AlegsaOnline.com

Лулу — опера на Албан Берг: сюжет, музика и скандали

Открийте шокиращата опера "Лулу" на Албан Берг: сюжет, дванадесеттонова музика, декадентни страсти, убийства и музикални скандали — анализ и контекст.

Автор: Leandro Alegsa

29-09-2025

"Лулу" е опера от композитора Албан Берг. Берг взема сюжета от две пиеси на немския драматург Франк Ведекинд, наречени Erdgeist и Die Büchse des Pandora. Берг сам написва либретото (текста на операта).

Кратък сюжет

Главната героиня е тайнствената и привлекателна Лулу — жена, която привлича мъже и общественото внимание със своя чар и непредсказуемо поведение. През операта следим нейния възход и падение: от първоначалните ѝ срещи с богати и влиятелни мъже до брака, разорение, експлоатация и крайното ѝ падение като улична проститутка. В крайния епизод Лулу е убита в Лондон от фигура, асоциирана с Лондонския убиец (образ, вдъхновен от мита за Jack the Ripper), а вярната ѝ привърженичка, графиня Гешвиц, остава до нея до последния момент. Темите включват сексуална експлоатация, социална деградация, власт и моралният крах на едно общество в края на XIX — началото на XX век.

Музика и стил

Музиката в "Лулу" съчетава модерни техники с ярко романтична експресивност. Много хора намират "Лулу" за много шокираща, защото историята е много декадентска. В нея има много кръв, убийства, секс и насилие. Също така: Музиката на Берг е доста трудна за разбиране. Той използва дванадесеттонова музика, която не е в конкретна тоналност, въпреки че я използва, за да създаде стил музика, който често е много романтичен и експресивен.

Берг прилага дванадесеттонова техника по начин, който позволява мелодичност и тонални внезапни изблици — редът, който той избира, съдържа тонални акценти и позволяват появата на кратки „романтични“ пасажи, валсове и арии. Освен това използва принципи като инверсии, ретроград и развити идеи, които действат като мотиви, свързващи различните сцени. Оркестровата фактура е богата и изисква голям симфоничен състав; ролята на Лулу е едновременно вокално и драматично изключително натоварваща.

Структура и герои

Операта е замислена в три действия (първоначално Берг завършва първите две и оставя трето недовършено). Сред основните персонажи са Лулу, нейният възлюбен/съпругоподобни фигури и покровители, както и хора от подземния свят, които я експлоатират в по-късен етап от сюжета. Особено значима е фигурата на графиня Гешвиц, чиято преданост към Лулу дава операта и допълнителни морални и емоционални измерения.

История на създаване и изпълнения

Берг работи по "Лулу" в края на 1920-те и началото на 1930-те години. Умира през 1935 г., оставяйки трето действие в чернова. В резултат от това операта първоначално се изпълняваше в непълна версия (само първите две действия и фрагменти от третото), а пълната постановка става възможна едва след като австрийският композитор и оркестратор Фридрих Черха (Friedrich Cerha) завършва третото действие по материалите и бележките на Берг. Пълната версия на операта е представена публично през втората половина на XX век и оттогава става част от репертоара на големите оперни театри.

Скандали и забрани

"Лулу" предизвиква силни реакции още от началото: съдържанието ѝ — явна сексуалност, насилие и социална критика — шокира консервативна публика. В периода на нацисткия режим произведенията на Берг (както и на други модернисти) са официално заклеймени като „дегенеративна“ музика и срещат забрани и трудности за публично изпълнение. По-късно в XX и XXI век някои постановки отново провокират полемики поради сценични решения (силни визуални образи, откровени сцени, интерпретации, акцентиращи агресията и експлоатацията).

Защо произведението е значимо

Комбинация от авангардна техника и дълбока лирична проницателност — пример за това как дванадесеттоновият метод може да говори „емоционално“.
Силен драматичен материал: Ведекиндовите пиеси за Лулу са културно значими заради темите за морала, сексуалността и експлоатацията в модерното общество.
Ролята на Лулу е едно от най-големите предизвикателства за сопран, както музикално, така и актьорски.
Операта остава предмет на интерпретация и дебат — дали Лулу е жертва, митична femme fatale, или и двете едновременно.

Изпълнения и съвременни постановки

Съвременните режисьори често търсят начини да придобли операта съвременен, социално значим смисъл — чрез актуализирани сценографии, филмови елементи или акцент върху социалните проблеми, които либретото поставя. Поради откровеността на сюжета и музикалната сложност, успехът на постановката зависи много както от музикалното ръководство, така и от режисьорската идея и актьорската пластичност на певците.

