Фатимидският халифат е управляван от династията ал-Фатимийюн (на арабски: الفاطميون) от 5 януари 909 г. до 1171 г. Това е арабска шиитска династия, управлявала четвъртия и последен арабски халифат. По различно време към халифата са принадлежали различни области от Магреба, Египет и Леванта.

Египетският град Кайро е обявен за столица. Понякога терминът "фатимити" се използва и за гражданите на този халифат. Управляващият елит е принадлежал към исмаилитския клон на шиизма. Ръководителите също са били шиитски исмаилитски имами. Те са имали религиозно значение за мюсюлманите исмаилити. Те са и част от веригата на носителите на длъжността халиф, както признават повечето мюсюлмани, единственият период, в който шиитският имамат и халифатът са били обединени в някаква степен. Имало е само едно друго изключение: халифатът на самия Али.

Фатимидите се славели с религиозна толерантност към неисмаилските секти на исляма, както и към евреите, малтийските християни и коптите, но въпреки това имало и някои изключения.

Произход и установяване

Фатимидската династия (името произлиза от Фатима, дъщерята на пророка Мохамед) претендира за потомство от нея и от имама Али. Халифатът възниква през 909 г. в Северна Африка след успешната мисия (да'ва) на исмаилитските проповедници и подкрепата на берберските кутама. Основателят, който приема титлата ал-Махди биллах, прокламира себе си за имам и халиф и установява независима държава, противопоставяща се на абасидския халифат в Багдад.

Разширение и преместване на столицата

През следващите десетилетия Фатимидите разширяват контрола си върху Магреба (части от днешен Тунис, Алжир и Либия) и установяват силно присъствие в Средиземноморието. През 969 г. под ръководството на военачалника Джавхар ал-Сикали (Jawhar al-Siqilli) армията превзема Египет и фатимидският халиф ал-Муизз ли-Дин-илах премествa центъра на властта в новоизградената столица ал-Кахира (Кайро). Преместването на двора в Кайро превръща града в политически, културен и икономически център на източната част на средиземноморския свят.

Култура, наука и архитектура

Фатимидите полагат усилия за създаване на образователни и религиозни институции. Сред най-известните постижения са:

  • основаването и ранното развитие на медресето и джамията Ал-Азхар в Кайро (ок. 970–972), което по-късно става важно учебно средище;
  • учреждаването на библиотеки и дворови академии (като Dar al-Hikma), където се преписват и превеждат текстове;
  • развитие на изящните и приложни изкуства: керамика, текстил, метални и дърворезбени изделия, както и специфичен архитектурен стил в дворците и джамиите;
  • поддържане на значителна книжовна и научна активност в области като религиознание, философия и медицина.

Администрация, общество и икономика

Администрацията на Фатимидите била многоетническа и мултиконфесионална: в управлението и администрацията участват бербери, араби, перси, копти и други групи. Фатимидите развиват ефективна бюрокрация, имат добре организирана финансова система и владеят морски пътища в Средиземно море, което подпомага търговията с Британия, Византия, западното Средиземноморие и регионите на Изтока.

Религия и политика

Фатимидските халифи са едновременно светски владетели и исмаилитски имами — това слива духовната и светската власт в един институт. Исмаилитската да'ва (мисия) е централна за разпространението на идеологията им. Нещо повече, макар че политиката на двора често е отличавана с относителна религиозна толерантност и включване на християни и евреи в администрацията и икономиката, имало е и периоди на преследвания и нетърпимост. Ярък пример за религиозно насилие е управлението на ал-Хаким би-амр-Аллах (996–1021), при когото са извършени нападения върху християнски обекти, включително разрушаването на Гробницата Христова в Йерусалим през 1009 г.

Външна политика и военни конфликти

Фатимидите водят постоянна геополитическа игра с Византия, Абасидите и местните силы в Магреба. Те развиват мощен флот и се намесват активно в средиземноморските конфликти, включително битки за влияние в Сицилия и Южна Италия. В Леванта също водят военно-политически действия, опитвайки се да разширят своя контрол и да съперничат с местни емири и кръстоносците през периода на Първия кръстоносен поход и след него.

Упадък и падение

От XII век нататък властта на Фатимидите отслабва поради вътрешни борби, икономически трудности и военни неуспехи. Вграждането на силни военни фракции и наемни войски, както и проблеми с наследството, допринасят за нестабилност. През 1171 г. Саладин (Салах ад-Дин Айюби), който вече контролира египетската армия и е назначен за велики визир от страна на последните фатимидски халифи, официално премахва фатимидския халифат и възстановява сунитско управление под династията на Айюбидите.

Наследство

Фатимидската епоха оставя дълбок отпечатък върху архитектурата и културния живот на Египет и Източното Средиземноморие. Кайро се утвърждава като важен център, а Ал-Азхар остава водеща институция в ислямското образование. Наследството включва богата художествена продукция, административни традиции и сложни мрежи на търговия и дипломация, които оформят развитието на региона през следващите векове.