Ема Голдман (1869–1940): биография на анархистка, феминистка и активистка
Биография на Ема Голдман (1869–1940) — огнена анархистка, феминистка и активистка, борила се за работнически права, свобода на словото, правата на ЛГБТ и социална справедливост.
Ема Голдман (27 юни 1869 г. – 14 май 1940 г.) е руско-американска анархистка, активистка за правата на работниците и изтъкнат критик на държавната власт и авторитаризма. Тя е една от най-известните фигури на международното анархистко движение в началото на XX век, застъпничка за свобода на словото, сексуална свобода, контрол над раждаемостта и равноправие на жените. Нейната дейност включва публични лекции, организиране на стачки, публикуване на статии и журнали и участието ѝ в международни политически дебати.
Ранни години и емиграция
Ема Голдман е родена в Ковно (днес Каунас, Литва), тогава част от Руската империя, в еврейско семейство. Семейството преживява икономически трудности и антисемитски ограничения, което влияе върху ранните ѝ политически възгледи. На 16-годишна възраст тя емигрира в Съединените щати (ок. 1885), като за кратко живее в Рочестър, Ню Йорк, и започва да работи в шивашки работилници — опит, който я сблъсква с трудовата експлоатация и я насочва към социалистическата и анархистката мисъл.
Политическа дейност и идеология
В края на 1880-те и началото на 1900-те Голдман става централна фигура в анархистката сцена в Ню Йорк и на национално ниво. Тя се прочува като ярък говорител и организатор, който обикаля страната и Европа с лекции по теми като:
- анархизъм и колективизъм — защитавала е идеята за бездържавно общество, основано на доброволна асоциация и взаимопомощ;
- права на жените и сексуална свобода — настоявала е за свободна любов, правото на аборт и достъп до контрацепция, критикувала е институцията на брака, когато служи за икономическо и социално потисничество;
- свобода на словото — остро възразявала срещу цензурата и самия начин, по който държавата и големите интереси заглушават дискурса;
- подкрепа за работническите борби — организира и подкрепя стачки, солидарност и кооперативни инициативи.
Конфликти с властта, затвори и депортация
Голдман е многократно арестувана през живота си заради своята пропаганда, организиране и участие в демонстрации. След убийството на президента Уилям Маккинли през 1901 г., когато убиецът претендира, че е бил повлиян от анархистките идеи, репресиите срещу анархистите в САЩ се засилват и Голдман попада под особено наблюдение. По време на Първата световна война и в годините на „Червения страх“ тя и други активисти са обект на преследване по Закона за шпионажа и нарастващата репресивна политика.
През 1919 г., след масови арести на чуждестранни радикали, Ема Голдман е депортирана от Съединените щати като „нежелан чужденец“ и изселена в Съветска Русия на борда на кораб, който по-късно ще остане в паметта като „Soviet Ark“/„Buford“.
Опит в Русия и по-нататъшен живот
В началото Голдман подкрепя революцията в Русия, но бързо се разочарова от репресиите, централизацията на властта и потискането на свободните организации от страна на болшевиките. Тя описва тези преживявания в писанията си и критично се дистанцира от режима. След пребиваване в Русия и в различни европейски градове, Голдман продължава да пътува, да говори и да пише по темите, които ѝ са били важни през целия ѝ живот.
Писания и наследство
Сред най-известните ѝ книги са есеистичните сборници и автобиографичните ѝ мемоари:
- Living My Life (автобиография в два тома) — подробен разказ за личния ѝ живот, политическите ѝ дейности и убеждения;
- Anarchism and Other Essays — сборник с есета по анархистка теория и практика;
- My Disillusionment in Russia — критични размисли върху опита ѝ в следреволюционна Русия.
Ема Голдман остава влиятелна фигура в историята на феминизма, трудовото движение и радикалната политическа мисъл. Цитати и идеи от нейни лекции и писма продължават да вдъхновяват активисти, писатели и изследователи.
Край на живота
Ема Голдман умира на 14 май 1940 г. в Торонто, Канада, след усложнения, настъпили при здравословен проблем. Днес тя е помнена като една от най-ярките и противоречиви личности в историята на анархизма — човек, който съчетава театралност и остра интелектуална критика, борба за социална справедливост и смелост да говори против властта.
