Елизабет Шварцкопф

Ранен живот

Елизабет Шварцкопф е родена в Ярочин, провинция Позен, Прусия. Още от ранна възраст Шварцкопф проявява интерес към музиката. За първи път пее в опера през 1928 г., когато изпълнява ролята на Евридика в училищна постановка на "Орфей и Евридика" от Глук в Магдебург, Германия. През 1934 г. Шварцкопф започва да учи в берлинското Висше училище по музика, след което сменя преподавателя си и започва да работи с колоратурното сопрано Мария Ивогюн, както и със съпруга на Ивогюн, пианиста Михаел Раухайзен.

Ранна кариера

Шварцкопф изнася първото си професионално представление в Дойче опер в Берлин на 15 април 1938 г. в ролята на Втората цветна девойка (Първа група) във второ действие на "Парсифал" от Рихард Вагнер. Тя пее в Берлин в продължение на четири години, през които се присъединява към нацистката партия. Поради това по-късно не ѝ е разрешено да се изявява в Съединените щати.

През 1942 г. е поканена да пее във Виенската държавна опера, където изпълнява роли като Констанце в "Завладяването на сериала" от Моцарт, Мюзета, а по-късно и Мими в "Бохеми" от Пучини и Виолета в "Травиата" от Верди.

Кариера след войната

През 1945 г. Шварцкопф получава австрийско гражданство, за да може да пее във Виенската държавна опера. През 1947 г. и 1948 г. Шварцкопф участва в турне с Виенската държавна опера в лондонската Кралска опера в Ковънт Гардън на 16 септември 1947 г. като Дона Елвира в "Дон Жуан" от Моцарт и в Ла Скала на 28 декември 1948 г. като Графинята в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, което се превръща в една от най-известните ѝ роли.

Оттогава е канена да пее по целия свят, включително в Ла Скала, Милано, и в операта в Сан Франциско.

През март 1946 г. Шварцкопф е поканен да се яви на прослушване при Уолтър Леге. Ледж е човек, който произвежда записи на класическа музика във Великобритания. Той е основал оркестъра "Филхармония". Ледж моли Шварцкопф да изпее песента на Хуго Волф "Wer rief dich denn?". Той смята, че тя е толкова добра, че ѝ дава ексклузивен договор с EMI. Двамата работят много заедно и сключват брак на 19 октомври 1953 г. в Епсом, Съри; Шварцкопф вече има британско гражданство заради брака си с англичанин.

През 60-те години на ХХ век, когато Шварцкопф пее в опери, тя почти винаги изпълнява една от петте си любими оперни роли: Дона Елвира в "Дон Жуан" на Моцарт, графиня Алмавива в "Сватбата на Фигаро", Фиордилиджи в "Così fan tutte", графиня Мадлен в "Капричио" на Щраус и Маршалина в "Росенкавалие". Добре се справя и с ролята на Алис Форд във "Фалстаф" на Верди. За лейбъла EMI тя прави няколко записа на "шампанска оперета" като "Веселата вдовица" на Франц Лехар и "Цигански барон" на Йохан Щраус II.

Последното оперно представление на Шварцкопф е в ролята на Маршалина на 31 декември 1971 г. в театъра La Monnaie в Брюксел. През следващите няколко години тя пее само в рецитали на лирични песни.

На 17 март 1979 г. Уолтър Ледж получава тежък сърдечен удар. Лекарите му казват да почива, но вместо да почива, той отива на последния рецитал на Шварцкопф два дни по-късно в Цюрих. Три дни по-късно той умира.

След като се пенсионира, Шварцкопф преподава и води майсторски класове по целия свят, особено в училището "Джулиард" в Ню Йорк. Известна е с това, че е изключително строг преподавател, който спира учениците си, за да критикува всеки малък детайл. След като дълги години живее в Швейцария, тя заминава да живее във Форарлберг, Австрия.

През 1976 г. университетът в Кеймбридж я прави доктор на музиката, а през 1992 г. става дама-командир на Ордена на Британската империя (DBE). Получава и много други награди.

Шварцкопф умира в съня си през нощта на 2 срещу 3 август 2006 г. в дома си в село Шрунс, в провинция Форарлберг, Западна Австрия, на 90-годишна възраст.