Мередит Керхер: убийство в Перуджа и съдебният процес

Американската студентка Аманда Нокс, която живеела в къщата заедно с Керхер, се прибрала на следващия ден. В 12:07 ч. тя се обадила на местния италиански мобилен телефон на Керхер, но той звънял без да отговори в продължение на 16 секунди. След това се обадила на друга съквартирантка, Филомена Р., и казала, че в къщата има капки кръв и че Керхер не отговаря на телефона си. След това Нокс се опитва да се обади на Керхер отново два пъти, но все още няма отговор нито на местния ѝ италиански телефон, нито на телефона ѝ във Великобритания. Веднага след това Филомена се обадила обратно на Нокс, за да каже, че се прибира вкъщи, и тогава Нокс съобщил, че прозорецът на спалнята на Филомена е счупен, като стъклото е по дрехите ѝ, а компютърът е на пода.

След като Филомена отново се обажда на Нокс, в къщата идват двама полицаи, защото в градините на около километър от къщата са намерени два мобилни телефона. Когато Нокс се е обадила на Керхер (в 12:07 ч.), телефонът ѝ е бил намерен да звъни в някакви градински храсти. Той е бил намерен от съсед, който след това се е обадил на комуникационната полиция.

Влизайки в къщата, полицаите забелязват всички капки кръв, които Нокс им показва, и потвърждават, че вратата на спалнята на Керхер е заключена. Приятел на Филомена разбива вратата, за да я отвори. Полицаите погледнали в спалнята и открили тялото на Керхер под пухена завивка (одеяло). Тя била гола, с изключение на тениската си, издърпана до раменете. По тялото ѝ и из стаята имало много кръв. Някой беше пробол врата ѝ с нож. Дрехите ѝ лежаха разхвърляни към вратата. Липсвали две кредитни карти, 300 евро (около 420 щатски долара) и ключовете й за дома.

На следващия ден полицията арестува трима души. Арестуват Нокс, двуседмичното ѝ гадже (италиански студент) Рафаеле Солечито. Арестуват и шефа на Нокс в местната кръчма, където тя работи, но по-късно го освобождават. Солечито е новото гадже на Нокс и тя се запознава с него само осем дни преди убийството. Седмици по-късно полицията арестува друго лице, наречено Руди Геде. Родом от Кот д'Ивоар, Гуеде по-късно придобива двойно гражданство в Италия. След убийството той заминава с влак за Германия. Полицията в Германия го залавя и го връща в Италия.

През октомври 2008 г. Геде е изправен пред съда в Италия. Той е признат за виновен и изпратен в затвора за 30 години.

Нокс и Солесито също бяха изправени пред съда. Солесито е осъдена на 25 години затвор, а Нокс - на 26 години. И двамата обжалват присъдите си.

Прокурорите твърдят, че Геде, Нокс и Солесито са убили Керхер заедно. Адвокатите на Нокс и Солечито заявиха, че Геде я е убил сам, а часове по-късно е съблякъл и преместил тялото. В периода юни-ноември 2009 г. адвокатите им представиха доказателства и свидетели в подкрепа на версията за "самотен вълк", според която Гуеде е убил Керхер, а по-късно е съблякъл и преместил тялото ѝ далеч от прозореца на спалнята ѝ в къщата, където е живял с Нокс.

Геде твърди, че е бил поканен в дома ѝ, тъй като е планирал среща с Керхер на Хелоуин. Докато е бил в дома ѝ, той твърди, че му е станало лошо, а докато е бил в банята, е чул силен писък. В разказа си Геде твърди, че е видял кафявокос италианец, който държал нож над Керхер на пода в стаята ѝ. След това твърди, че мъжът се е сражавал с него и е избягал от къщата, като е казал на перфектен италиански: "Trovato negro, trovato colpevole" ("намерен черен, намерен виновен"). Геде заяви, че се е опитал да помогне на Керхер, тъй като тя бързо кървяла, но се уплашил и избягал от къщата, без да се обади на полицията или на когото и да било за помощ. Геде е казал на служителите, че Керхер е била напълно облечена, когато е била намушкана с нож, и той я е оставил с одеялото и възглавницата на леглото ѝ. Свидетели и криминалисти от съдебната полиция в Рим обаче представиха доказателства, които опровергаха разказа на Гуеде за тази нощ:

·         Геде твърди, че Керхер се е срещнала с него на Хелоуин, но приятелите ѝ свидетелстват, че са отишли на парти с нея и никой от тях не я е видял да разговаря с Геде.

·         Геде твърди, че Керхер е била напълно облечена, когато е била намушкана, но петна от кръв по кожата ѝ показват, че тениската ѝ е била издърпана над сутиена, когато е била намушкана.

·         Геде твърди, че бялата възглавница е останала на леглото, но тя е намерена под тялото, с отпечатък от лявата му обувка (от тенис обувките Nike Outbreak 2) и отпечатък от дланта му в кръв.

·         Геде твърди, че не се е върнал, за да съблече и премести тялото, но по сутиена и отрязаната презрамка на сутиена има ДНК, съвпадаща с генетичния профил на Геде, също и по тялото и чантата.

·         Гуеде твърди, че не е разбивал прозореца на третата спалня, но само пет дни по-рано е хванат след работно време в училище в Милано с преносим компютър и мобилен телефон, откраднати от адвокатска кантора, която е ограбена с камък през прозореца на горния етаж.

·         Гуеде твърди, че не е намушкал Керхер, но когато е хванат в училището в Милано на 27 октомври 2007 г., местната полиция претърсва раницата му и открива кухненски нож, откраднат от училищната кухня.

