Емилия Пардо Базан
Емилия Пардо Базан (16 септември 1851 г. - 12 май 1921 г.) (известна също като Емилия, графиня де Пардо Базан) е испанска писателка и учена.
Базан е родена в А Коруня (известна също като Ла Коруня или Коруня), част от област Галисия, и културата на тази област е включена в някои от най-популярните ѝ романи, сред които Los pazos de Ulloa (Именията на Ульоа) и продължението му La Madre Naturaleza (Майката природа). Известна е и с въвеждането на натурализма в испанската литература, с подробните си описания на действителността и с ролята си във феминистката литература на своята епоха.
Омъжена на осемнадесет години за старши д-р Джос Кирога, галисийски джентълмен, тя се интересува от политика и се смята, че е взела активно участие в нелегалната кампания срещу Амадео Испански, а по-късно и срещу републиката. През 1876 г. става известна като победителка в конкурса за литературна награда, организиран от община Овиедо, като темата на есето ѝ е бенедиктинският монах Бенито Херонимо Фейхоо. Следват поредица от статии, поместени в La Ciencia cristiana, списание с най-чиста ортодоксалност, редактирано от Juan M. Orti y plana.
Паметник на Емилия Пардо Базан
