Бохеми

Анри Мюргер

Анри Мюрже е роден през 1822 г. в семейството на немски шивач имигрант в Париж. Работи като секретар до 1841 г., когато става журналист и се присъединява към бедните художници и писатели, които наричат себе си бохеми.

От 1845 г. до 1848 г. разказите на Мюрже за бохемския живот в Париж са публикувани на части във френско списание. Книгата не носи големи приходи на Мюргер. Драматургът Теодор Бариер предлага да се направи пиеса по книгата и Мюрже приема. Пиесата се появява през 1849 г. Тя имала успех.

Почти във всяка глава на книгата на Мъргър се споменава случка или събитие, намерили място в операта на Пучини. Въпреки това любовната афера между поета и шивачката се появява само като малка история в книгата за скулптора Жак и шивачката Франсин.

След публикуването на пиесата се появяват адаптации. През 1877 г. в Париж е поставена оперета. През 1897 г. във Венеция е поставена опера от Руджеро Леонкавало. Друга пиеса по книгата е поставена в Ню Йорк през 1896 г. Първият филм излиза през 1916 г., а през следващите години се появяват и други филми.

Анри Мюрже, 1854 г.

Разработване

Пучини написва по-голямата част от "Бохеми" в Торе дел Лаго, село в Тоскана, което току-що е превърнал в свой дом. Повечето решения за операта се вземат чрез писма, изпращани напред-назад между Ricordi (издателя на Пучини), двамата либретисти и композитора. Тази схема не е била най-добрата за навременното завършване на работата.

Пучини започва да си играе с идеята да напише друго произведение, наречено La lupa (Вълчицата). Либретистите са вбесени. Пучини разпределял времето си между два проекта, като същевременно им се карал за бавното изпълнение на настоящия. Джакоза се оплаква, че за "La bohéme" е изразходвал повече хартия и време, отколкото за която и да е от другите си драми.

Цели сцени бяха пренаписвани, преработвани и дори отхвърляни, преди да се премине отново през този цикъл. Въпреки сътресенията, Пучини обмисля пиесата "Тоска" на Дейвид Беласко като още един проект. Той прекъсва за кратко работата по "Бохеми", за да пътува до Флоренция и да види как Сара Бернхард изпълнява пиесата.

Пучини и Руджеро Леонкавало (композитор на операта "I pagliacci" от 1892 г.) избират да поставят книгата на Мюргер. Всеки от тях твърди, че е първият, който е взел това решение. Операта "Бохеми" на Леонкавало е изпълнена за първи път през 1897 г., година след операта на Пучини. Операта на Леонкавало така и не постига славата на операта на Пучини - вероятно защото през 1897 г. операта на Пучини придобива популярност, която оставя операта на Леонкавало в прахта.

Пучини около 1900 г.

Изпълнения

"Бохеми" е представена за първи път в Торино, Италия, на 1 февруари 1896 г. в Teatro Regio. Дирижира я Артуро Тосканини. През 1946 г. Тосканини дирижира радиопредставление, което е издадено на грамофонни плочи, а по-късно и на компактдискове. Това е единственият запис на опера на Пучини, направен от оригиналния ѝ диригент.

В рамките на няколко години операта се играе в театри в цяла Италия, включително в "Ла Скала" и "Ла Фениче". Първото представление извън Италия е в Буенос Айрес, Аржентина, през 1896 г. През следващите десет години следват други представления по целия свят.

Първото представление в Обединеното кралство се състои в Манчестър на 22 април 1897 г. Изпълнява се на английски език от оперната трупа на Карл Роза под ръководството на Пучини. На 2 октомври 1897 г. същата компания прави първата постановка на операта в Кралската опера в Лондон.

Операта е представена за първи път в САЩ от оперната трупа на Карл Роза на 14 октомври 1897 г. в Лос Анджелис, Калифорния. На 16 май 1898 г. е представена в Ню Йорк в оперния театър "Палмо". На 26 декември 1900 г. операта е поставена за първи път в Метрополитън опера.

Тосканини през 1908 г.

Роли

Роля	Тип глас
Родолфо, поет	тенор
Мими, шивачка	сопран
Марчело, художник	баритон
Музета, певица	сопран
Schaunard, музикант	баритон
Колин, философ	бас
Беноа, техният хазяин	бас
Алкиндоро, държавен съветник	бас
Парпиньол, продавач на играчки	тенор
Митнически сержант	бас
Ученици, работещи момичета, жители на града, магазинери, улични търговци, войници, сервитьори, деца

История на операта

Акт 1

В таванската стая на четиримата бохеми

Действие 1 се развива в Париж около 1830 г. Група бохеми живеят в една таванска стая. Марчело рисува, а Родолфо гледа през прозореца. Те са толкова бедни и толкова студени, че изгарят драмата, която Родолфо е написал. Колин, философът, влиза разтреперан и ядосан, защото не е успял да заложи няколко книги. Шаунар, музикантът от групата, пристига с храна, дърва за огрев, вино, пури и пари. Той казва на приятелите си, че е получил тези неща, защото има работа при един английски джентълмен. Останалите почти не го слушат, тъй като са толкова гладни, че се опитват бързо да изядат храната. Шонар ги прекъсва, отнема храната и казва, че вместо това всички ще отпразнуват късмета му, като вечерят в кафене "Момус".

