Молиер — френски комедиен драматург, актьор и режисьор (1622–1673)

Молиер — френски комедиен драматург, актьор и режисьор, автор на "Тартюф" и "Le Malade Imaginaire"; остроумен анализ на човешките слабости и вечна театрална легенда.

Молиер (роден на 15 януари 1622 г. в Париж — † 17 февруари 1673 г.) е френски актьор, режисьор и писател. Истинското му име е Жан-Батист Поклен, а „Молиер“ е сценичният му псевдоним. Той е автор на някои от най-значимите комедии в историята на човечеството и остава една от ключовите фигури в европейския театър.

Ранни години и образование

Роден в семейството на Жан Поклен — баща, работил като тапицер и доставчик за кралския двор — Молиер получава образование в йезуитски колеж, където се запознава с класическата литература и театралните образци на античността. Като млад проявява интерес към театъра и изкуствата; според сведения, прекарва кратко време и в юридически занимания, преди да се отдаде изцяло на сцената.

Първи стъпки в театъра

На 21-годишна възраст той основава театрална трупа — т.нар. „L'Illustre Théâtre“ (1643) — заедно с актрисата и драматургиня Мадлен Бежар. Първият опит е неуспешен: трупата бързо изпада в дългове и разпада, а самият Молиер е кратко задържан заради неплатени дългове. От 1645 до 1658 г. той и някои от съмишлениците му обикалят провинциални градове, усъвършенствайки репертоара си, натрупвайки сценичен опит и развивайки характерния си комичен стил.

Кариерa при двора и общественото признание

През 1658 г. Молиер получава покровителството на двора и крал Луи XIV го назначава да организира и представя забавления за двора в и около Версай. Под закрилата на монарха той печели сигурност и възможност да поставя пиеси пред влиятелна публика, което му дава и защита срещу част от критиките. Въпреки това Молиер има много врагове, в това число представители и силни влияния в Римокатолическата църква, които с негодувание приемат някои от сатиричните му образи.

Творческа характеристика и основни теми

Комедиите на Молиер разглеждат човешките слабости — ревност, подлост, лицемерие, страх от смъртта, скупост, суета и грандомания. Той често поставя героите си в нелепи и преувеличени ситуации, за да открои абсурдността на определени нрави и социални практики. Чрез остра сатира, хумор и често съчетание между фарс и психологическа прецизност, Молиер целеше не само да забавлява, но и да възпитава и коригира обществото.

Неговият сценичен стил е силно повлиян от традициите на commedia dell'arte, от класическата драма и от тогавашните литературни норми; често пише в александрин (дванадесетскленен стих), но използва и прозата, когато сюжетът го изисква. Молиер сам актьорства в много от пиесите си и обикновено изпълнява главни роли, което му позволява да контролира интерпретацията и комичния ритъм.

Най-известни пиеси и скандали

Една от най-значимите му пиеси е "Тартюф", в която фанатик си проправя път към богато семейство, възползвайки се от наивността и доверчивостта на домакините. Пиесата предизвиква остри религиозни и политически противоречия; тя е забранявана и преработвана няколко пъти, преди да бъде окончателно приета за представяне пред широка публика след намесата на краля и последващи редакции.

Сред другите важни заглавия са Le Misanthrope (Мизантропът), Dom Juan (Дон Жуан), L'Avare (Скупият), Les Femmes savantes (Умни жените) и Le Bourgeois gentilhomme (Буржоазният джентълмен). Последната пиеса, която написа и в която участва, е Le Malade Imaginaire — на английски понякога посочвана като The Hypochondriac — премиерно представена през февруари 1673 г.

Смърт и погребение

На 17 февруари 1673 г., по време на четвъртото представление на Le Malade Imaginaire, Молиер се почувства зле на сцената и скоро след това почина. Поради противоречията си с част от църковните власти и отрицателното отношение към професията на актьора, му е отказано публично църковно погребение в обичайните граници. Въпреки това с течение на времето — и при определени интервенции — той е положен според частична церемония, а паметта за неговото творчество бързо надхвърля временните спорове.

Наследство

Молиеровото наследство е дълбоко и трайно: неговите пиеси продължават да се поставят по цял свят, а героите и ситуациите, които е създал, остават образци на комичното и сатиричното в театъра. През 1680 г. — няколко години след смъртта му — различни трупи, включително наследници на неговата, се обединяват в Comédie-Française, институция, която пази и развива френската драматична традиция и която дължи голяма част от репертоара и репутацията си на Молиеровите творби.

Днес Молиер е смятан за един от най-великите комедийни драматурзи в световната литература — майстор на езика, на сценичната ситуация и на обществения анализ чрез смях. Неговите пиеси продължават да вдъхновяват драматурзи, актьори и режисьори, а многобройните преводи и адаптации свидетелстват за универсалността и постоянството на неговото изкуство.

Въпроси и отговори

В: Кой е Молиер?

В: Къде е роден Молиер?

В: С какво се е занимавал Молиер, когато е бил млад?

Въпрос: По какъв начин крал Луи XIV оказва подкрепа на Молиер?

Въпрос: Какви теми присъстват в комедиите на Молиер?

Въпрос: Коя е една от най-известните пиеси на Молиер?

Въпрос: Коя пиеса Молиер е играл на сцената преди да умре?

Търсене по буква