Джоан Съдърланд (Дона Анна), Пилар Лоренгар (Дона Елвира), Мерилин Хорн (Церлина), Вернер Крен (Дон Отавио), Доналд Грам (Лепорело), Леонардо Монреале (Масето), Клифърд Грант (Комендаторе); Амброзиански певци, Английски камерен оркестър, Ричард Бонинг - (Decca)
• 1973: Ингвар Уиксел (Дон Жуан), Мартина Аройо (Дона Анна), Кири Те Канава (Дона Елвира), Мирела Френи (Церлина), Стюарт Бъроуз (Дон Отавио), Владимир Ганзароли (Лепорело), Ричард Ван Алан (Масето), Луиджи Рони (Комендаторе); хор и оркестър на Кралската опера в Ковънт Гардън, Колин Дейвис - (Philips)
• 1977: Шерил Милнс (Дон Жуан), Анна Томова-Синтов (Дона Анна), Тереза Жилис-Гара (Дона Елвира), Едит Матис (Церлина), Петер Шрайер (Дон Отавио), Уолтър Бери (Лепорело), Дейл Дюсинг (Масето), Джон Макурди (Комендаторе); Wiener Staatsopernchor, Wiener Philharmoniker, Карл Бьом - (Deutsche Grammophon)
• 1978 г.: Бернд Вайкъл (Дон Жуан), Маргарет Прайс (Дона Анна), Силвия Сас (Дона Елвира), Лучия Поп (Церлина), Стюарт Бъроуз (Дон Отавио), Габриел Бакиер (Лепорело), Алфред Шрамек (Масето), Курт Мол (Комендаторе); хор на Лондонската опера, Лондонски филхармоничен оркестър, Георг Шолти - (Decca)
• 1983 г.: Томас Алън (Дон Жуан), Карол Ванес (Дона Анна), Мария Юинг (Дона Елвира), Елизабет Гейл (Церлина), Кийт Луис (Дон Отавио), Ричард Ван Алън (Лепорело), Джон Роунсли (Масето), Димитри Кавракос (Комендаторе); Хор на фестивала в Глиндеборн, Лондонски филхармоничен оркестър, Бернард Хайтинк - (EMI Classics)
• 1985: Самуел Рейми (Дон Жуан), Анна Томова-Синтов (Дона Анна), Агнес Балца (Дона Елвира), Катлийн Батъл (Церлина), Гьоста Винберг (Дон Отавио), Феручо Фурлането (Лепорело), Александър Малта (Масето), Паата Бурчуладзе (Комендаторе); Chor der Deutschen Oper Berlin, Berliner Philharmoniker, Херберт фон Караян - (Deutsche Grammophon)
• 1990: (EMI Classics) 1990: Уилям Шимел (Дон Жуан), Черил Щудер (Дона Анна), Карло Ванес (Дона Елвира), Сузане Менцер (Церлина), Франк Лопардо (Дон Отавио), Самюел Рейми (Лепорело), Натали де Каролис (Масето), Ян-Хендрик Рутеринг (Комендаторе); Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor, Wiener Philharmoniker, Рикардо Мути - (EMI Classics)
• 1990: Мартин-ин-те-Филдс, Невил Маринър - (Philips)
• 1994: Джулиан Кларксън (Масето), Андреа Силвестрели (Комендаторе); Хор Монтеверди, Английски барокови солисти, Джон Елиът Гардинър - (Archiv Produktion)
• 1996: Брин Терфел (Дон Жуан), Рене Флеминг (Дона Анна), Ан Мъри (Дона Елвира), Моника Груп (Церлина), Херберт Липерт (Дон Отавио), Микеле Пертузи (Лепорело), Роберто Скалтрити (Масето), Марио Лупери (Комендаторе); Лондонски гласове, Лондонски филхармоничен оркестър, Георг Шолти - (Decca)
• 1997 г.: Саймън Кинлисайд (Дон Жуан), Кармела Ремиджо (Дона Анна), Сойле Изокоски (Дона Елвира), Патриция Паче (Церлина), Уве Хайлман (Дон Отавио), Брин Терфел (Лепорело), Илдебрандо Д'Арканджело (Масето), Мати Салминен (Комендаторе); Coro Di Ferrara Musica, Камерен оркестър на Европа, Клаудио Абадо - (Deutsche Grammophon)

Филмът на Джоузеф Лоузи

През 1979 г. Джоузеф Лоузи заснема филм по операта. В ролята на Дон Жуан е баритонът Руджеро Раймонди. Еда Мозер, Кири Те Канава и Тереза Берганца изпълняват трите дами в операта. Филмът е заснет във Венеция, а не в Испания. За място на действието е използвана вилата "Капра" на ренесансовия архитект Андреа Паладио близо до Венеция.

Винсънт Канби пише в "Ню Йорк Таймс" на 6 ноември 1979 г.: " ... кулминационната конфронтация между дона и комендатора е изненадващо слаба визуално. Виждал съм по-добри спускания в ада в нашата Метрополитън опера и в редица филми на ужасите на Хамър. Г-н Лоузи и неговите сътрудници не са унищожили "Дон Жуан", но не са го и осветили. Филмът им е забързан, дезориентиращ спектакъл, отлично изпят ... "

Villa Capra близо до Венеция

Съвременни реакции на операта

Графът на Харууд пише: "Дон Жуан" е твърде пълен с арии, много от които известни, за собствената си драматургия. Може би това е проблем на повечето опери от XVIII век. Певците ги изискват, публиката ги очаква; и разбира се, арията ... е мощно оперно оръжие, моментът, в който композиторът може да коментира задълбочено драмата, която е поставил. Но ... ариите задържат действието по начин, който понякога е трудно да се защити, защото чувстваш, че певецът е искал това."

Той посочва "Il mio tesoro" на Отавио, неговата "Dalla sua pace" и "Non mi dir" на Анна като "великолепна възможност за певеца", но се чуди доколко те всъщност допринасят за драмата. Но "Batti, batti" на Зерлина и "Or sai chi l'onore" на Анна са съвсем различни. Тези арии допринасят за драмата и я придвижват напред.

Никълъс Кениън пише: "Силата, която "Дон Жуан" отприщва, е почти твърде голяма; ако е неравностойно произведение, то е несъвършено само по начина, по който е несъвършен "Крал Лир" - от излишък на чувства. Както обобщава Аберт, въпреки финала, "смисълът на операта не е да провъзгласи универсален морал, а да изобрази решаващата битка между две огромни сили.

"Ние усещаме крайната връзка между дори най-неспокойното, изпълнено със страсти човешко съществуване и цялата вселена. Подобно на "Фигаро", "Жуан" се задържа на сцената от премиерата си до наши дни; той отговаря на желанието на XIX век за романтичен, силен Моцарт и на желанието на XX век за политизиран, критичен Моцарт".

Дон Жуан от Макс Слевогт, 1902 г.