Разпети петък (Велики петък): значение, история и обичаи

Разпети петък е религиозен празник, който обикновено се отбелязва от християните. Наричан е още Велики петък, Черен петък или Голям петък. Той се отбелязва в памет на разпятието на Исус Христос, неговата смърт и възкресението му от мъртвите. Често празникът е по едно и също време с еврейския празник Пасха.

Годината на Разпети петък е 33 г. от н.е., според две различни групи, и първоначално 34 г. от н.е., според Исак Нютон, поради разликите между библейския и юлианския календар.

Значение и символика

Разпети петък е ден на скръб и помирение — спомен за страданията, смъртта и погребението на Исус Христос. За вярващите това е централна стъпка в пасхалната тайна: чрез смъртта Христова се постига избавление от греховете, а възкресението (отбелязвано на Великден) утвърждава победата над смъртта. В богослужебната практика преобладават символи като кръст, корона от тръни, нокти и плащеница (символ на погребението), както и тъмнина, тишина и покаяние.

Исторически и календарни бележки

Разпети петък е подвижен празник — падането му зависи от датата на Великден, която се определя по пасхалната луна след пролетното равноденствие. Това означава, че датата може да се различава между западните църкви (които следват Григорианския календар) и Източноправославните църкви (които често използват Юлианския календар), вследствие на което Великден и следователно Разпети петък понякога са на различни дати. Историческите изследвания за годината на разпятието сочат различни възможности (30, 33 и др.), а обсъждането, включително извода на Исак Нютон, отчита астрономически и календарни фактори.

Богослужения и литургични практики

В различните християнски традиции богослуженията за Разпети петък имат общи и характерни елементи:

Православна традиция: централен е обичаят на четенето на "Дванадесетте Евангелия" (спомен за Христовите страдания), вечерната служба с плащеницата (образ на положението в гроба), и процесия около храма, при която вярващите прекланят глава пред плащеницата. Пеят се стихиирите на страстите; денят е строг постен.
Католическа традиция: службата на Страстите (Celebration of the Lord's Passion) включва четене на Страстите според Евангелието, молитви за света, възлагане и почитане на Кръста (veneration of the cross) и причастие с предварително консекрирани дарове; в католическата литургия не се отслужва Меса в обичайния ѝ вид през деня.
Протестантски общности: има църковни служби, богата в слово и поклонение, често с четене на пасажи за Христовите страдания и проповеди върху значението им.

Пост и хранителни обичаи

Разпети петък е един от най-строгите дни на пост в християнската традиция. В православието се спазва строг пост (често само растителна храна, без олио и вино в някои общности), а в католическата традиция съществува възможността за пост и въздържание от месо. В много семейства в България на този ден се избягва консумацията на месо и млечни продукти, приготвят се постни ястия и риба (в зависимост от локалните обичаи).

Народни традиции в България

В българската народна практика Разпети петък е свързан с множество поверия и забрани, които целят да запазят здравето, дома и реколтата:

Не се работи в дома и на нивата — "черният" характер на деня налага почивка и въздържание.
Не се пера и не се вади нова дреха, защото се вярва, че това може да донесе нещастие.
Жените понякога отказват да четкат или да правят определени домакински дейности, а някои народни поверия забраняват раждане или кръщение в този ден.
В някои места хората посещават гробовете на близки и поднасят цветя в навечерието на Великден.
Процесията с плащеницата в храма е важен ритуал — вярващите се покланят, минават под плащеницата или я докосват за благословение.

Съвременни наблюдения

Днес Разпети петък продължава да бъде ден на интензивно богослужение и лична молитва за вярващите, но в секуларизираното съвременно общество някои традиции се преосмислят или отслабват. В държави с християнски празнични дни той често е официален почивен ден. За мнозина денят остава време за размисъл, покаяние и семейно приближаване към смисъла на Пасха.

Кратко обобщение: Разпети петък е ден за помнене на страданията и смъртта на Христос, с богата литургична традиция и множество народни обичаи. Това е време на пост, тържествена тишина и вътрешно преосмисляне преди радостта на Великден.

Библейски разказ

Според Евангелията Исус е арестуван в Гетсиманската градина от храмовата стража. Това става с помощта на ученика Му Юда Искариотски. Юда получава пари (30 сребърника) (Матей 26:14-16) за това, че е предал Исус. Той беше казал на стражата, че когото целуне, ще бъде този, когото трябва да арестуват. Исус беше отведен в дома на Анна. Анна беше тъст на първосвещеника по онова време, Каиафа. Там Той беше разпитан. Това обаче беше без особен резултат. Вързан, Той беше изпратен при първосвещеника Каиафа, където се беше събрал Синедрионът (Йоан 18:1-24).

Много хора дойдоха и казаха противоречиви неща за Исус, за да го злепоставят. Като ги чу, Исус не каза нищо. Най-накрая първосвещеникът казва на Исус: "Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Помазаникът, Божият Син?" Исус отговаря положително: "Ти го каза и след време ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, идващ на небесните облаци." Първосвещеникът разкъса дрехите си, викайки, че Исус е похулил Бога. Процесът завършва със смъртна присъда (Матей 26:57-66). Докато разпитваха Исус, Петър чакаше в двора. Той също три пъти каза, че не познава Исус, на стоящите наблизо хора. Според Библията Исус вече е знаел, че Петър ще каже това.