По време на процеса съдията и съдебните заседатели не повярваха на твърденията на Гуеде и го осъдиха за убийството. Той бил заловен, защото отпечатъкът от дланта му върху възглавницата съвпадал с полицейското му досие, включително с инцидента в миланското училище, когато полицията в Милано го е освободила само 5 дни преди убийството. Гуеде е осъден на 30 години затвор, но след първото му обжалване присъдата е намалена на 16 години.

В отделен процес Нокс и Солесито са съдени за убийството, но доказателствата са много по-малко, отколкото при Гуеде. Нито един свидетел не е дал показания, че е видял или чул Нокс или Солесито да влизат или излизат от къщата през онази нощ. Освен това малките количества ДНК, които ги свързват с убийството, са в толкова малки количества, че могат да се считат за замърсяване, а такива малки количества ДНК са недопустими по време на съдебни процеси в британските или американските наказателни съдилища. Въпреки че са открити множество отпечатъци от обувки, които съвпадат с обувката Nike на Гуеде, няма отпечатъци от обувки, които да съвпадат с някоя от обувките, които полицията е взела от домовете на Нокс и Солесито. Основните въпроси за тях бяха, че са казали неща, които изглеждат подозрителни:

·         По време на полицейския разпит Нокс е написала показания, в които смътно си спомня, че е ходила в къщата с шефа си от работа, но смята, че това е фалшив спомен, внушен под полицейски натиск.

·         Нокс свидетелства, че на четвъртия ден от разпитите полицаите са я държали будна цяла нощ, без храна, след което са крещели, удряли са я и са я заплашили, че ще я вкарат в затвора за 30 години, ако не посочи някого. Полицаите обаче свидетелстват, че не са я тормозили, а вместо това Нокс е започнала да плаче и е признала, че е била в къщата.

·         В деня на откриването на тялото, когато пристига пощенската полиция, Нокс и Солесито казват, че са се обадили в полицията, но телефонните разпечатки показват, че обаждането е направено няколко минути след, а не преди пристигането им.

·         Когато се обажда в полицията, Солесито казва, че е имало взломна кражба, при която не е взето нищо, въпреки че останалите съквартиранти не са се върнали, за да преброят вещите си.

·         И двамата твърдят, че са останали да нощуват в двуетажната му къща, но не могат да потвърдят какво е правил другият долу и дали някой от тях си е тръгнал.

·         Солесито казал на полицията, че баща му му се е обадил вкъщи около 23:00 ч. По-късно обаче телефонните разпечатки показват, че той не е получавал такова обаждане.

Тъй като никой друг свидетел не може да потвърди, че по време на убийството в дома на Нокс двойката е била в неговата къща, двамата са изпратени на съд. Доказателствата срещу тях бяха много ограничени:

·         Един мъж, Хекуран К., твърди, че е видял и тримата на дъждовна улица близо до къщата същата вечер и е спорил с тях, но дъждът е бил на Хелоуин, а не предната вечер. Когато го попитали откъде знае в колко часа са се скарали, той казал, че е проверил часовника на колата си, но отбелязал, че той е счупен. На въпроса дали е разговарял с репортерите, той отговори първо с "не", после с "да".

·         Друг свидетел, бездомникът Антонио К., казва, че е видял Нокс и Солечито да разговарят на градския площад близо до къщата тази вечер в 23:30 ч., като времето е отчетено от близкия часовник, но в първоначалните си показания той казва, че други хора наблизо са били с маски, както на Хелоуин предната вечер.

·         Компютърните записи показват, че компютърът на Солесито е бил използван в 21:10 ч., а той живее на поне 10 минути от площада в града.

·         Експертът по дактилоскопични отпечатъци твърди, че един отпечатък от обувки върху възглавницата на леглото е с размера на Нокс, но моделът не съвпада с нито една от нейните 22 обувки, а когато възглавницата е сгъната, този отпечатък от обувки съвпада точно с обувките Nike на Гуеде.

·         Твърди се, че частичен кървав отпечатък върху близката постелка за баня съвпада с крака на Солесито, но експертите свидетелстват, че той е толкова неясен, че съвпада и с крака на Геде.

·         В стаята на Керхер не са открити косми, влакна от дрехи, кожа или пръстови отпечатъци на Нокс или Солесито.

·         В двете им къщи, както и в колата на Солесито, не са открити окървавени дрехи, обувки или ножове.

·         Твърди се, че на ножа, взет от кухнята на Солесито, с ДНК на Нокс върху дръжката, има следи от ДНК на Керхер в близост до върха, но ножът е твърде голям, за да нанесе две от трите прободни рани, а тестовете за наличие на следи от кръв са отрицателни.

Когато Нокс беше осъдена по време на първия процес, присъдата беше оспорена от някои като "антиамериканска", но по същото време беше осъден и Солесито.

Гуеде обжалва присъдата си и тя е променена от 30 на 16 години затвор. Той продължава да твърди, че не е убил Керхер. Вторият процес по обжалването му приключва през декември 2010 г. с потвърждаване на присъдата.

Нокс и Солесито подават необходимите правни документи, за да обжалват присъдите си, и все още се смятат за "невинни по презумпция", сякаш предишните съдебни присъди са отменени. Процесът по обжалването им започва през ноември 2010 г. с нов съдия, който постановява да се изследват отново ДНК доказателствата срещу тях. Съдията също така разрешил повторен разпит на свидетеля Антонио К. относно това в кои дни какво е видял.

На 3 октомври 2011 г. присъдите за убийство срещу Аманда Нокс и Рафаеле Солечито са отменени и двамата са освободени същата вечер.

Върховният съд на Италия разпореди повторно разглеждане на делото. Делото беше разгледано във Флоренция и приключи на 30 януари 2014 г. И Нокс, и Солечито бяха признати за виновни в убийство. Те бяха осъдени на 28 (Нокс) и 26 (Солесито) години затвор.