Амир Абдоллах Мухаммад Му'иззи (1048–1125) е поет от XI и XII век. Произхожда от Персия и е признат като поет лауреат на Санджар. Родом е от село Ниса. Счита се за един от големите майстори на персийската панегирична касида (панегириката) — поетична форма, посветена на възхвала и прослава на владетели и покровители.
Биография
Му'иззи живее и работи в дворовете на двама от най-влиятелните селджукски владетели на своето време — Малик Шах I и султан Санджар. В дворцовата среда той изпълнява ролята на придворен поет, чиято задача е да създава прославящи композиции, придворни панегирици и стихотворения за тържествени поводи. За живота му се знае относително малко, като сведенията идват главно от средновековни литературни извори и от постъпилите до нас ръкописи.
Творчество
Запазен е неговият диван, в който се съхраняват приблизително 18 000 дистиха (двустишия). Тази голяма колекция отразява както мащаба на неговото творческо дело, така и популярността му при съвременниците и следващите поколения. Му'иззи е известен предимно с майсторството си в панегиричната касида — богати метафори, сложни похвати и изтънченост в строфичното и ритмично оформление са характерни за неговия стил.
Темите в поезията му включват възхвала на покровителите, описание на дворовия живот, прославяне на военни и политически успехи, както и религиозни и епични мотиви, прилагани чрез класическите персийски поетични техники. Неговият език често е официален и помпозен, насочен към подчертаване на величието и храбростта на адресатите.
Връзки с други поети и приемане
Сред съвременниците му има и противоречиви свидетелства: Анвари твърди, че Му'иззи е преписвал (заимствал) стихове от други поети — твърдение, което не може да се установи със сигурност от наличните материали. На свой ред е известно, че самият Анвари е преписвал стихове на Му'иззи, което показва комплексните взаимоотношения на подражание и конкуренция в средновековната персийска литературна среда. Му'иззи е оказал влияние върху по-късните поколения и остава цитирана фигура в антологиите и изследванията за класическата персийска поезия.
Смърт
Според преданията Му'иззи умира през 1125. Съществуват различни версии за причината за смъртта му: някои източници твърдят, че е умрял от стрела, изстреляна от царски син по неизвестни причини; други описват случая като нещастен инцидент, при който самият султан Санджар случайно го прострелва по време на лов или военни учения. Поради несъгласуваността на средновековните сведения точните обстоятелства остават неясни.
Значение
Му'иззи се счита за представител на високия дворцов поетичен канон в класическата персийска литература. Неговата специализация в касидата и големият обем на запазеното творчество го правят важна фигура за изучаване на поетическите практики и културните отношения в селджукския двор през XI–XII век.
Основните факти за живота и творчеството му се пречупват през призмата на дворцовите хроники и литературни анекдоти, затова при изучаването му е необходимо да се вземат предвид както литературните похвали, така и критичните свидетелства от съвременници и по-късни коментатори.