Докато те пият, собственикът Беноа пристига, за да вземе наема. Дават му много вино, така че той се напива и започва да разказва на хората своите любовни приключения. След това казва, че е женен, но останалите го изхвърлят от стаята. Парите, с които е трябвало да се плати наемът, се разпределят между групата, за да могат да се забавляват.

Другите бохеми излизат, а Родолфо остава за малко сам, за да довърши статия във вестника, като обещава скоро да се присъедини към приятелите си. На вратата се чука и Мими, шивачка, която живее в апартамента долу, влиза. Свещта ѝ е изгоряла, а тя няма кибрит; тя моли Родолфо да я запали. Тя му благодари, но след няколко секунди се връща и казва, че е изгубила ключа си. И двете свещи изгасват. Навън е тъмно и двойката се опитва да се ориентира в обстановката. Родолфо иска да прекара време с Мими. Той намира ключа, но не ѝ казва и го прибира в джоба си. В две много известни арии (на Родолфо "Che gelida manina - Каква студена малка ръка" и на Мими "Sì, mi chiamano Mimì - Да, наричат ме Мими") те си разказват за различния си произход. Приятелите на Родолфо го викат да дойде. Той би предпочел да остане там с Мими, но тя решава, че двамата трябва да отидат заедно. Те излизат и пеят за любовта си един към друг.

Акт 2

Латинският квартал в навечерието на Коледа

Улиците са пълни с щастливи хора. Родолфо купува на Мими шапка. Приятелите отиват в едно кафене. Музета, която някога е била любима на Марчело, влиза в кафенето с Алкиндоро, богат, стар мъж. Тя е уморена от него. Тя пее палава песен с надеждата, че Марчело ще я забележи.

Марчело побеснява от ревност. За да се отърве за малко от Алкиндоро, Музета се преструва, че има тясна обувка и го изпраща с нея при обущаря. Музета и Марчело падат в траур в прегръдките си.

Чува се звук от военен парад. Марчело и Колина изнасят Музета на раменете си, а всички ръкопляскат. Алкиндоро се връща с поправената обувка. Сервитьорът му подава сметката. Той е изненадан от това колко трябва да плати и потъва в един стол.

Акт 3

На пътната врата месец или два по-късно

Мими минава през портата за плащане на такси. Тя кашля. Намира Марчело, който живее в малка таверна близо до портата. Тя му разказва за тежкия си живот с Родолфо, който я е напуснал тази нощ.

Родолфо излиза от кръчмата и търси Марчело. Мими се скрива. Тя чува как Родолфо казва на Марчело защо я е напуснал. Първоначално той казва, че Мими не го обича, но после казва, че я е напуснал, защото тя умира от болест.

Родолфо е беден и не може да направи почти нищо, за да помогне на Мими. Той се надява, че някой богат мъж ще се влюби в нея и ще плати за лечението ѝ. От доброта към Мими, Марчело се опитва да спре Родолфо, но тя вече е чула всичко.

Тя трябва да кашля и Родолфо я открива. Двамата пеят за изгубената си любов и се съгласяват, че трябва да се разделят. Те се обичат толкова много и се съгласяват да останат заедно до пролетта. На заден план се чува как Марчело и Мюзета се карат.

Акт 4

Таванската стая

Марчело и Родолфо са натъжени от загубата на близките си. Шаунар и Колина пристигат с малко храна. Те се преструват, че имат голямо празненство, и всички танцуват. Музета пристига с новини: Мими, която си е намерила богат господин, сега го е напуснала и се скита по улиците, чувствайки се много зле и слаба.

Музета е върнала Мими със себе си в таванската стая. На Мими ѝ се помага да седне на един стол. Музета и Марчело тръгват да продадат обеците на Музета, за да си купят лекарства, а Колин тръгва да заложи палтото си. Шаунар си тръгва тихо, за да даде време на Мими и Родолфо да бъдат заедно. Останали сами, двамата си спомнят за миналото си щастие.

Те си спомнят първата си среща. Родолфо подарява на Мими розовата шапчица, която й е купил и която пази като спомен от любовта им. Другите се връщат с подарък - кифла за затопляне на ръцете на Мими и лекарство, и казват на Родолфо, че е повикан лекар, но е твърде късно. Докато Музета се моли, Мими умира. Родолфо изпада в сълзи.

Мими (оригинален дизайн на костюмите, 1896 г.)

Оркестър

"Бохеми" е написана за стандартния оркестър от този период:

• струнни инструменти: цигулки I, II, виола, виолончело, контрабас
• дървени духови инструменти: 2 флейти, пиколо, 2 обоя, cor anglais, 2 кларинета в А и B, бас кларинет в А и B, 2 фагота
• месинг: 4 рога във фа, 3 тромпета във фа, 3 тромбона, бас тромбон
• ударни инструменти: арфа, тимпани, барабан, триъгълник, чинели, бас барабан, ксилофон, глокеншпил, камбанки

Филми

През 1965 г. излиза западногерманска филмова версия на операта. Тя е заснета на място в Милано и Мюнхен. Филмът е продуциран от диригента Херберт фон Караян и е проектиран от Франко Дзифирели. В него участват Мирела Френи в ролята на Мими, Адриана Мартино в ролята на Мюзета, Джани Раймонди в ролята на Рудолфо и Роландо Панерай в ролята на Марчело. През 1966 г. филмът печели наградата на Националния съвет за рецензии за най-добър чуждестранен филм.