Мориц Вагнер — германски изследовател и пионер на биогеографията

Значението на Вагнер

В началото на кариерата си Вагнер е географ и публикува редица географски книги за Северна Африка, Близкия изток и тропическа Америка.

Освен това той е запален естествоизпитател и колекционер и именно с тази си дейност е най-известен сред биолозите. Ернст Майр, еволюционистът и историкът на биологията, разказва за значението на Вагнер.

По време на тригодишния си престой в Алжир Вагнер изучава (наред с други дейности) нелетящите бръмбари Pimelia и Melasoma. Всеки род се разделя на няколко вида, всеки от които е ограничен в участък от северното крайбрежие между реките, които се спускат от Атласките планини към Средиземно море. Щом се пресече река, се появява различен, но близък до нея вид.

Вагнер успява да направи подобни наблюдения в Кавказ и в долините на Андите, което го кара да заключи, че след публикуването на "Произход на видовете":

"... един зараждащ се вид ще [възникне] само когато няколко индивида пресекат границите на своя ареал... формирането на нова раса никога няма да успее... без продължително отделяне на колонистите от останалите представители на техния вид."

Това е ранно описание на процеса на географско видообразуване. Друга формулировка на тази идея се появява по-късно: "Организмите, които никога не напускат древния си район на разпространение, никога няма да се променят". Това не може да бъде буквално вярно и е преувеличение на идеята му.

Съдбата на тази идея е нерадостна. "За съжаление Вагнер комбинира [идеята си] с някои особени идеи за вариацията и селекцията" (Майр). Водещите еволюционисти (Дарвин, Уолъс, Вайсман) атакуват идеята на Вагнер за географското видообразуване и тя претърпява дълъг упадък. Въпреки това през 1942 г. тя е въведена отново от Майр и значението на географското видообразуване се превръща в една от основните идеи на еволюционния синтез.

Критика

Съвременни експерти като Ernst Mayr, Jerry Coyne и Allen Orr са съгласни, че Wagner пръв е установил географското видообразуване. Неговата "теория за миграцията" обаче се основава на доста проста, ламаркианска идея за еволюцията. В писма до Дарвин Вагнер твърди, че е пропуснал жизненоважен географски компонент в разбирането на еволюцията на нови видове. Първоначално Дарвин отговаря приятелски на тези писма и се съгласява, че географската изолация е важна (макар и не единственият начин на видообразуване). По-късно той намира все по-истеричния тон и едностранчивата аргументация на Вагнер за разстройващи и пише в копието си на статията на Вагнер от 1875 г. "най-нещастните глупости", отчасти защото Вагнер пренебрегва важността на естествения отбор и привлича части от теорията на Дарвин, които му харесват, без да ги приписва, като в същото време твърди, че възгледите на Дарвин са неправилни.

Както и Дарвин, преподобният Дж.Т. Глик също намира теориите на Вагнер за преувеличени, но в по-късна статия Глик казва, че "Мориц Вагнер в своя Закон за миграцията на организмите е първият, който настоява за значението на географската изолация като фактор в еволюцията, но когато твърди, че без географска изолация естественият подбор не би могъл да има ефект при създаването на нови видове, той излиза извън рамките на това, което може да бъде подкрепено от фактите".

Формулировката на Ернст Майр изяснява въпросите, които Вагнер е оставил неразрешени: "Нов вид се развива, ако популация, която е била изолирана от родителския си вид, придобие през този период на изолация белези, които насърчават или гарантират изолацията, когато външните бариери се разрушат". Зоологическият таксономист Бернхард Ренш също има значителен принос за запазване на географското видообразуване в еволюционното меню. Той определя географското разделяне като най-честата начална стъпка към кладогенеза (разделяне на видовете).

Значението на прозрението на Вагнер е неоспоримо и днес. В продължение на много години то е било затъмнено от други негови погрешни идеи, но е било истинско естествено-историческо прозрение, получено чрез наблюдение на насекоми в естествената им среда.

"След 1859 г. минават повече от 60 години, докато водещите специалисти... [се съгласиха], че този географски подход е начинът за решаване на проблема с видообразуването... нов вид може да се развие, когато популацията придобие изолиращи механизми, докато е изолирана от родителската си популация."

Публикации на Вагнер

• Reisen in der Regentschaft Algier in den Jahren 1836, 1837 und 1838. 3 Bde. Leipzig 1841.
• Der kaukasus und das Land der Kosaken. 2 Bde. Leipzig 1847.
• Reise nach Kolchis. Лайпциг 1850.
• Reise nach dem Ararat und dem Hochlande Armeniens. Stuttgart 1848.
• Reise nach Persien und dem Lande der Kurden. 2 Bde. Leipzig 1851.
• Die Republik Costa-Rica. Leipzig 1856.
• Über die hydrogaphischen Verhältnisse und das Vorkommen der Süßwasserfische in den Staaten Panama und Ecuador. Abhandlungen der königlich bayerischen Akademie der Wissenschaften, II Classe 11 (I Abt.)
• Reisen in Nordamerika in den Jahren 1852 und 1853. (с Карл Шерцер) 3 тома, Гота 1861 г.
• Die Darwinsche Theorie und das Migrationsgesetz der Organismen. Leipzig 1868. Английско издание: Wagner M. 1873. Дарвиновата теория и законът за миграцията на организмите. Превод: I.L. Laird, Лондон.
• Naturwissenschaftliche Reisen im tropischen Amerika. Stuttgart 1870.
• Über den Einfluß der geographischen Isolierung und Kolonienbildung auf die morphologischen Veränderungen der Organismen. München 1871.
• Die Entstehung der Arten durch räumliche Sonderung. [Произходът на видовете чрез пространствено разделяне] Gesammelte Aufsätze. Benno Schwalbe, Basel 1889.