В крайна сметка "Лулу" е произведение, което продължава да провокира — музикално смело, драматично неумолимо и културно многопластово. Неговата комбинация от красота и безпощадност го прави едно от ключовите произведения на ранния ХХ век в оперната литература.

Състав

Берг започва да пише операта през 1929 г., но след това прекъсва работата си по нея, за да напише Концерт за цигулка. Когато Берг умира, той не е завършил последното действие на операта, а само го е скицирал. Шьонберг е попитан дали ще довърши операта, но той смята, че това ще бъде твърде много работа. Когато операта е изпълнена за първи път през 1937 г., тя има само две действия: операта е незавършена. Вдовицата на Берг, Хелене, заявила, че никой няма право да я довършва и че тя трябва да остане недовършена. Повече от 40 години операта се изпълнява именно по този начин.

Когато Хелене умира през 1976 г., Фридрих Черха довършва операта, предполагайки какво може да е написал Берг. Тази завършена версия е изпълнена през 1979 г. в Опера Гарние под диригентството на Пиер Булез.

Сред известните сопрани, които са изпълнявали главната роля на Лулу, са Тереза Стратас, Аня Силя и Кристин Шефер.

Роли

		Премиера, 2 юни 1937 г. (Robert Denzler)
Лулу	драматично сопрано	Нури Хаджич
Графиня Гешвиц	драматичен мецосопран	Мария Бернхард
Момче от гимназията ("Der Gymnasiast")	контраалт	Feichtinger
Театрален гардеробиерЖених	контраалт
Банкерът	високи баси
Художникът, вторият съпруг на Лулу	лиричен тенор	Пол Фехер
Негър	лиричен тенор
Д-р Шон, главен редактор	героичен баритон	Асгер Стиг
Алва, син на д-р Шон, композитор	млад героичен тенор	Питър Баксеванос
Schigolch, старец	бас с висок характер	Schigolch
Укротител на животни	героичен бас Buffo
Родриго, спортист	героичен бас Buffo	Емерих
Принцът, пътешественик в Африка / Слугата / Маркизът	тенор буфо
Мениджърът на театъра	нисък бас Buffo
ПрофесорътКлоунътСценографът	тих
Полицейският комисарДокторът, съпругът на Лулу	говоримо
Петнадесетгодишно момиче	опера soubrette
Майка ѝ	контраалт
Жена художник	мецосопран
Журналист	висок баритон
Слуга	по-нисък баритон
Джак Изкормвача	героичен баритон
Пианист, сценичен мениджър, придружители на принца, полицаи, медицински сестри, гардеробиерки, танцьори, гости на партита, слуги, работници

Историята

Пролог: Цирков майстор представя всички свои животни. Последното е самата Лулу, която е изведена на сцената и представена като змия.

Акт I

Сцена 1: Лулу, съпругата на д-р Гол, стар лекар, рисува портрета си. Д-р Шьон, редактор на вестник, който е спасил Лулу, когато тя е живяла на улицата, сега има любовна връзка с нея. Синът на д-р Шьон - Алва - пристига, извинява се и двамата с д-р Шьон си тръгват. Художникът иска да прави любов с Лулу. Д-р Гьол неочаквано влиза, вижда, че двамата са сами, припада и умира от сърдечен удар.

Сцена 2: Лулу вече се е омъжила за Художника. Тя получава телеграма, в която се казва, че д-р Шьон е сгоден за нея. Скитникът Шиголх я посещава. Изглежда, че той е имал нещо общо с нея в миналото. Д-р Шьон пристига. Той говори така, сякаш Шиголх е бащата на Лулу. Той е дошъл да помоли Лулу да не се меси в живота му оттук нататък. Тя не обръща внимание и си тръгва, след като пристига съпругът ѝ, художникът. Д-р Шьон разказва на Художника за тяхната афера и казва, че трябва да поговори със съпругата си за това. Бояджията си тръгва, но вместо да отиде да говори с Лулу, той си прерязва гърлото и умира. Лулу изглежда не се притеснява и просто казва на д-р Шьон: "Все едно ще се ожениш за мен".

Сцена 3: Лулу, която работи като танцьорка, седи в гримьорната си с Алва. Те разговарят за принца, който е влюбен в Лулу и иска да се ожени за нея. Лулу тръгва да излиза на сцената, но отказва да излезе, защото д-р Шьон и годеницата му са в публиката. Д-р Шьон влиза, за да се опита да я убеди да се представи. Когато двамата остават сами, тя казва на Шьон, че мисли да замине с принца за Африка. Д-р Шьон осъзнава, че не може да живее без нея, и Лулу го кара да напише писмо до годеницата си, в което казва, че не иска да се жени за нея. Лулу продължава с представлението.

