Елизабет Шварцкопф — германско-британско сопрано и оперна легенда
Дама Елизабет Шварцкопф, DBE (9 декември 1915 г. в Ярочин, Прусия - 3 август 2006 г. в Шрунс, Австрия) е германско-британско сопрано. Тя е една от най-известните оперни певици на XX век, както и известна рецитаторка. Особено известна е с пеенето на музиката на Моцарт, Шуберт, Щраус и Волф.
Кратка биография и кариера
Елизабет Шварцкопф изгражда международна кариера като оперна певица и изпълнител на лирически репертоар. Тя постига известност благодарение на изключителната чистота на гласа си, прецизната интонация и внимателната интерпретация на текста. През годините пее на големи оперни сцени и фестивали в Европа и Великобритания и оставя богато звукозаписно наследство, което продължава да се цитира от музиковедите и любителите на класическата музика.
Репертоар и сценични роли
Шварцкопф е най-известна с ролите и творбите от следните направления:
- Моцарт: представя с особен успех главни жени роли — Памина, графиня (от "Сватбата на Фигаро"), Фиордилиджи (от "Царицата на нощта" — Così fan tutte — и др.)
- Лиричен операрен репертоар: изпълнява части и от автори на XIX и XX век, като залага на изискано драматично чувство и музикална интелигентност.
- Лайдер и песенна литература: специализирана в изпълнение на Шубертови песни, Щраусови и Волфови циклуси — нейният принос в интерпретацията на тоновата поезия и текстовата разгъвка е особено ценен.
Записи и постижения
Елизабет Шварцкопф оставя множество записи на оперни арии и Lied-циклите, които често се смятат за еталонни изпълнения. Нейните студийни изпълнения отличават точна дикция, деликатен фразов апарат и интимна сценична мярка при рециталите. Записите ѝ продължават да бъдат преиздавани и изучавани от певци и педагози.
Глас и изпълнителски стил
Гласът на Шварцкопф се отличава с чистота, равномерност в регистрите и изключителен контрол на динамиката. Интелектът и усетът ѝ към текста ѝ позволяват да изгражда изпълнения, в които значението на думите и нюансите на музиката са еднакво важни. Критиката я оценява за яснота на фразата, оркестрова чувствителност и артистична дисциплина.
Преподаване и наследство
След активната си концертна и оперна кариера Шварцкопф продължава да влияе върху следващите поколения певци чрез майсторски класове и преподавателска дейност. Нейните интерпретации на Моцарт и лирическата песенна литература остават част от вокалния канон и ориентират начинаещите певци към изискана култура на изпълнение.
Личен живот и отличия
Шварцкопф получава множество признания за артистичните си постижения, включително високи звания и награди; вече е отбелязана с почетното обръщение DBE. Освен сценичната си дейност тя е и обществена фигура, чието творчество се обсъжда и анализира от музиковедите.
Значение и памет
Елизабет Шварцкопф остава в паметта на музикалната култура като една от най-значимите сопрани на XX век — не само заради техническите качества на гласа ѝ, но и заради интелигентното, нюансирано и литературно осмислено изпълнение. Нейните записи и преподавателска дейност продължават да вдъхновяват певци и слушатели по целия свят.
Елизабет Шварцкопф
Ранен живот
Елизабет Шварцкопф е родена в Ярочин, провинция Позен, Прусия. Още от ранна възраст Шварцкопф проявява интерес към музиката. За първи път пее в опера през 1928 г., когато изпълнява ролята на Евридика в училищна постановка на "Орфей и Евридика" от Глук в Магдебург, Германия. През 1934 г. Шварцкопф започва да учи в берлинското Висше училище по музика, след което сменя преподавателя си и започва да работи с колоратурното сопрано Мария Ивогюн, както и със съпруга на Ивогюн, пианиста Михаел Раухайзен.
Ранна кариера
Шварцкопф изнася първото си професионално представление в Дойче опер в Берлин на 15 април 1938 г. в ролята на Втората цветна девойка (Първа група) във второ действие на "Парсифал" от Рихард Вагнер. Тя пее в Берлин в продължение на четири години, през които се присъединява към нацистката партия. Поради това по-късно не ѝ е разрешено да се изявява в Съединените щати.
През 1942 г. е поканена да пее във Виенската държавна опера, където изпълнява роли като Констанце в "Завладяването на сериала" от Моцарт, Мюзета, а по-късно и Мими в "Бохеми" от Пучини и Виолета в "Травиата" от Верди.
