Мухаммад ал-Каим Би-Амрила (893–946) — Фатимидски халиф и исмаилитски имам

Мухаммад ал-Каим Би-Амрила (893–946) — биография на фатимидския халиф и исмаилитски имам: възход, военни кампании в Средиземноморието, бунтът на Абу Язид и наследство.

Мухаммад ал-Каим Би-Амрила (893 г. - 17 май 946 г.) (на арабски: محمد القائم بأمر الله) е вторият халиф на Фатимидите в Ифрикия и управлява от 934 до 946 г. Той е дванадесетият имам според вярата на исмаилитските фаатеми. Лакобът „ал‑Каим би‑амър Аллах“ означава „този, който изпълнява повелите на Аллах“ и подчертава религиозната роля на халифа като духовен водач на исмаилитите.

Ранен живот и възкачване

Ал‑Каим (понякога изписван и като Каим) е роден в Саламия в Сирия около 893–895 г. под името Абд ар‑Рахман. След като баща му Убайд Аллах ал‑Махди Биллах (правил 910–934 г.) завзема властта в Ифрикия и основава Фатимидската династия, Абд ар‑Рахман е обявен за престолонаследник през 912 г. и участва активно в управлението и военните акции на режима. Като принц той помага за потушаването на няколко вътрешни бунта и за утвърждаването на фатимидския контрол върху ключови райони в Северна Африка.

Военни кампании и международна политика

Фатимидите под ръководството на династията правят опити да разширят влиянието си в посока на Египет, но първите военни кампании (914–915 и 919–921 г.) се провалят поради силната съпротива и позицията на Абасидите (които подкрепят местни сили в Египет) и поради логистични трудности при далечни походи. Въпреки това, през времето на ал‑Каим фатимидската държава укрепва своята морска мощ и контрол върху Средиземноморието.

През неговото управление Фатимидското царство се превръща във важна сила в региона. След усилване на флота и операции в западното Средиземноморие, фатимидските кораби и гарнизони извършват нападения по бреговете и имат влияние върху острови и крайбрежни области. След повторното завладяване на Сицилия византийската провинция Калабрия и крайбрежието на Италия и Франция са разграбени в поредица от морски рейдове, което утвърждава фатимидското присъствие и обезпечава приходи и пословично влияние в търговията.

Бунтът на Абу Язид и последни години

От 944 до 947 г. Фатимидската държава е разтърсена от голям вътрешен бунт, ръководен от Абу Язид — водач, който успява да обедини значителни групи от берберските племена и хариджитски движения. Този бунт взема силен размах в Източен Алжир и постепенно обхваща големи части от Ифрикия; повстанците завземат ключови градове и налагат тежък натиск върху столицата.

Имамът Ал‑Каим успява да се задържи в крепостта и пристанищния град Махдия с помощта на флотата и лоялни гарнизони повече от година, но положението е тежко — повечето континентални територии са изгубени, а икономическите и военните ресурси са изтощени. Той умира на 13-и шаувал 334 г. по Хиджра (в Махдия) — на 17 май 946 г., преди бунтът окончателно да бъде сломен.

Наследство

Ал‑Каим е наследен от сина си Исмаил ал‑Мансур (прави 946–953 г.), който поема тежката задача да възстанови контрола върху Ифрикия и да потуши останките от въстанието на Абу Язид; окончателното поражение на бунта е постигнато при управлението на Исмаил. В религиозно‑политически план управлението на ал‑Каим затвърждава концепцията за фатимидския халифат като наследник и център на исмаилитското духовно лидерство. Неговото време бележи преходния период, в който фатимидите утвърждават морската си мощ и подготвят почвата за по‑нататъшното разширяване на влиянието си през следващите десетилетия.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Мухаммад ал-Каим би-Амрила?

Въпрос: Какво е рожденото му име?

В: Кога става престолонаследник?

В: Какви са били някои от кампаниите му?

Въпрос: Кой се разбунтува срещу него по време на управлението му?

В: Как Ал Каим реагира на този бунт?

В: Кой го наследи след смъртта му?

Търсене по буква