Ема Голдман (27 юни 1869 г. – 14 май 1940 г.) е руско-американска анархистка, активистка за правата на работниците и изтъкнат критик на държавната власт и авторитаризма. Тя е една от най-известните фигури на международното анархистко движение в началото на XX век, застъпничка за свобода на словото, сексуална свобода, контрол над раждаемостта и равноправие на жените. Нейната дейност включва публични лекции, организиране на стачки, публикуване на статии и журнали и участието ѝ в международни политически дебати.

Ранни години и емиграция

Ема Голдман е родена в Ковно (днес Каунас, Литва), тогава част от Руската империя, в еврейско семейство. Семейството преживява икономически трудности и антисемитски ограничения, което влияе върху ранните ѝ политически възгледи. На 16-годишна възраст тя емигрира в Съединените щати (ок. 1885), като за кратко живее в Рочестър, Ню Йорк, и започва да работи в шивашки работилници — опит, който я сблъсква с трудовата експлоатация и я насочва към социалистическата и анархистката мисъл.

Политическа дейност и идеология

В края на 1880-те и началото на 1900-те Голдман става централна фигура в анархистката сцена в Ню Йорк и на национално ниво. Тя се прочува като ярък говорител и организатор, който обикаля страната и Европа с лекции по теми като:

  • анархизъм и колективизъм — защитавала е идеята за бездържавно общество, основано на доброволна асоциация и взаимопомощ;
  • права на жените и сексуална свобода — настоявала е за свободна любов, правото на аборт и достъп до контрацепция, критикувала е институцията на брака, когато служи за икономическо и социално потисничество;
  • свобода на словото — остро възразявала срещу цензурата и самия начин, по който държавата и големите интереси заглушават дискурса;
  • подкрепа за работническите борби — организира и подкрепя стачки, солидарност и кооперативни инициативи.

Конфликти с властта, затвори и депортация

Голдман е многократно арестувана през живота си заради своята пропаганда, организиране и участие в демонстрации. След убийството на президента Уилям Маккинли през 1901 г., когато убиецът претендира, че е бил повлиян от анархистките идеи, репресиите срещу анархистите в САЩ се засилват и Голдман попада под особено наблюдение. По време на Първата световна война и в годините на „Червения страх“ тя и други активисти са обект на преследване по Закона за шпионажа и нарастващата репресивна политика.

През 1919 г., след масови арести на чуждестранни радикали, Ема Голдман е депортирана от Съединените щати като „нежелан чужденец“ и изселена в Съветска Русия на борда на кораб, който по-късно ще остане в паметта като „Soviet Ark“/„Buford“.

Опит в Русия и по-нататъшен живот

В началото Голдман подкрепя революцията в Русия, но бързо се разочарова от репресиите, централизацията на властта и потискането на свободните организации от страна на болшевиките. Тя описва тези преживявания в писанията си и критично се дистанцира от режима. След пребиваване в Русия и в различни европейски градове, Голдман продължава да пътува, да говори и да пише по темите, които ѝ са били важни през целия ѝ живот.

Писания и наследство

Сред най-известните ѝ книги са есеистичните сборници и автобиографичните ѝ мемоари:

  • Living My Life (автобиография в два тома) — подробен разказ за личния ѝ живот, политическите ѝ дейности и убеждения;
  • Anarchism and Other Essays — сборник с есета по анархистка теория и практика;
  • My Disillusionment in Russia — критични размисли върху опита ѝ в следреволюционна Русия.

Ема Голдман остава влиятелна фигура в историята на феминизма, трудовото движение и радикалната политическа мисъл. Цитати и идеи от нейни лекции и писма продължават да вдъхновяват активисти, писатели и изследователи.

Край на живота

Ема Голдман умира на 14 май 1940 г. в Торонто, Канада, след усложнения, настъпили при здравословен проблем. Днес тя е помнена като една от най-ярките и противоречиви личности в историята на анархизма — човек, който съчетава театралност и остра интелектуална критика, борба за социална справедливост и смелост да говори против властта.

Влияние и значение

Голдман е символ на радикалния феминизъм и на борбата за лични свободи. Нейните идеи по въпросите за сексуалността, ролята на жената в обществото, свободата на изразяване и анархистката практика продължават да се обсъждат и доносват съвременното активистко и академично поле. Многобройни изследвания, биографии и филмови и театрални продукции са посветени на нейния живот и творчество.

Цитат, приписван ѝ често: „Ако не мога да танцувам, не искам да съм част от вашата революция.“ (изразява идеята ѝ, че свободата трябва да включва и радостта от живота.)