Питър Пиърс — английски тенор, ключов изпълнител на Бенджамин Бритън
Сър Питър Невил Луард Пиърс CBE (името му се римува с "cheers") (роден във Фарнъм на 22 юни 1910 г., починал в Алдебург на 3 април 1986 г.) е английски тенор, един от най-значимите изпълнители на 20. век и дългогодишен професионален и личен партньор на композитора Бенджамин Бритън. Известен е с изключителната си вокална техника, артистична точност и тясното сътрудничество с Бритън, благодарение на което много от емблематичните роли и камерни произведения на композитора са писани специално за него.
Образование и ранна кариера
Пиърс учи в колежа Лансинг, а след това продължава образованието си в колежа Кебъл, Оксфорд. Бил е органист в колежа Хертфорд, Оксфорд, но напуска университета без да завърши формално и да вземе дипломата си. По-късно учи пеене в продължение на два семестъра в Кралския музикален колеж, където усъвършенства техниката и репертоара си.
Партньорство с Бенджамин Бритън
Запознава се с Бритън още преди Втората световна война, когато е член на BBC Singers; двамата започват тясно творческо сътрудничество и доживотно партньорство. Пиърс и Бритън изнасят първия си съвместен рецитал през 1937 г. в Балиол Колидж, Оксфорд. Заедно напускат Англия през 1939 г. и заминават за Америка заради Втората световна война, но през 1942 г. се завръщат в родината. В Англия изпълняват заедно цикъла песни на Бритън "Седемте сонета на Микеланджело" в зала "Уигмор" в Лондон, като Бритън е бил отличен пианист), след което ги записват за EMI — техният първи съвместен студиен запис.
Роли и репертоар
Питър Пиърс е голямо вдъхновение за вокалното творчество на Бритън: много от оперите и камерните творби на композитора съдържат главни тенорови партии писани за неговия глас. Бритън композира над 100 песни със съпровод на пиано, а също така произведения за тенор и оркестър, сред които "Les Illuminations", "Nocturne", "Серенада за тенор, рог и струнни" и цикълът "Canticles".
В оперите на Бритън Пиърс създава и интерпретира редица ключови роли: титулната роля в "Питър Граймс", титулната роля в "Алберт Херинг", важни партии в "Опера за просяци", ролята на Оуен Уингрейв (в едноименната творба), капитан Вере в "Били Бъд", партията на Квинт в "Завъртане на винта", Ашенбах в "Смърт във Венеция" и изпълнения в трите църковни притчи на Бритън. Тези роли показват широката драматична амплитуда и психологическата дълбочина, които Пиърс внася във всяко изпълнение.
В оперите на Бритън той не рядко изпълнява сериозни и комплексни персонажи, но умее и да внесе хумор: в "Сън в лятна нощ" по пиесата на Шекспир Пиърс участва в комичната партия на Флейта, където се преоблича като жена и пародира великата оперна певица Джоан Съдърланд, която пее лудата сцена от "Лучия ди Ламермур". Освен в операта, Пиърс и Бритън работят заедно по текстовете и интерпретацията на някои творби, като Пиърс помага при редакцията на либретото и вокалната дикция.
Глас и интерпретация
Гласът на Пиърс е лиричен тенор — изящен, гъвкав и изключително удобен за камерно и операционно пеене, а не тежък драматичен оперен тембър. Бритън умело пише музика, която подчертава качествата на гласа му: яснота на фразировката, интонационна точност и драматична убедителност. Пиърс пее редовно в Кралската опера и в много други оперни театри в Европа и Съединените щати.
Религиозна и камерна музика
Той е също толкова почитан изпълнител на камерния и религиозния репертоар: велик интерпретатор на песните на Франц Шуберт, често с Бритън като акомпанятор, и редовен изпълнител на ролята на евангелиста в "Страстите" на Йохан Себастиан Бах. Сред другите му значими изпълнения са и ролята на Геронтий в "Сънят на Геронтий" на Елгар.
Афiliации, преподаване и наследство
Пиърс и Бритън са основатели на фестивала в Алдебург и заедно създават силна музикална традиция в града. След смъртта на Бритън, Пиърс продължава да живее в Red House, Aldeburgh, и да поддържа музикалния живот там. След като постепенно се оттегля от активната концертна дейност, той се посвещава на преподаване и наставничество на млади певци чрез фондация "Бритън-Пиърс" и свързаните с нея учебни програми.
Награди и отличия
За приноса си към музиката Пиърс получава множество отличия: през 1955 г. е удостоен с CBE, а през 1977 г. е посветен в рицарство. Неговият дългогодишен сценичен и педагогически принос е високо оценен от музикалната общност и критиката.
Последни години и записи
Последната голяма роля, написана за него от Бритън, е Ашенбах в "Смърт във Венеция", която изпълнява за първи път през 1973 г. на фестивала в Алдебург и през 1974 г. в Кралската опера. По това време Бритън е сериозно болен и не успява да присъства на представленията преди смъртта си през 1976 г.
През последните си години Пиърс страда от сърдечно заболяване; умира през 1986 г., десет години след Бритън, и е погребан до него в църковния двор на църквата "Свети Петър и Свети Павел" в Алдебург.
Има множество записи на изпълненията на Пиърс — почти цялата музика, която Бритън е писал за него, е запазена на плочи и компактдискове. Сред останалите значими записи са изпълненията му като евангелист в "Пасион по Матей" и "Пасион по Йоан" на Йохан Себастиан Бах, както и Сънят на Геронтий на Елгар. Тези записи продължават да служат като важен източник за разбиране на стила и интерпретацията на британската вокална школа от средата на XX век.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Кой е сър Питър Невил Луард Пиърс?
О: Сър Питър Невил Луард Пиърс е английски тенор и дългогодишен партньор на композитора Бенджамин Бритън.
В: Кога е роден?
О: Роден е на 22 юни 1910 г.
В: Каква титла е имал?
О: Носител е на титлата CBE (Commander of the Most Excellent Order of the British Empire).
В: Кое е най-значимото му постижение?
О: Най-забележителното му постижение е, че е житейски партньор на Бенджамин Бритън, известен композитор.
В: Кога умира?
О: Умира на 3 април 1986 г.
В: Как се произнася името му?
О: Името му се произнася като "PEERZ".
