Сър Уилям Уолтън — британски композитор и диригент (1902–1983)

Семейството на Уолтън е музикално, но разполага с много малко пари. И двамата му родители пеят, а Уолтън пее в местния църковен хор. Баща му го удрял, ако сгреши. Може би затова в по-късен етап от живота си той е бил толкова внимателен към всяка нота, която е написал.

На десетгодишна възраст се присъединява към хора на катедралата "Christ Church" в Оксфорд. Научава пиано и цигулка. Едва 16-годишен постъпва в Оксфордския университет, където учи в Christ Church, Оксфорд. По-голямата част от това, което знае за композирането, той научава сам. Изучава партитурите на произведенията на Игор Стравински, Клод Дебюси, Жан Сибелиус и др. Имал е няколко урока от Хю Алън, органист на катедралата. В Оксфорд Уолтън се сприятелява с двама поети: Сашевърил Ситуел и Зигфрид Сасун. По-голямата част от музиката, която пише, когато е много млад, е изгубена, но хоровият химн "Литания", написан, когато е едва на петнадесет години, показва музикалния му талант с модерните си хармонии.

Уолтън напуска Оксфорд през 1920 г. без диплома, след като три пъти се проваля на изпитите. Отива да живее при семейство Ситуел, което го запознава с много важни хора, включително композитора Констант Ламберт и автора на песни Ноел Кауърд. Той също така пътува със Ситуелови до Италия. През 1923 г. създава музика за едно от стихотворенията на Едит Ситуел. Произведението се нарича "Фасада". Музиката е много джазова и почти шеговита и звучи много модерно за много хора по онова време.

През 20-те години на ХХ век Уолтън печели пари, свирейки на пиано в джаз клубове, но прекарва по-голямата част от времето си в композиране на тавана на семейство Ситуел. Оркестровата увертюра "Портсмут Пойнт" (която той посвещава на Сасун) е първото произведение, което показва истинския стил на Уолтън. През 1929 г. концертът за виола започва да го прави наистина известен. Той е последван от "Празникът на Валтасар" (1931 г.), Симфония № 1 (1935 г.), коронационния марш "Crown Imperial" (1937 г.) и Концерта за цигулка (1939 г.). Всички тези произведения са много популярни и днес.

По време на Втората световна война на Уолтън не му се налага да отбива военната си служба, така че има време да композира музика за пропагандни филми като "Първият от малцината" (1942) и адаптацията на Лорънс Оливие на Шекспировия "Хенри V" (1944). След като композира втори струнен квартет (1946 г.), Уолтън прекарва по-голямата част от следващите седем години в писане на операта си "Троил и Кресида" (1947 - 1954 г.). Операта не е много популярна. Това се дължи на факта, че музиката му е по-скоро романтична, много различна от голяма част от модерната музика, която е на мода през 50-те години, особено от музиката на Пиер Булез и неговите последователи.

Уолтън композира музиката и за още два филма на Шекспир и Оливие - наградения с "Оскар" "Хамлет" и "Ричард III". Уолтън обаче не печели "Оскар" за нито една от своите музикални творби, свързани с Шекспир.

След това Уолтън започва да пише повече оркестрова музика: Концерт за виолончело (1956 г.), Симфония № 2 (1960 г.) и Вариации по тема на Хиндемит (1963 г.). Започва да получава много отличия: През 1951 г. е посветен в рицарство, а през 1968 г. получава Ордена за заслуги. Хората харесват едноактната му комична опера "Мечката", когато е изпълнена на фестивала в Алдебург през 1967 г., а хора от цял свят го питат за нова музика. Песенните му цикли от този период са изпълнени за първи път от известни певци като Питър Пиърс и Елизабет Шварцкопф.

През последните години Уолтън изпитва все по-големи затруднения с композирането. Опитва се да композира трета симфония за Андре Превен, но по-късно се отказва. Последните му творби са предимно църковна музика или преработки на по-стари произведения. През 1949 г. той се установява на остров Иския в Италия със съпругата си аржентинка Сузана Гил. Умира там през 1983 г.

След смъртта му музиката на Уолтън се изпълнява и записва многократно. Хората вече не го възприемат като старомоден, а като композитор с много силна индивидуалност, която се чува ясно в музиката му.

През 1951 г. Уолтън е посветен в рицарство, а през 1967 г. - в Ордена за заслуги.