Парсифал: опера в три действия от Рихард Вагнер (1882)

Вагнер прави повече от всеки друг композитор през XIX век, за да промени начина, по който хората слушат опера. През XVIII в. хората са отивали в операта и са седели в ложите си, за да разговарят с други хора и да бъдат забелязани. Композиторите пишат опери с големи арии, които позволяват на певците да покажат уменията си и да накарат публиката да аплодира.

Вагнер променя всичко това. Скоро той разработва опери, в които няма разлика между речитатив (където се разказва историята) и ария (големи песни за солистите). Музиката на по-късните му опери, особено на "Парсифал", е като дълга, непрекъсната линия с богата, романтична хармония. Музиката се развива логично, с лайтмотиви (много кратки музикални парчета, които представят определени хора или идеи), които помагат на музиката и историята да се развиват.

Историята за Парсифал и Свещения граал е запазена в няколко варианта, датиращи от периода между 1170 и 1220 г. Вагнер, който винаги сам пише думите на оперите си, използва смесица от няколко от тези версии на историята, за да отговори на идеите си за операта. Парсифал е млад мъж, който е "чист глупак", което означава, че той е невинен, добър човек, който бавно започва да разбира света. Светият Граал е чашата, от която се предполага, че е пил Исус Христос на Тайната вечеря. Свещеното копие е копието, за което се предполага, че е било онова, с което римският войник пробожда страната на Исус, когато го качват на кръста. Светият Граал и Свещеното копие са свещени реликви (вещи от миналото), които са дадени на Титурел и неговата група християнски рицари, за да се грижат за тях. За да ги пази, Титурел е построил замък - Монтсалват, високо в горските скали. По-специално той трябва да внимава за Клингсор, който живее наблизо. Клингсор е магьосник, който има градина, пълна с красиви девойки-цветя. Тези девойки са в негова власт. Една от тях е Кундри. Тя вече е била накарана да примами няколко млади рицари във властта на Клингсор. Дори синът на Титурел, Амфортас, не може да устои на примамката на Кундри. Копието му е отнето и той е тежко ранен, преди да бъде спасен. В началото на операта той лежи в болки. Единственото нещо, което би могло да излекува раната, е докосването на Свещеното копие, което Клингсор вече притежава, а единственият човек, който би могъл да си върне това копие, е "чистият глупак" - млад мъж, който не знае нищо за злото на света и който може да устои на красотата на девойките-цветя.

Акт I

Операта започва с оркестрова прелюдия (Вагнер не я нарича "увертюра"). Когато завесата се вдига, Гурнеманц, един от висшите рицари, събужда двама спящи слуги. Те коленичат и се молят, докато крал Амфортас е свален на леглото си до горското езеро, за да изкъпе раната си. Пристига Кундри, която се втурва на коня си, търсейки нещо, което да излекува раната (когато Кундри е далеч от Клингсор, тя не е в негова власт. Тя смята, че Амфортас е ранен по нейна вина. Когато Кундри не е във властта на Клингсор, тя всъщност е верен пратеник на Граала).

Изведнъж един ранен лебед (птица, която е свещена за рицарите на Граала) пада мъртъв в краката на Гурнеманц. Лебедът е бил убит от Парсифал. Той не е знаел, че е постъпил неправилно, но когато рицарите го залавят, той осъзнава вината си и счупва стрелата. Рицарите го питат как се казва, но Парсифал казва, че не знае името си и откъде идва. Изведнъж рицарите осъзнават, че Парсифал е чистият глупак, от когото се нуждаят и който може да улови Свещеното копие.

Сцената се променя. Рицарите се причастяват. Амфортас изпитва ужасни болки, но трябва да изпълни дълга си по време на церемонията. Когато Светият Граал е показан, той блести ярко в залата. Рицарите падат на колене. Само Парсифал сякаш не разбира смисъла на всичко това.

Второ действие

Сцената е вълшебната градина на Клингсор до неговия замък. Призованата от него Кундри вече е съвсем различна: тя няма собствена сила и е контролирана и измъчвана от Клингсор. Клингсор забелязва, че Парсифал, когото очаква, се приближава отдалеч, и изпраща магическите си рицари да се бият с него, като очаква те да бъдат победени от Парсифал. Цветарките, съпругите на рицарите, виждат Парсифал и го наричат по име. Никой досега не го е наричал по име. Когато една от тях целува устните му, той изведнъж осъзнава какво трябва да направи. Сега той си спомня всичко, което се е случило в първо действие, и разбира смисъла му. Той хвърля девойката настрани. Появява се Клингсор и хвърля копието към Парсифал, но по магически начин то се спира над главата на Парсифал. Парсифал го хваща и прави кръстен знак. Замъкът е разрушен, градините изчезват и той тръгва обратно към Граала.

Акт III

След многогодишно пътуване Парсифал се завръща в гората на Граала. Гурнеманц е вече много стар. Кундри работи за рицарите. Самият Парсифал е облечен като черен рицар. Кундри го разпознава, но Гурнеманц не го познава. Той е раздразнен, че въоръжен непознат идва на този свят ден (това е Разпети петък). Парсифал хвърля копието в земята, слага оръжията си и сваля шлема си. Гурнеманц разбира кой е той. Той му помага да се облече като рицар на Граала. Кундри измива краката му и ги подсушава с дългата си коса. Гурнеманц благославя главата на Парсифал. Парсифал вече е рицар на Граала и покръства Кундри. Титурел току-що е умрял и Амфортас, все още в ужасни болки, излиза, за да открие Граала. Парсифал влиза и докосва раната с върха на копието. Болката на Амфортас се променя в щастие, светилището е отворено, Граалът е обграден от светлина. Рицарите падат на колене, Кундри умира мирно. Всичко е простено. Музиката завършва с кулминация, основана на лайтмотивите на Светия Граал и Тайнството.

До 1903 г. Байройтската фестивална зала е единственото място, където е позволено да се играе операта на Вагнер "Парсифал". През 1903 г. операта е представена в Метрополитън опера в Ню Йорк. Скоро тя започва да се изпълнява и на други места.

Вагнер обича да описва Парсифал като "ein Bühnenweihfestspiel" ("Фестивална пиеса за освещаване на сцената"). В Байройт е станало традиция след първото действие на операта да няма аплодисменти.

Диригент на първото представление е Херман Леви, придворен диригент на Мюнхенската опера. Вагнер възразява срещу това Парсифал да бъде дирижиран от евреин (бащата на Леви всъщност е равин). Вагнер първо предлага на Леви да приеме християнството, но Леви отказва да го направи. След това Вагнер пише на крал Лудвиг, че е решил да приеме Леви. Това става въпреки факта, че (както твърди той) е получил оплаквания, че "от всички произведения, това най-християнско произведение" трябва да бъде дирижирано от евреин. Кралят изразява задоволството си от това. Той каза, че "всички хора по принцип са братя". Вагнер пише на краля, че "смята еврейската раса за роден враг на чистото човечество и на всичко благородно в него".