Пикардийска терца (Tierce de Picardie) — значение, история и примери

Пикардийска терца: значение, история и примери — защо минорните творби завършват с мажор, от Русо и Бах до емблематични примери като Greensleeves

В музиката Tierce de Picardie (Пикардийска терца) е мажорен акорд в края на музикално произведение в минорна тоналност. Това е характерен похват, при който последният (краен) хармоничен момент сменя характерa си — от минорен към мажорен — чрез повдигане на третата степен на тоналността.

Значение и теоретична обосновка

През XVI–XVII в. това е бил много разпространен начин да се завърши произведение в минорна тоналност. Причината е психоакустична и хармонична: музиката в минор често ни звучí по-мрачно или меланхолично в сравнение с мажор, тъй като третата нота от скалата е понижена (понижена с един полутон). В контекста на хармоничната редица тази понижена трета не съдържа същите „приблизителни“ хармоници като мажорната трета и по-често създава по-силно усещане за напрежение: тя е по-близка до седмата хармонична и може да прозвучи дисонантно на фона на основната нота.

Когато крайната трета се повдигне с полутон (например в ла минор: до → до диез), финалният акорд става мажорен и дава усещане за отпускане и „светлина“ след тягостния финал на минорната гама. В практически план Tierce de Picardie означава, че се променя само последният акорд (често само третата степен в този акорд), без да се извършва по-дългосрочна модулация в мажор.

История и наименование

Терминът е въведен през 1767 г. от Русо в неговия "Речник на музиката" (Dictionnaire de musique). "Tierce" означава "трети", но произходът на добавката "Picardie" (защо именно Пикардия, област в северната част на Франция)) остава неясен — съществуват различни спекулации: някои предполагат, че практиката е била особено разпространена сред певците или органистите в тази област, други — че името идва от фолклорна традиция.

Употреба и разновидности

При ренесансовата и бароковата практика Tierce de Picardie е често срещан завършек на модални и минорни песнопения и инструментални произведения. В барока особено в композиции за клавирни инструменти, орган и глас, завършването с мажорен акорд се възприема като естествен начин да се осигури окончателност и удовлетворение.

Важно е да се прави разлика между Tierce de Picardie и случайите, когато последната част или цялата финална секция преминава в мажор чрез истинска модулация: в първия случай се променя единствено финалният акорд (или само неговата трета), докато във втория случаят често включва по-широка промяна в хармоничния план и тоналния център.

Примери

Бах използва похвата доста често. Първата част на "Концерт за две цигулки и оркестър" е добър пример за това. В неговата "Фантазия и фуга в сол минор BWV542" фугата завършва с Tierce de Picardie, а в някои издания - и с Фантазията. Възможно е Бах да е завършил Фантазията с мажорен акорд само ако я е свирил самостоятелно (без фугата), но не можем да бъдем сигурни в това.

Други добре познати примери: краят на Кантата № 82 "Ich Habe Genug", който е изключително ефектен; народната/елегична мелодия Greensleeves, която също често се среща с подобен завършек. Важно е да се отбележи и примерът със симфония на Бетовен в до минор — в нея последната част е в мажор, но това не се счита за Tierce de Picardie, тъй като терминът се прилага само когато се променя единствено последният акорд, а тук става дума за по-широка тонална промяна.

По-късни и съвременни използвания

В класическия период и в романтизма употребата на Picardy third намалява като обща практика, но остава драматичен и експресивен похват — понякога използван за контрастен или „спасителен“ ефект в края на минорно парче. В съвременната музика (включително поп, фолклор и филмова музика) идеята за „преминаване от тъжен към светъл завършек“ продължава да се използва, макар и не винаги с формалното име Tierce de Picardie.

В резюме: Tierce de Picardie е малък, но силно експресивен хармоничен жест — повдигане на третата степен в последния акорд на минорно произведение, което променя неговия характер и оставя слушателя с усещане за облекчение и светлина. Това е похват с богата история и продължаващо влияние в музикалната практика.

Въпроси и отговори

В: Какво е Tierce de Picardie?

Въпрос: Защо завършването в мажор дава усещане за облекчение след напрежението в минорната тоналност?

Въпрос: Кой въвежда този термин?

В: Какво означава "Tierce"?

В: Защо Русо го нарича "Пикардия"?

В: Кои известни композитори са използвали тази техника?

Въпрос: Кога Бах би завършил Фантазията само с мажорен акорд, ако тя се изпълнява самостоятелно, без фуга?

Търсене по буква