Ксилофон — музикален инструмент: строеж, звучене и история

Открийте всичко за ксилофона — строеж, звучене и история; от африкански корени до оркестрови сола, видове и техники на свирене.

Ксилофонът е музикален инструмент, който е част от семейството на ударните инструменти. Той принадлежи към групата на настроените ударни инструменти (често наричани „височинни ударни инструменти“), защото може да възпроизвежда определени тонове и да свири мелодии на различни височини (ноти). Ксилофоните имат дървени пластини или пръчки, които се разполагат като клавишите на пиано. Испълнението става чрез удари с чукче — вид палка за барабан — върху всяка пръчка; всяка пътека от дърво е с различна дължина и дебелина, затова при удар те издават различни ноти. Под пластините често има дълги тръби, наречени резонатори, които усилват и удължават звука.

Строеж и материали

Ксилофонът обичайно се състои от следните основни части:

• Пластини (барове) от дърво — традиционно се използват твърди дървесни видове като розово дърво (rosewood) или падук, но има и по-евтини учебни инструменти от синтетични материали.
• Резонатори — метални или дървени тръби под пластините, които усилват звука и му придават обем.
• Рамка и подрамка — дървена или метална конструкция, която държи пластините на място и позволява пренасяне.
• Чукчета (малети) — с различни глави: дървени, гумени, с обвивка от плат или филц; изборът на малет променя характера на звука (по-остър или по-мек).

Разликите в материала и размера на пластините определят тембъра и диапазона на инструмента. По-големите ксилофони звучат по-ниско и с по-топъл тембър; учебните и оркестровите модели са с по-къси и по-твърди пръти, които предават ярък, „сух“ звук.

Звучене и техника на свирене

Ксилофонът има характерен ярък, пронизителен и сравнително кратък (бързо затихващ) тон. Поради това често се използва за кратки, ясни, ритмични или мелодични пасажи, които трябва да изпъкнат в оркестъра. В нотните партии ксилофонът обикновено е транспониран — пише се една октава по-ниско, отколкото звучи, така че при четене музиката да звучи с една октава по-високо от написаното.

Най-често се свири с две чукчета (по едно в ръка). Опитните изпълнители използват и четири малета (по два във всяка ръка), което позволява акомпаниментни акорди и по-сложни многогласни текстури. Техниките включват единични удари, двойни удари, трели (роли), тиширане с длан (muting) и артикулация чрез промяна на мястото на удара по пластината (по-централно за по-пълен звук или по-близо до ръба за по-остър тон).

История и употреба

Съвременният оркестров ксилофон произлиза от разнообразни настилки и музикални традиции от Африка и Азия, където различни видове дървени клавишни инструменти са били използвани векове наред. В Централна Европа той се развива и присъства и като народен инструмент. За първи път ксилофонът е включен в европейски оркестър от композитора Хумпердинк в операта му "Хензел и Гретел".

Ксилофонът е използван и от Сен-Санс в "Danse macabre", където ефектът наподобява звука на скелет, както и в "Карнавал на животните", където трябва да звучи като вкаменелост. Такива примери показват, че композиторите използват инструмента за специални ефекти и колорит.

В по-модерната музика ксилофонът се явява както в симфонични, така и в камерни и мултижанрови произведения, в джаз и дори в поп и филмова музика. Съвременни композитори и аранжори често комбинират ксилофон с други перкусионни инструменти за по-богата звукова палитра. Например, Кайл Райли ще използва ксилофона в песента "Island of Misfit Toys" за SATB хор и оркестър.

Видове и сродни инструменти

• Ксилофон — дървени прътове, ярък и сух звук, по-кратък резонанс.
• Маримба — подобен инструмент с по-големи и по-дебели дървени пластини и по-дълги резонатори; има по-мек, топъл и по-дългозвучащ тон. Маримбата се използва често като солов инструмент в съвременната музика, но е по-рядка в по-старата оркестрова литература.
• Глокеншпил — метални пластини (камбанно звучене), много по-ярък и бляскав от ксилофона.
• Вибрафон — метални пластини с въртящи се вентилатори в резонаторите и педал за продължителност, които създават трептящ / вибриращ ефект и по-дълго изчезващ тон.

Поддръжка и настройка

За добър и дълготраен тон е важно дървените пластини да са защитени от влага и резки температурни промени. Препоръчва се:

• Да се съхранява инструментът на сухо място и да не се оставя на открито при дъжд или силна слънчева светлина.
• Да се почистват пластините с мека суха кърпа; агресивни почистващи препарати могат да повредят повърхността и лака.
• При нужда от настройка (тюнинг) да се доверите на опитен майстор — промяната на формата или масата на пластините изисква специализирани умения.
• Да се използват подходящи малети за жанра и акустиката; различните глави променят тембъра и динамиката.

Ксилофонът остава важен инструмент в перкусионната палитра на много жанрове заради своята яснота, ритмична острота и възможността да носи мелодична линия със специфичен звуков характер. Маримбата, като разновидност с по-мек и по-дълъг тон, допълва семейството и предлага по-широк динамичен и хармоничен обхват.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ксилофонът?

В: Как се свири на ксилофон?

В: Откъде идва съвременният оркестров ксилофон?

В: Кои известни композитори са използвали ксилофона в своята музика?

Въпрос: Как обикновено звукът на ксилофона се различава от написаната музика?

Въпрос: Какъв друг инструмент, подобен на ксилофона, съществува?

Въпрос: Колко чукчета са ви необходими, за да свирите на xlyphone или на маримба?

Търсене по буква