На сутринта народът завежда Исус при римския управител Понтий Пилат. Те казаха, че Той смущава народа. Казаха също, че се опитва да спре хората да плащат данъци на кесаря и иска да се направи на цар (Лука 23:1-2). Пилат разпитва Исус. Той каза на хората, че Исус няма за какво да бъде осъден. Когато научи, че Исус е от Галилея, Пилат каза, че Исус трябва да бъде съден от галилейския владетел, цар Ирод. По това време Ирод беше в Йерусалим за празника Пасха. Ирод разпитва Исус, но той не отговаря. Ирод изпраща Исус обратно при Пилат. Пилат казал на народа, че нито той, нито Ирод са намерили Исус за виновен. Пилат пожелал да накара Исус да бъде бит, след което да го пусне (Лука 23:3-16).

По време на празника Пасха римляните имали обичай да пускат на свобода един затворник, както поискали евреите. Пилат попита тълпата кого би искала да пусне на свобода. Тълпата поиска Варава, друг затворник. Той беше попаднал в затвора за убийство на хора. Пилат попита какво искат да направят с Исус. В този момент те поискаха: "Разпни Го!". (Марк 15:6-14). Съпругата на Пилат го предупреди да "няма нищо общо с този праведен човек" (Матей 27:19). По-рано същия ден тя бе сънувала сън за него.

Пилат бие Исус, а после се опитва да го пусне. Първосвещениците поискаха Исус да бъде осъден на смърт, "защото твърдеше, че е Божий син". Това изпълва Пилат със страх. Той върна Исус в двореца и поиска да разбере откъде е дошъл (Йоан 19:1-9).

Излизайки за последен път пред тълпата, Пилат обявява Исус за невинен. Той измива ръцете си с вода, за да покаже, че няма никакво участие в това. Въпреки това Пилат предава Исус да бъде разпнат, за да не се разгневи тълпата (Матей 27:24-26) и за да може да запази работата си. Исус носи кръста си място на Черепа, или "Голгота" на иврит. На латински то се нарича "Голгота". Там Той е разпънат на кръст заедно с двама престъпници (Йоан 19:17-22).

Исус виси на кръста в продължение на шест часа в силни болки. През последните три часа на кръста над цялата земя настъпва мрак (Матей 27:45; Марк 15:13; Лука 23:44). Накрая Исус извиква: "Свърши се". След това "предава духа Си". Настъпва земетресение. Гробовете се отварят, а завесата в храма се разкъсва отгоре до долу. Стотникът, който охранява разпятието, заявява: "Наистина това беше Божият Син!" (Матей 27:45-54)

Йосиф от Ариматея, член на Синедриона и таен последовател на Исус, който не е казал "да" на смъртта му, отива при Пилат. Той поиска тялото на Исус (Лука 23:50-52). Друг таен последовател на Исус и член на Синедриона на име Никодим донесе смес от подправки и помогна да се увие тялото на Христос (Йоан 19:39-40). Пилат моли стотника да се увери, че Исус е мъртъв (Марк 15:44). Един войник пробожда страната на Исус, в резултат на което от нея потичат кръв и вода (Йоан 19:34). При това стотникът каза на Пилат, че Исус е мъртъв (Марк 15:45).

Йосиф от Ариматея взе тялото на Исус, обви го в чиста ленена плащаница и го положи в собствения си нов гроб, издълбан в скалата (Матей 27:59-60). Гробницата се намираше в градина. Никодим (Йоан 3:1) също дойде, като донесе 75 фунта смирна и алое, и ги постави в ленения плащ заедно с тялото на Исус, според юдейските погребални обичаи (Йоан 19:39-40). Върху входа на гробницата преобърнаха голяма скала (Матей 27:60). След това се върнаха вкъщи и си починаха, защото по залез слънце започваше Шабат (Лука 23:54-56). Според Библията на третия ден, неделята, която сега е известна като Великденска неделя (или Пасха), Исус възкръснал от мъртвите.

"Целувката на Юда", Гюстав Доре, 1866 г.

Изображение на "Ecce Homo" на Антонио Чизери с Исус и Пилат Понтийски, XIX век.

Празник

На този ден обикновено се провеждат специални молитвени служби с четене на евангелски разкази за събитията, довели до разпятието. Основните християнски църкви твърдят, че разпятието на Христос е доброволен акт, който Той извършва за всички, които вярват в Него, и също така акт, чрез който, заедно с възкресението на третия ден, е смазана самата смърт.

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Кой спазва Велики петък?

О: Разпети петък обикновено се отбелязва от християните.

В: Какви са някои други наименования на Разпети петък?

О: Разпети петък се нарича още Велики петък, Черен петък или Велик петък.

В: Защо се отбелязва Разпети петък?

О: Разпети петък се отбелязва в памет на разпятието на Исус Христос, неговата смърт и възкресението му от мъртвите.

В: Кога обикновено се отбелязва Разпети петък?

О: Разпети петък често се отбелязва едновременно с еврейския празник Пасха.

В: През коя година се смята, че се е състоял Разпети петък?

О: Според две различни групи Разпети петък е настъпил през 33 г. от н.е., а според Исак Нютон - първоначално през 34 г. от н.е. поради разликите между библейския и юлианския календар.

В: Защо Разпети петък е важен за християните?

О: Разпети петък е важен за християните, защото напомня за жертвата, която Исус е направил за тях, и за възкресението му от мъртвите, което е в основата на тяхната вяра.

В: Как християните отбелязват Разпети петък?

О: Християните могат да отбележат Разпети петък чрез пост, църковни служби и молитва, за да размишляват върху посланието на празника.