Ема Голдман | Руско-американски анархист и организатор на труда

Живот

Голдман се бори за правата и равенството на жените, правата на работниците, правата на хомосексуалистите и анархизма (анархизмът е убеждението, че обществото трябва да се управлява без власти или правителство). Известна е и с това, че е една от първите активистки за репродуктивните права на жените. Освен това Голдман е автор на много книги. Най-известната ѝ книга, "Животът ми", е автобиография.

Активизъм

Голдман е роден в част от Руската империя, която днес е известна като Литва. Премества се в САЩ със семейството си, когато е на 17 години. Тя е разтревожена от начина, по който работниците и активистите на работническата партия са третирани в САЩ. През 1889 г. тя се премества в Ню Йорк. В Ню Йорк се присъединява към анархистка група. В анархистката група тя среща нов приятел и човек, с когото ще работи дълго време - Александър Беркман. През 1892 г. те се опитват да убият Хенри Клей Фрик заради начина, по който се отнасял към работниците. Беркман не успява и прекарва четиринадесет години в затвора, но Голдман не е наказана.

По-късно, през 1901 г., президентът Уилям Маккинли е убит от анархист, който твърди, че е бил вдъхновен от Голдман. Голдман защитава убиеца, като казва: "Ако хората искат да премахнат убийците, те трябва да премахнат условията, които създават убийци."

Освен че е непокорна радикалистка, Ема е известна и с това, че има огромно влияние в борбата за репродуктивните права на жените. Тя се бори за сексуалната и икономическата свобода на жените. Голдман е била медицинска сестра и акушерка и е обучавала други жени на контрол на раждаемостта. През 1916 г. тя е вкарана в затвора за това, тъй като по онова време разпространяването на информация за контрола на раждаемостта е незаконно.

Проблеми

Голдман се сблъсква с много правни проблеми. През 1893 г. тя е осъдена за предизвикване на бунт и прекарва една година в затвора. През 1901 г. е арестувана за предполагаем заговор за убийството на президента Маккинли, но така и не е призната за виновна. През 1917 г. е арестувана и прекарва две години в затвора за това, че не подкрепя Първата световна война.

Обратно към Русия

През 1919 г. Голдман и Беркман са изпратени обратно в Русия, тъй като американското правителство ги смята за твърде опасни. Руската революция току-що се е случила и Голдман се е надявал, че Русия може да се окаже добро място. В крайна сметка тя решава, че революцията в Русия не е била толкова добра, колкото си е мислила, и че болшевиките са измамили много от хората в Русия. Тя смята, че болшевиките са били твърде властни и са имали твърде много власт. Не ѝ харесва и това, че Съветският съюз вкарва в затвора много анархисти, които не са съгласни с тях.

Преместване в Европа

Двамата с Беркман заминават след две години и Голдман живее на много места в Европа, включително в Англия и Франция. През 1936 г. тя се премества в Испания, за да помогне на анархистите да се борят с фашистите по време на Испанската гражданска война.

Смърт

Тя умира в Торонто от инсулт. Погребана е близо до Чикаго.