Tierce de Picardie
В музиката Tierce de Picardie (Пикардийска терца) е мажорен акорд в края на музикално произведение в минорна тоналност.
През XVI-XVII в. това е бил много разпространен начин да се завърши произведение в минорна тоналност. Това е така, защото музиката в минор звучи меланхолично или тревожно в сравнение с мажор, тъй като третата нота от скалата е изравнена (понижена с един полутон). В хармоничната редица тази минорна трета е седма хармонична, която звучи дисонантно на фона на основната (първата нота на скалата). Това означава, че завършването в мажор дава усещане за облекчение след напрежението на минорната гама. Например в пиеса в ла минор, в която третата нота на скалата е до натурал, в Tierce de Picardie финалният акорд ще включва до сис, което променя акорда от ла минор в ла мажор.
Петата симфония на Бетовен е в до минор, но последната част е в мажор. В този случай това не е Tierce de Picardie, тъй като терминът се прилага само когато се променя само последният акорд. Терминът е въведен през 1767 г. от Русо в неговия "Речник на музиката" (Dictionnaire de musique). "Tierce" означава "трети", но никой не знае защо той го е нарекъл "Picardie" (Пикардия е област в северната част на Франция).
Бах го използва доста често в своята музика. Първата част на "Концерт за две цигулки и оркестър" е добър пример за това. В неговата "Фантазия и фуга в сол минор BWV542" фугата завършва с Tierce de Picardie, а в някои издания - и с Фантазията. Възможно е Бах да е завършил Фантазията с мажорен акорд само ако я е свирил самостоятелно (без фугата), но не можем да бъдем сигурни в това. Друг добър пример за Tierce de Picardie е краят на Кантата № 82 "Ich Habe Genug", който е изключително ефектен. Друго известно произведение, което завършва с Tierce de Picardie, е Greensleeves.
Въпроси и отговори
В: Какво е Tierce de Picardie?
О: Tierce de Picardie е мажорен акорд в края на музикално произведение в минорна тоналност. Той е бил често използван през 16-ти и 17-ти век, за да се облекчи напрежението в минорната тоналност.
Въпрос: Защо завършването в мажор дава усещане за облекчение след напрежението в минорната тоналност?
О: В музиката, когато нещо е написано в минорна тоналност, то звучи меланхолично или тревожно, защото третата нота от скалата е изравнена (понижена с един полутон). Това създава дисонанс с основната нота (първата нота на скалата). Завършването с мажорния акорд разрешава този дисонанс и осигурява облекчение.
Въпрос: Кой въвежда този термин?
О: Терминът е въведен от Русо в неговия "Речник на музиката" през 1767 г.
В: Какво означава "Tierce"?
О: "Tierce" означава "трети".
В: Защо Русо го нарича "Пикардия"?
О: Никой не знае защо го е нарекъл "Пикардия" (Пикардия е област във Франция).
В: Кои известни композитори са използвали тази техника?
О: Бах и Бетховен са двама известни композитори, които са използвали тази техника. Примери за това са Петата симфония на Бетховен, Концертът за две цигулки и оркестър на Бах, Фантазия и фуга в сол минор BWV542, Кантата № 82 "Ich Habe Genug" и Greensleeves.
Въпрос: Кога Бах би завършил Фантазията само с мажорен акорд, ако тя се изпълнява самостоятелно, без фуга?
О: Възможно е Бах да е завършил Fantasie само с мажорен акорд, ако я е свирил самостоятелно без фуга, но не можем да бъдем сигурни.
