Обой — дървен духов инструмент с двойна тръстика
Обой: всичко за дървения духов инструмент с двойна тръстика — строеж, звук, история, известни композитори и роля в оркестъра. Открийте тънкостите на този уникален инструмент.
Обоят е дървен духов инструмент с двойна тръстика. Външно може да напомня на кларинета, но има важни разлики: докато кларинетът има цилиндрично тяло, тялото на обоя е конично. Това влияние върху акустиката прави звученето на обоя характерно — по-прonципно, по-пронизително и с по-богат набор от обертони в сравнение с кларинета.
Устройство и звук
Звукът на обоя се произвежда чрез издухване на въздух през двойната тръстика в горния край на инструмента. Потокът въздух кара двете тръстики да вибрират заедно, което създава първичния тон; последващата резонансна система на конусовидната тръба оформя тембъра. Обоят обикновено се състои от няколко части: камбана, долна връзка, горна връзка и тръстика (мундщукът с двойната тръстика). Човек, който свири на обой, се нарича обоист.
Клавиши, строеж и материали
Исторически обоят е имал много малко клавиши; бароковите модели често са с две–три отвори и ключове. С времето са добавени повече механични клавиши и сложни система от пръстови механизми, които улесняват свиренето на малки интервали, алтернативни щрихи и бързи технически пасажи. Съвременните инструменти обикновено се изработват от твърда дървесина (например гранадило или кокоболо), но има и модели от синтетични материали, които са по-устойчиви на климатични промени.
Роля в оркестъра и семейство на обоя
В типичен оркестър обикновено има два обоя, но понякога и три. Освен обоя често се използват и други представители от семейството: кор англа, който звучаи една квинта по-ниско от обоя (на английски English horn), обой д'аморe (обой с по-мек, по-дармолен тембър) и много рядко басов обой, който звучи една октава по-ниско от стандартния обой. Някои произведения изискват и още по-специфични разновидности.
История и развитие
Обоят произхожда от шаума, който е средновековен и ренесансов инструмент. Той става особено популярен през бароковия период. Композитори като Бах и Хендел го използват в голяма част от оркестровата си музика, а много италиански автори, сред които Антонио Вивалди, пишат концерти за обой и го включват в камерни състави. По това време инструментът почти няма клавиши; с развитието на механиката броят и сложността на клавишите растат и това улеснява техниката и разширява възможностите за изразяване.
Репертоар и известни произведения
По-късни композитори, които пишат за обой като солов инструмент, включват Моцарт, Вебер, Рихард Щраус, Вон Уилямс и Франсис Пуленк. Густав Холст използва обоя в сюитата си "Планетите". Обоят има значима роля както в соловия, така и в камерния и оркестровия репертоар — много композитори ценят неговата способност да предава както лирични, така и драматични звучности.
Технически особености и свирене
Обоят е инструмент с голяма изразителна сила, но и с високи изисквания към изпълнителя. Много обоисти сами изработват и настройват тръстиките си, защото малки промени в формата и уплътнението на тръстиката променят тоналността, интензитета и отговора на инструмента. Дишането и контролът на въздуха са критични; заради малкия обем на устния апарат при двойната тръстика играчът трябва да има много прецизен контрол над подкрепата (диафрагмата) и над устните.
Настройка
Обикновено главният обоист в оркестъра свири нотата A, на която останалите членове на оркестъра настройват инструментите си. Тази референтна А-честота в съвременната практика често е около 440 Hz (или малко по-висока, в зависимост от обичая на оркестъра).
Името обой идва от френския език hautbois, което означава "високо дърво" — дървен духов инструмент с високи тонове.
Поддръжка и избор на инструмент
При избор на обой единствено звукът, отговорът и удобството на механиката са решаващи. Инструментите от дърво изискват редовно масло и внимание към климатичните условия, докато синтетичните модели предлагат по-голяма издръжливост при влага и температура. Редовната смяна и изпълняване на тръстиките, почистване и сервиз на механиката са необходими за поддържане на добър тембър и стабилност.
Обобщение
Обоят е центральен инструмент в оркестровата и камерната музика със специфичен, лесно разпознаваем тембър. Неговият дизайн — двойна тръстика и конична тръба — и дългата историческа еволюция от барока до днес правят обоя уникален по изразни средства и технически предизвикателен за изпълнителя.

Обой (без тръстиката)
Тръстика за обой.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява обоят?
О: Обоят е дървен духов инструмент с двойна тръстика. Той има конусовидно тяло и издава звук, когато въздухът се издухва през двойната тръстика в горния край на инструмента, което кара двете тръстики да вибрират заедно.
Въпрос: Кой свири на обой?
О: Човек, който свири на обой, се нарича обоист.
В: Колко обоя обикновено има в един оркестър?
О: Обикновено в един оркестър има два или три обоя. Понякога може да има и cor anglais, който звучи с една квинта по-ниско от обоя, и много рядко - басов обой, който звучи с една октава по-ниско от обикновения обой.
В: Кои композитори са писали музика за соло изпълнения на обой?
О: Сред композиторите, които са писали музика за солови изпълнения на обой, са Моцарт, Вебер, Рихард Щраус, Вон Уилямс и Франсис Пуленк.
В: Какво означава "hautbois" на френски?
О: Hautbois се превежда на английски като "високо дърво" и се отнася до високия звук на дървения духов инструмент.
В: Откъде произхожда обоят?
О: Обоят произхожда от шамара, който е бил популярен през Средновековието и Ренесанса. Той става по-популярен през бароковия период, когато Бах и Хендел го използват често в оркестровата си музика, както и Антонио Вивалди, който пише концерти за него.
Въпрос: Какво е нормално да правят главните обоисти, преди да свирят в оркестър?
О: Нормално е главните обоисти да изсвирят нота А, преди да започнат да свирят, за да могат другите инструменти да настроят съответно своите инструменти.
обискирам