"Лулу" е опера от композитора Албан Берг. Берг взема сюжета от две пиеси на немския драматург Франк Ведекинд, наречени Erdgeist и Die Büchse des Pandora. Берг сам написва либретото (текста на операта).
Кратък сюжет
Главната героиня е тайнствената и привлекателна Лулу — жена, която привлича мъже и общественото внимание със своя чар и непредсказуемо поведение. През операта следим нейния възход и падение: от първоначалните ѝ срещи с богати и влиятелни мъже до брака, разорение, експлоатация и крайното ѝ падение като улична проститутка. В крайния епизод Лулу е убита в Лондон от фигура, асоциирана с Лондонския убиец (образ, вдъхновен от мита за Jack the Ripper), а вярната ѝ привърженичка, графиня Гешвиц, остава до нея до последния момент. Темите включват сексуална експлоатация, социална деградация, власт и моралният крах на едно общество в края на XIX — началото на XX век.
Музика и стил
Музиката в "Лулу" съчетава модерни техники с ярко романтична експресивност. Много хора намират "Лулу" за много шокираща, защото историята е много декадентска. В нея има много кръв, убийства, секс и насилие. Също така: Музиката на Берг е доста трудна за разбиране. Той използва дванадесеттонова музика, която не е в конкретна тоналност, въпреки че я използва, за да създаде стил музика, който често е много романтичен и експресивен.
Берг прилага дванадесеттонова техника по начин, който позволява мелодичност и тонални внезапни изблици — редът, който той избира, съдържа тонални акценти и позволяват появата на кратки „романтични“ пасажи, валсове и арии. Освен това използва принципи като инверсии, ретроград и развити идеи, които действат като мотиви, свързващи различните сцени. Оркестровата фактура е богата и изисква голям симфоничен състав; ролята на Лулу е едновременно вокално и драматично изключително натоварваща.
Структура и герои
Операта е замислена в три действия (първоначално Берг завършва първите две и оставя трето недовършено). Сред основните персонажи са Лулу, нейният възлюбен/съпругоподобни фигури и покровители, както и хора от подземния свят, които я експлоатират в по-късен етап от сюжета. Особено значима е фигурата на графиня Гешвиц, чиято преданост към Лулу дава операта и допълнителни морални и емоционални измерения.
История на създаване и изпълнения
Берг работи по "Лулу" в края на 1920-те и началото на 1930-те години. Умира през 1935 г., оставяйки трето действие в чернова. В резултат от това операта първоначално се изпълняваше в непълна версия (само първите две действия и фрагменти от третото), а пълната постановка става възможна едва след като австрийският композитор и оркестратор Фридрих Черха (Friedrich Cerha) завършва третото действие по материалите и бележките на Берг. Пълната версия на операта е представена публично през втората половина на XX век и оттогава става част от репертоара на големите оперни театри.
Скандали и забрани
"Лулу" предизвиква силни реакции още от началото: съдържанието ѝ — явна сексуалност, насилие и социална критика — шокира консервативна публика. В периода на нацисткия режим произведенията на Берг (както и на други модернисти) са официално заклеймени като „дегенеративна“ музика и срещат забрани и трудности за публично изпълнение. По-късно в XX и XXI век някои постановки отново провокират полемики поради сценични решения (силни визуални образи, откровени сцени, интерпретации, акцентиращи агресията и експлоатацията).
Защо произведението е значимо
- Комбинация от авангардна техника и дълбока лирична проницателност — пример за това как дванадесеттоновият метод може да говори „емоционално“.
- Силен драматичен материал: Ведекиндовите пиеси за Лулу са културно значими заради темите за морала, сексуалността и експлоатацията в модерното общество.
- Ролята на Лулу е едно от най-големите предизвикателства за сопран, както музикално, така и актьорски.
- Операта остава предмет на интерпретация и дебат — дали Лулу е жертва, митична femme fatale, или и двете едновременно.
Изпълнения и съвременни постановки
Съвременните режисьори често търсят начини да придобли операта съвременен, социално значим смисъл — чрез актуализирани сценографии, филмови елементи или акцент върху социалните проблеми, които либретото поставя. Поради откровеността на сюжета и музикалната сложност, успехът на постановката зависи много както от музикалното ръководство, така и от режисьорската идея и актьорската пластичност на певците.
В крайна сметка "Лулу" е произведение, което продължава да провокира — музикално смело, драматично неумолимо и културно многопластово. Неговата комбинация от красота и безпощадност го прави едно от ключовите произведения на ранния ХХ век в оперната литература.