Леош Яначек

Младостта му

Семейството на Яначек е бедно и живее в провинцията в Моравия. Дядо му и баща му са били музиканти и учители. Леош е петото от девет деца. Тъй като малката им къща била много пренаселена, когато бил на единадесет години, той бил изпратен в Бърно. Там посещава хорово училище, но скоро се налага хорът да спре. Той продължава музикалното си образование там. След зрелостните си изпити имал неплатена работа като учител в продължение на две години. Става диригент на манастирския хор, както и на мъжкия хор "Сватоплук". Той ги превръща в по-добър хор и пише музика за тях. В продължение на една година учи в Пражкото органово училище, но е много беден и не може да си позволи да ходи на концерти. Продължава да дирижира хорове и се сприятелява с Дворжак. Прекарва кратък период от време в Лайпциг и Виена.

Ранна кариера

Когато се завръща в Бърно, се обвързва със своята ученичка по пиано Зденка Шулцова, която е само на 14 години. Когато се женят, тя все още няма 16 години. Яначек основава (започва) училище по орган в Бърно. Той е директор на това училище. Преподава музика и в старата гимназия в Бърно. Бракът му е нещастен и въпреки че остават женени през целия му живот, прекарват много време разделени. Отива на пътешествие в Северна Моравия, за да събира народни песни, които използва в някои от своите танци за оркестър.

Яначек прекарва няколко години в писане на операта си Jenůfa. Докато я завършва, дъщеря му умира. В операта се усеща част от неговата тъга. Той работи и върху системата на мелодията на речта (мелодиите му звучат като ритъма на езика), която ще повлияе на оперите му до края на живота му. Jenůfa е много успешна, когато е представена за първи път в 1904. По това време Яначек вече е на 50 години.

Средна кариера

Яначек вече не преподава толкова много и се концентрира върху организирането на Школата за органи в Бърно, която се премества в нова сграда, защото вече има 70 ученици. Следващата му опера се нарича Osud (Съдба), но не е изпълнявана през живота му. Музиката е много добра, но либретото (думите) са били бедни. Това се отнася и за следващата му опера: Екскурзията на г-н Бручек до Луната. През този период той пише камерна музика, както и някои много добри хорови произведения.

Когато избухва Първата световна война, Яначек е на 60 години. Той е добре познат в Моравия, но почти не е известен в други страни. Сред композициите му от годините на войната е "Тарас Булба" - произведение за оркестър, в което се описва разказ на руския писател Гогол. Написва кратка патриотична опера, в която проследява приключенията на г-н Бручек. Тя разказва за един земевладелец от Прага, който се оказва в центъра на хуситските войни от XV век.

Последните му години (1916-1928)

През последните години от живота си Яначек написва повечето от великите произведения, с които е световноизвестен. Операта му Jenůfa се изпълнява в Прага. Това го прави световноизвестен. Той е много горд, когато страната му става независима след войната. Бил е много щастлив и защото е бил влюбен в Камила Щошлова, която е била с 38 години по-млада от него. Написал е три от най-добрите си опери: "Катя Кабанова", "Хитрата лисица" и "Аферата Макропулос". Тези опери са изпълнявани в Бърно, а след това и в Прага, а също така са публикувани. Написва два струнни квартета и един духов секстет: Mládi (Младост). На 70-годишна възраст се пенсионира от Органовото училище в Бърно. В 1926 пише оркестрово произведение: Sinfonietta, последван от концерт за пиано за лява ръка (пианистът свири само с лявата ръка) и камерен ансамбъл, и Глаголическа меса. Всички тези творби имат огромен успех както в Чехословакия, така и в чужбина, дори в далечен Ню Йорк.

В 1921 той купува вила в родното си място Хуквалди. Там прекарва много време в композиране, далеч от напрегнатия живот в Бърно. През лятото на 1928 г. заминава за там и за първи път в Хуквалди към него се присъединяват Камила, 11-годишното ѝ момче и съпругът ѝ. Той работи върху третото действие на последната си опера "От дома на мъртвите". Един ден синът на Камила се изгубва в гората. Те прекарали известно време в търсенето му. Яначек се простудил, хванал пневмония и починал. Погребението му в Бърно е голямо публично събитие, на което се изпълнява музика от операта му "Хитрата лисица".

Музикалният му стил

Яначек израства в средата на романтичния период, но по-голямата част от най-добрата му музика е написана през 20-те години на ХХ век, когато музикалните стилове вече са се променили. Въпреки че никога не е писал музика, която да звучи толкова модерно, колкото тази на Стравински или Шьонберг, музиката му е романтична, съчетана с моравски народни песни и понякога с идеи от френски композитори импресионисти като Дебюси. Музиката, която пише за хорове, често продължава в оперите му. Музиката му за инструменти често започва като програмна, въпреки че голяма част от нея може да се ползва, без да се знае историята, която разказва. Той се научава да пише опери, като се учи от оперите на Сметана, но прави много промени, като например съкращава дуетите и ансамблите и използва народни песни в мелодиите си. Яначек е важен не само като композитор, но е запомнен и с изследванията си на народната музика, както и като музикален теоретик и педагог.