Вибрафон — какво е, устройство, техника на свирене и история

Вибрафон: алуминиев перкусионен инструмент — устройство, техники на свирене и история от първите модели до съвременни изпълнения. Научете всичко за звука и техниката!

Вибрафонът е перкусионен инструмент, наподобяващ ксилофон, но с пръчки от алуминий, а не от дърво. Пръчките са подредени по системата на клавиатурата на пиано, което позволява изпълнение на мелодии и акорди. Съществува и алтернативна подредба — системата 6 плюс 6, при която пръчките на всеки ред са на разстояние един цял тон, а двата реда са помежду си на разстояние половин тон (подобно на клавишите на пианото).

Устройство и звук

Под всяка метална пластинка има резонаторни тръби — тяхната задача е да усилват и обогатяват звука. Инструментът разполага и с електромотор, който може да се включва с педал. Моторът задвижва въртящи се дискове (витла) в резонаторните тръби; те периодично променят въздушния поток и по този начин създават характерния вибриращ (тремоло) ефект — откъдето идва и името „вибрафон“. Понякога хората наричат вибрафона вибрация, а на английски инструментът често е известен просто като „vibes“ (вибс).

Обхват и разновидности

Стандартните вибрафони обикновено имат обхват около три октави; има и инструменти с разширен обхват (3,5 или 4 октави). Конструкцията може леко да варира според производителя — по-дълги или по-къси резонаторни тръби, различни системи за фиксиране на пръчките и различни видове въртящи се дискове за тремолото.

Чукчета (малети) и техника на свирене

Чукчетата за вибрафон имат сърцевина (най-често гумено топче), увито в прежда или твърд шнур и прикрепено към дървена или ратанова дръжка; понякога се използва и найлон. Обикновено малетите за вибрафон са малко по-твърди от тези за маримба, но изборът им зависи от желанието за тембър и артикулация. Малетите, подходящи за вибрафон, често са подходящи и за маримба.

Дръжката на малета обикновено се държи между палеца и показалеца, като останалите пръсти помагат за управление и стабилност. Свирещите използват както два, така и четири малета — техниката с четири малета (често изпълнявана чрез различни хватове като Stevens или Burton) е по-трудна, но позволява изпълнение на хармония и акорди с до четири тона (хармония, акорд с четири ноти).

Има и специални техники: например „плъзгане“ или леко притискане на чукчето по пръчката може да доведе до промяна на височината и тембъра, което често се описва като „огъване на височината на тона“. Понякога от играчите се изисква да използват лък, например за виолончело или контрабас, и да се пресекат по ръба на лентата. Това означава да се държи лък и да се плъзга по ръба на металната пръчка, за да се получи продължителен, певен тон.

Педалът при вибрафона служи за контрол на загасването (damping): с натиснат педал пръчките остават звънливи и звукът се задържа, с освободен педал тоновете се заглушават. Моторът за тремолото работи независимо от педала и дава допълнителен ефект на вибрация.

История и употреба

Първите вибрафони са произведени в САЩ през 1921 г. Инструментът бързо намира място в популярната музика и особено в джаза. Един от пионерите, популяризирал вибрафона в джаза, е Lionel Hampton; по-късно Milt Jackson (Modern Jazz Quartet) и други солисти доразвиват езика на инструмента. Вибрафонът се използва както в камерна, така и в симфонична и опера музика.

В класическата музика вибрафонът е използван в оркестъра на операта "Лулу" на Албан Берг, както и в произведения на Оливие Месиен, Леонард Бърнстейн, Бенджамин Бритън и Вон Уилямс (в началото на Симфония № 8). В джаза вибрафонът често се използва в малки формации (комбо) и солово; звукът му е ценен за мекия, „плавен“ и леко етеричен тембър, особено когато се добави тремоло от мотора.

Къде се среща най-често

• Джазови групи и солови изпълнения — тъй като инструментът е лесно преносим и предлага широк диапазон от артикулации.
• Класически оркестри и съвременна музика — композитори използват вибрафона за специфични цветови и текстурни ефекти.
• Камерни ансамбли и музика за филми — заради способността му да създава атмосферични, мечтателни звучности.

В заключение, вибрафонът е гъвкав инструмент с характерен метален, но едновременно мек и вибриращ звук. Неговата конструкция — алуминиеви пръчки, резонаторни тръби и въртящи се дискове за тремоло — и разнообразните техники на свирене го правят важен глас както в джаза, така и в класическата и съвременната музика.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява вибрафонът?

Въпрос: Как са разположени прътите?

Въпрос: Какъв тип чукчета се използват за вибрафона?

Въпрос: Как трябва да се държат чукчетата, когато се свири?

В: Има ли някакви специални техники, които се използват при свирене на вибрафон?

В: Кога е направен за първи път?

В: В кои видове музика се чува често?

Търсене по буква