Кариера след войната
През 1945 г. Шварцкопф получава австрийско гражданство, за да може да пее във Виенската държавна опера. През 1947 г. и 1948 г. Шварцкопф участва в турне с Виенската държавна опера в лондонската Кралска опера в Ковънт Гардън на 16 септември 1947 г. като Дона Елвира в "Дон Жуан" от Моцарт и в Ла Скала на 28 декември 1948 г. като Графинята в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, което се превръща в една от най-известните ѝ роли.
Оттогава е канена да пее по целия свят, включително в Ла Скала, Милано, и в операта в Сан Франциско.
През март 1946 г. Шварцкопф е поканен да се яви на прослушване при Уолтър Леге. Ледж е човек, който произвежда записи на класическа музика във Великобритания. Той е основал оркестъра "Филхармония". Ледж моли Шварцкопф да изпее песента на Хуго Волф "Wer rief dich denn?". Той смята, че тя е толкова добра, че ѝ дава ексклузивен договор с EMI. Двамата работят много заедно и сключват брак на 19 октомври 1953 г. в Епсом, Съри; Шварцкопф вече има британско гражданство заради брака си с англичанин.
През 60-те години на ХХ век, когато Шварцкопф пее в опери, тя почти винаги изпълнява една от петте си любими оперни роли: Дона Елвира в "Дон Жуан" на Моцарт, графиня Алмавива в "Сватбата на Фигаро", Фиордилиджи в "Così fan tutte", графиня Мадлен в "Капричио" на Щраус и Маршалина в "Росенкавалие". Добре се справя и с ролята на Алис Форд във "Фалстаф" на Верди. За лейбъла EMI тя прави няколко записа на "шампанска оперета" като "Веселата вдовица" на Франц Лехар и "Цигански барон" на Йохан Щраус II.
Последното оперно представление на Шварцкопф е в ролята на Маршалина на 31 декември 1971 г. в театъра La Monnaie в Брюксел. През следващите няколко години тя пее само в рецитали на лирични песни.
На 17 март 1979 г. Уолтър Ледж получава тежък сърдечен удар. Лекарите му казват да почива, но вместо да почива, той отива на последния рецитал на Шварцкопф два дни по-късно в Цюрих. Три дни по-късно той умира.
След като се пенсионира, Шварцкопф преподава и води майсторски класове по целия свят, особено в училището "Джулиард" в Ню Йорк. Известна е с това, че е изключително строг преподавател, който спира учениците си, за да критикува всеки малък детайл. След като дълги години живее в Швейцария, тя заминава да живее във Форарлберг, Австрия.
През 1976 г. университетът в Кеймбридж я прави доктор на музиката, а през 1992 г. става дама-командир на Ордена на Британската империя (DBE). Получава и много други награди.
Шварцкопф умира в съня си през нощта на 2 срещу 3 август 2006 г. в дома си в село Шрунс, в провинция Форарлберг, Западна Австрия, на 90-годишна възраст.
Въпроси и отговори
В: Коя е била Елизабет Шварцкопф?
О: Елизабет Шварцкопф е германско-британско сопрано, една от най-известните оперни певици и рецитатори на XX век.
В: Кога и къде е родена Елизабет Шварцкопф?
О: Елизабет Шварцкопф е родена на 9 декември 1915 г. в Ярочин, Прусия.
В: Кога и къде умира Елизабет Шварцкопф?
О: Елизабет Шварцкопф умира на 3 август 2006 г. в Шрунс, Австрия.
В: Какъв вид музика е била особено известна с това, че е пяла Елизабет Шварцкопф?
О: Елизабет Шварцкопф е особено известна с това, че пее музиката на Моцарт, Шуберт, Щраус и Волф.
В: Била ли е Елизабет Шварцкопф известна оперна певица?
О: Да, Елизабет Шварцкопф е била една от най-известните оперни певици на XX век.
В: Елизабет Шварцкопф само певица ли е била или е участвала и в други видове представления?
О: Елизабет Шварцкопф е била не само оперна певица, но и известна рецитаторка.
В: Какво означават буквите DBE, когато става дума за Елизабет Шварцкопф?
О: Буквите DBE означават Dame Commander of the Order of the British Empire (Командир на Ордена на Британската империя) - отличие, което Елизабет Шварцкопф получава от английската кралица за заслугите си към музиката.
