Вибрафон
Вибрафонът е перкусионен инструмент. Прилича на ксилофон, но пръчките му са изработени от алуминий, а не от дърво. Подобно на ксилофона, пръчките са подредени по начин, подобен на клавиатурата на пиано, така че да могат да се свирят мелодии. Алтернативна форма е системата 6 плюс 6, при която на всеки ред пръчките са на разстояние цял тон, а на двата реда - на разстояние половин тон. Играчът използва чукчета (биещи), по едно или две във всяка ръка. Под всеки такт има тръби. Те се наричат "резонатори". Те правят звука по-силен. Има и електромотор, който може да се включва с педал. Това кара вентилаторите да се въртят във вентилаторите и да издават много силен, вибриращ звук. Затова инструментът носи своето име. Понякога хората наричат виброфона вибрация.
Вибрафоните са произведени за първи път в САЩ през 1921 г.
Чукчетата са биещи с гумена топка в края. Прежда или твърд шнур се навива плътно около тези топчета. Обикновено чукчетата за виброфон са малко по-твърди от тези, които се използват за маримба. Обикновено се състоят от сърцевина от гумено топче, увито в прежда или шнур и прикрепено към тесен дюбел, най-често изработен от ратан или бреза (понякога се използват и други материали, например найлон). Малетите, подходящи за вибрафон, обикновено са подходящи и за маримба. Съществуват различни начини за държането им. Обикновено се държат между палеца и показалеца, като останалите пръсти се използват за управление на палките. Свиренето с четири чукчета е по-трудно, но позволява на свирещия да свири хармония (акорд с четири ноти).
Понякога се използват специални техники, като например "огъване на височината на тона". Това се прави чрез плъзгане на един от чуковете по специален начин. Понякога от играчите се изисква да използват лък, например за виолончело или контрабас, и да се пресекат по ръба на лентата.
Вибрафонът е използван в оркестъра на операта "Лулу" на Албан Берг. Използван е и в произведения на Оливие Месиен, Леонард Бърнстейн, Бенджамин Бритън и Вон Уилямс (в началото на Симфония № 8). Вибрафоните се чуват често в джаза, особено в комбо.
Вибрафон с чукчета.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява вибрафонът?
О: Вибрафонът е перкусионен инструмент, който прилича на ксилофон, но с алуминиеви пръчки вместо с дървени. Той има резонатори под пръчките и електрически мотор, който може да се включи с педал, за да създаде вибриращ звук.
Въпрос: Как са разположени прътите?
О: Пръчките са разположени по начин, подобен на клавиатурата на пиано, така че да могат да се свирят мелодии. Съществува и алтернативна форма, наречена система 6 плюс 6, при която на всеки ред тактовете са на разстояние цял тон, а на двата реда - на разстояние половин тон.
Въпрос: Какъв тип чукчета се използват за вибрафона?
О: Обикновено за свирене на вибрафон се използват чукчета с гумени топчета в края, увити плътно в прежда или шнур. Те могат да бъдат изработени от ратан или бреза, като могат да бъдат и малко по-твърди от тези, използвани за маримба.
Въпрос: Как трябва да се държат чукчетата, когато се свири?
О: Обикновено чукчетата се държат между палеца и показалеца, като другите пръсти се използват за контрол. Свиренето с четири чукчета позволява на играчите да свирят хармония (акорди с четири ноти).
В: Има ли някакви специални техники, които се използват при свирене на вибрафон?
О: Да, понякога се използват специални техники като "огъване на височината на тона" чрез плъзгане на един от чукчетата по определен начин или чрез лък по ръба на един от прътите с помощта на лък за виолончело или контрабас.
В: Кога е направен за първи път?
О: Вибрафоните са направени за първи път през 1921 г. в Америка.
В: В кои видове музика се чува често?
О: Вибрафоните често се чуват в джаз музиката, особено в комбо, както и в произведения на композитори като операта "Лулу" на Албан Берг, Оливие Месиен, Леонард Бърнстейн, Бенджамин Бритън и встъпителната пиеса на Симфония № 8 на Вон Уилямс.
