Кибрит (кибритена клечка) — определение, устройство и видове

Кибритът (кибритена клечка), познат също и като запалка, е инструмент за палене на огън при контролирани условия. Най-често това е малко парче дърво или втвърдена хартия. В единия си край запалката е покрита с материал, който се запалва от триене. Запалителният край на запалката се нарича "глава" на запалката. Главата може да съдържа различни химични съставки: тя съдържа или фосфор, или фосфорен сескисулфид като активна съставка и желатин като свързващо вещество. Запалките се продават на няколко пъти, опаковани заедно в кутия или в кибритени кутийки. Съществуват два основни вида запалки: безопасни запалки, които могат да се удрят само по специално подготвена повърхност, и запалки, които могат да се удрят навсякъде, при които за възпламеняване може да се използва всяка подходяща повърхност, която осигурява триене.

Устройство и основни съставки

Кибритената клечка се състои от няколко основни части:

  • Тяло — обикновено изработено от меки дървесни видове (например топола, бял бор) или от втвърдена и пресована хартия (картонажни клечки).
  • Глава — смес от оксидиращи агенти (напр. калиев хлорат), горими вещества (сулфур, въглеводороди), връзващи вещества (например желатин или други смоли) и абразивни пълнители (прах от стъкло) за подпомагане на триенето. При т.нар. "strike-anywhere" (удряй навсякъде) главата често съдържа фосфорен сескисулфид, който се възпламенява при триене.
  • Плъзгаща повърхност / страйк — при безопасните запалки активният фосфор е нанесен върху специална повърхност в кутията (червена или черна ивица върху кутията), а не върху самата глава, което намалява риска от случайно възпламеняване.

Видове кибрит

  • Безопасни запалки — изискват специален страйк на кутията; най-разпространените в домашната търговия, по-безопасни за съхранение и транспорт.
  • Strike-anywhere (удряй навсякъде) — могат да се запалят върху почти всяка груба повърхност; съдържат горими фосфорни съединения в главата.
  • Книжни кибрити (matchbooks) — къси клечки, прикрепени към сгъната ивица картон; използват се предимно в заведения и като рекламен материал.
  • Водоустойчиви и ураганни кибрити — със специални покрития или по-големи, защитени глави за използване при ветровито или влажно време.
  • Електрически кибрити — използват електричество, а не триене, за да предизвикат пожар; някои от тях са за многократна употреба и намират приложение в осветление на печки, оборудване за пиротехника и промишлени системи (електрически кибрити), при които се използва електричество, вместо механично триене.

Кратка историческа бележка

Първите триенични запалки се появяват в началото на 19 век — в различни варианти са използвани с амалгами от сулфур и оксидиращи агенти. Английският аптекар Джон Уокър (John Walker) често се цитира като изобретател на първата търговски успешна триенична запалка през 1826 г. По-късно са въведени т.нар. „безопасни“ запалки, при които активният фосфор е отделен от главата и поместен върху страйк-повърхността, намалявайки риска при съхранение и транспорт.

Опасности, правилна употреба и съхранение

Опасности: Кибритите са леснозапалими и при неправилна употреба могат да доведат до пожар. Някои исторически и редки съвременни съставки (например бял фосфор) са токсични и опасни за здравето — употребата на бял фосфор е строго ограничена и в голяма степен забранена поради риск от хронични отравяния и некроза.

Съвети за безопасност:

  • Съхранявайте кибрита на сухо, хладно място извън обсега на деца и домашни любимци.
  • Използвайте само на открити или добре проветрени места, особено при палене на огньове или камини.
  • Не хвърляйте горящи клечки в кошче с отпадъци без да сте сигурни, че са угаснали напълно.
  • Предпочитайте безопасни запалки за домашна употреба и туристически ситуации.

Алтернативи

За запалване на огън има и други, по-модерни решения: газови запалки, електрически запалки, запалки с камъчета (туристически огнива), а в някои случаи — електронни устройства и запалителни системи, които заместват традиционните кибрити.

Бележка: При работа с кибрит винаги спазвайте указанията за безопасност и използвайте здрав разум, за да намалите риска от пожари и наранявания.

Запалки от дървоZoom
Запалки от дърво

Запалителна мачZoom
Запалителна мач

Мачове на глави макрофотографияZoom
Мачове на глави макрофотография

Ранни мачове

Запалките, в които се използва сяра, са споменати от Марциал в Древен Рим. Той ги нарича sulphurata.

Около 1530 г. мачовете се появяват в Европа. Първата съвременна самозапалваща се запалка е изобретена през 1805 г. от К. Шансел, асистент на професор Луи Жак Тенар от Париж. Главичката на запалката е направена от смес от калиев хлорат, сяра, захар и каучук. Те се запалвали, като върхът на запалката се потапял в малка азбестова бутилка, пълна със сярна киселина. Този вид запалки били доста скъпи, а употребата им била опасна, затова запалките на Чансел така и не придобили голяма популярност.

Съвпадения със специално предназначение

Буреносните запалки, известни още като запалки за спасителни лодки или запалки за факли, имат лесен за удряне връх като обикновените запалки, но по-голямата част от клечката е покрита с горима смес, която ще продължи да гори дори при силен вятър. Те са покрити с восък, който ги прави водоустойчиви. Те са част от много комплекти за оцеляване. Тази конкретна запалка е използвана в първите масово произвеждани коктейли "Молотов".

"Бенгалските запалки" всъщност са малки ръчни фойерверки, подобни на искри. По форма те приличат на буревестниците, но включват съединения на стронций или барий в съединението на пръчката, за да се получи съответно червен или зелен пламък.

Други страници

  • Момичето от мача

Въпроси и отговори

В: Какво е мач?


О: Запалката е инструмент за палене на огън при контролирани условия.

В: С какво е покрита запалката в единия си край?


О: Запалката е покрита с материал, който се запалва от триене.

В: Как се нарича запалителният край на запалката?


О: Запалителният край на запалката се нарича "глава".

В: Каква е активната съставка в главата на запалката?


О: Активната съставка в главата на запалката е окислител, например калиев хлорат, смесен със сяра, пълнители и стъклен прах, както и желатин като свързващо вещество.

В: Как се опаковат запалките?


О: Запалките се продават в множество бройки, опаковани заедно или в кутия, или в книжки за запалки.

В: Кои са двата основни вида запалки?


О: Двата основни вида запалки са безопасни запалки, които могат да бъдат удряни само по специално подготвена повърхност, и запалки, които могат да бъдат удряни навсякъде, като за тях може да се използва всяка подходяща повърхност, която има триене.

В: Какво представляват електрическите запалки?


О: Електрическите запалки са запалки, които използват електричество вместо триене, за да предизвикат пожар.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3