Второ действие

Сцена 1: Лулу вече се е омъжила за д-р Шьон, който е изпълнен с ревност, защото толкова много мъже и една жена изглежда обичат Лулу. Една от тях, лесбийката графиня Гешвиц, я посещава, за да я покани на бал, но си тръгва, когато д-р Шьон не я одобрява. Когато двамата излизат, графинята се връща и се скрива. Други двама почитатели, Акробатът и Ученикът, също влизат и всички започват да говорят с Лулу, когато тя се връща. Пристига Алва и почитателите се скриват, докато Алва казва на Лулу, че я обича. Д-р Шьон се връща, вижда Акробата и започва дълъг спор с Лулу. Постепенно той открива останалите хора, които се крият. Той дава на Лулу револвер и ѝ казва да се самоубие, но вместо това тя застрелва Шьон. Полицията пристига, за да арестува Лулу за убийството.

Интерлюдия: по време на музиката на интерлюдията се показва ням филм. В него виждаме как Лулу е задържана от полицията, изправена пред съда и вкарана в затвора. След това виждаме как тя умишлено се разболява от холера и е откарана в болница. Графиня Гешвиц я посещава и ѝ дава собствените си дрехи, за да може Лулу да избяга, маскирана като графинята.

Сцена 2: Графиня Гешвиц, Алва и Акробатът са в същата стая, в която се намират в Акт II, Сцена 1. Те чакат Шиголх, който трябва да отведе графинята в болницата. Тя ще се откаже от собствената си свобода, като заеме мястото на Лулу, така че никой да не разбере, че е избягала, докато не стане твърде късно. Акробатът казва, че ще се ожени за Лулу и ще се премести с нея в Париж, където двамата ще работят заедно в едно представление. Шиголх тръгва с графинята, после се връща с Лулу, която е толкова болна от болестта си, че Акробатът не следва плана си, а вместо това отива да търси полиция. Шиголч е изпратен да купи билети за влак, а останали сами, Алва и Лулу си казват, че се обичат, и се съгласяват да заминат заедно.

Акт III

Сцена 1: Лулу и Алва вече живеят в Париж. Сцената е парти в казино. Лулу е принудена чрез изнудване да работи в публичен дом в Кайро от Акробата и сутеньора. Полицията все още я издирва за убийството на д-р Шон и Акробатът и сводникът ѝ казват, че ще я отведат в полицията, ако не направи каквото ѝ кажат. Пристига Шиголх и иска пари. Тя е убедена да отвлече Акробата в един хотел и да го убие. След като те си тръгват, пристига новината, че железопътната компания е изчерпала парите си. Всички гости имат пари в компанията. Партито бързо се разпада и в суматохата Лулу успява да се преоблече с един млад мъж. Тя избягва с Алва точно преди полицията да пристигне, за да я хване.

Сцена 2: Лулу и Алва вече живеят с Шиголх. Те са бедни и са в Лондон, така че полицията да не може да ги открие. Лулу работи като проститутка. Тя пристига с клиент - професор (в ролята е същият актьор като д-р Гол, първия съпруг на Лулу). След това пристига графиня Гешвиц с портрет на Лулу, който е донесла от Париж. Алва го окачва на стената. Лулу излиза и се връща с друг клиент - негър (в ролята е същият актьор като художника, втория съпруг на Лулу). Той отказва да плати, преди да правят любов, и убива Алва в схватка. Шиголч отнася тялото, докато Гешвиц мисли да се самоубие, но после се отказва от идеята, когато разбира, че Лулу не се интересува от това. В крайна сметка Лулу излиза и се връща с трети клиент (изигран от същия актьор като д-р Шьон, третия съпруг на Лулу). Той спори за цената и е на път да си тръгне, когато Лулу решава, че ще спи с него за по-малко от обичайния си хонорар. Този клиент, който всъщност е Джак Изкормвача, убива Лулу, а след това на излизане убива и графинята, която се кълне в любов на Лулу, докато завесата се спуска.

Структура

Често се казва, че формата на цялата опера е като огледало - популярността на Лулу в първо действие се отразява на бедността, в която живее в трето действие. Освен това съпрузите на Лулу в първо действие се изпълняват от същите певци като клиентите ѝ в трето действие. В средата на операта е филмът. Дори част от музиката е палиндром (чете се по същия начин напред и назад).

Някои от героите имат собствена музика, която във всички случаи представлява тема, съставена от дванадесет ноти. Това е дванадесеттоновата система, измислена от учителя на Берг Арнолд Шьонберг. Като дава на всеки герой тема, той използва идеята за лайтмотив, която е използвана много от Вагнер.