Влияние и значение
Голдман е символ на радикалния феминизъм и на борбата за лични свободи. Нейните идеи по въпросите за сексуалността, ролята на жената в обществото, свободата на изразяване и анархистката практика продължават да се обсъждат и доносват съвременното активистко и академично поле. Многобройни изследвания, биографии и филмови и театрални продукции са посветени на нейния живот и творчество.
Цитат, приписван ѝ често: „Ако не мога да танцувам, не искам да съм част от вашата революция.“ (изразява идеята ѝ, че свободата трябва да включва и радостта от живота.)
Живот
Голдман се бори за правата и равенството на жените, правата на работниците, правата на хомосексуалистите и анархизма (анархизмът е убеждението, че обществото трябва да се управлява без власти или правителство). Известна е и с това, че е една от първите активистки за репродуктивните права на жените. Освен това Голдман е автор на много книги. Най-известната ѝ книга, "Животът ми", е автобиография.
Активизъм
Голдман е роден в част от Руската империя, която днес е известна като Литва. Премества се в САЩ със семейството си, когато е на 17 години. Тя е разтревожена от начина, по който работниците и активистите на работническата партия са третирани в САЩ. През 1889 г. тя се премества в Ню Йорк. В Ню Йорк се присъединява към анархистка група. В анархистката група тя среща нов приятел и човек, с когото ще работи дълго време - Александър Беркман. През 1892 г. те се опитват да убият Хенри Клей Фрик заради начина, по който се отнасял към работниците. Беркман не успява и прекарва четиринадесет години в затвора, но Голдман не е наказана.
По-късно, през 1901 г., президентът Уилям Маккинли е убит от анархист, който твърди, че е бил вдъхновен от Голдман. Голдман защитава убиеца, като казва: "Ако хората искат да премахнат убийците, те трябва да премахнат условията, които създават убийци."
Освен че е непокорна радикалистка, Ема е известна и с това, че има огромно влияние в борбата за репродуктивните права на жените. Тя се бори за сексуалната и икономическата свобода на жените. Голдман е била медицинска сестра и акушерка и е обучавала други жени на контрол на раждаемостта. През 1916 г. тя е вкарана в затвора за това, тъй като по онова време разпространяването на информация за контрола на раждаемостта е незаконно.
Проблеми
Голдман се сблъсква с много правни проблеми. През 1893 г. тя е осъдена за предизвикване на бунт и прекарва една година в затвора. През 1901 г. е арестувана за предполагаем заговор за убийството на президента Маккинли, но така и не е призната за виновна. През 1917 г. е арестувана и прекарва две години в затвора за това, че не подкрепя Първата световна война.
Обратно към Русия
През 1919 г. Голдман и Беркман са изпратени обратно в Русия, тъй като американското правителство ги смята за твърде опасни. Руската революция току-що се е случила и Голдман се е надявал, че Русия може да се окаже добро място. В крайна сметка тя решава, че революцията в Русия не е била толкова добра, колкото си е мислила, и че болшевиките са измамили много от хората в Русия. Тя смята, че болшевиките са били твърде властни и са имали твърде много власт. Не ѝ харесва и това, че Съветският съюз вкарва в затвора много анархисти, които не са съгласни с тях.
Преместване в Европа
Двамата с Беркман заминават след две години и Голдман живее на много места в Европа, включително в Англия и Франция. През 1936 г. тя се премества в Испания, за да помогне на анархистите да се борят с фашистите по време на Испанската гражданска война.
Смърт
Тя умира в Торонто от инсулт. Погребана е близо до Чикаго.
Въпроси и отговори
В: Коя е била Ема Голдман?
О: Ема Голдман е руско-американска анархистка и организаторка на труда.
В: Кога е родена?
О: Родена е на 27 юни 1869 г.
В: Кога е починала?
О: Тя умира на 14 май 1940 г.
В: Какви са били убежденията ѝ?
О: Вярвала е в анархокомунизма и е била ранна поддръжничка на атеизма, правата на хомосексуалистите и феминизма.
В: Къде е живяла?
О: Живяла е в Съединените щати.
В: С каква работа се е занимавала?
О: Работила е като анархист и организатор на работнически движения.
В: С какво е допринесла за обществото?
О: Ема Голдман е допринесла за обществото, като се е застъпвала за атеизма, правата на хомосексуалистите и феминизма, преди те да станат общоприети възгледи.
обискирам