Какво е академична степен: видове, нива и значение

Научете всичко за академичните степени: видове, нива и значение — от асоциирани и бакалавърски до магистърски и докторски квалификации.

Автор: Leandro Alegsa

14-12-2025 18:26

Какво представлява академичната степен

Академичната степен е официално удостоверение, което се издава на хора, които са завършили определена програма на висше образование в университет или друг акредитиран висш учебен институт. Тя удостоверява, че носителят е усвоил определени знания и умения и често се придобива след полагане на заключителни изпити, успешно завършване на курсове и/или представяне на дипломна работа или проект (изпит, дипломна работа).

Основни категории и примери

Академичните степени са многообразни, но обикновено се групират в няколко основни категории:

Асоциирана степен (Associate degree): обикновено двугодишна програма, често предлагана в общински колеж в САЩ и Канада или в младши колеж в други държави. Тя дава базови професионални или академични знания и понякога служи като вход към бакалавърски програми.
Бакалавърска степен: типично 3- или 4-годишна програма, която осигурява основно университетско образование в конкретна област на знанието (напр. бакалавър по икономика, инженерство, хуманитарни науки).

Всички следващи нива често се наричат общо висши степени:

Магистърска степен: обикновено 1–2 години след бакалавър, включва по-задълбочени курсове, семинари и често изисква написване на магистърска теза или завършване на проект.
Докторска степен (PhD и други): обичайно продължава 3–6 години и изисква извършване на оригинално научно изследване и защита на дисертация, която да допринася със знание за съответната научна област.

Професионални и лицензиращи степени

Някои държави и професионални организации присъждат степени или звания, които служат за лиценз за практика в професия (например учители, адвокати, лекари, инженери). Такива степени могат да носят различни имена — например licentiate — и тяхното ниво варира между държавите, като често съответства на бакалавърско или магистърско ниво.

В практическите дисциплини, като медицина и клинични специалности, членството в професионални колегии и придобитите специалности също се разглеждат като степени или квалификации (например MRCP — член на Кралския колеж на лекарите). Тези признания обикновено изискват следдипломно обучение и клиничен опит (в медицината).

Уровни на трудност и предходна подготовка

Курсовете на по-високо академично ниво (магистратури и докторантури) често са значително по-специализирани и интензивни. Те предполагат усвоени базови знания от бакалавърската степен и познаване на множество технически термини и концепции (примерно голям набор от медицинска, техническа или научна терминология, като латинските наименования на костите в анатомията — кости). Затова предшестващата подготовка е важна за успешното усвояване на по-сложните дисциплини (технически термина).

Как се обозначават степените

Много страни използват съкращения, които лицето може да постави след името си като знак за придобитата степен — например John Smith, BA (Bachelor of Arts) или MSc (Master of Science). В българската практика в официални документи степента се изписва изцяло на български (напр. бакалавър, магистър, доктор), а в международни контексти често се ползват абревиатури.

Различие между диплома и степен

В някои системи термините „диплома“ и „степен“ се използват различно: например в средното образование в САЩ завършващите получават диплома (high school diploma), която е документ за завършено средно образование, но не е академична степен в университетския смисъл. Университетската диплома или свидетелство за дипломиране потвърждават присъждането на академична степен.

Международни рамки и признаване

За да се улесни международното признаване на степени, съществуват квалификационни рамки и системи за оценка (напр. Европейската квалификационна рамка — EQF), които помагат да се определи еквивалентността между различни национални степени. При полагане на работа или продължаване на обучение в чужбина често е необходимо официално признаване или нострификация на степента.

Значение и приложение

Академичните степени служат за:

доказателство за образование и квалификация пред работодатели и учебни заведения;
вход към по-високи нива на образование (магистратура, докторантура);
условие за професионална регистрация или лиценз (в медицина, право, инженерство и др.);
лично и професионално развитие — по-висока степен често увеличава шансовете за кариерен растеж и по-високо възнаграждение.

Практически съвети при избор на степен

Проверете акредитацията на институцията и признание на програмата в държавите, където може да работите.
Разберете изискванията за продължаване към следващо ниво (например минимален среден успех за магистратура).
Оценете трудовите пазари — дали избраната специалност е търсена и какви компетенции изисква.
Информирайте се за възможности за финансиране, стипендии и практическо обучение (стажове, клинични практики и т.н.).

Докато учите за дадена степен, можете да се наричате студент или кандидатстудент; след успешно дипломиране сте носител на съответната академична степен. Много хора продължават подготовката си чрез специализации, професионални квалификации или научна работа (напр. написване на дисертация за докторска степен), което им отваря допълнителни възможности в академичната и професионалната сфера.

Съединени щати и Канада

В Съединените щати и Канада университетските степени са бакалавърски или магистърски.

Степента "бакалавър" е предназначена за всички студенти, които нямат бакалавърска степен. Тя изисква четиригодишно обучение, включващо общообразователни, избираеми и основни курсове, които подготвят студентите за работа в тяхната специализирана програма. Бакалавърските степени са следните:

Степен на асоцииране: Тази степен обикновено се получава от студенти, които посещават общински колеж, и изисква само две години обучение. Въпреки това студентът все още ще се счита за бакалавър, докато не получи бакалавърска степен.
Бакалавърска степен: Тази степен се придобива след завършване на четирите години на колежа и получаване на достатъчно кредити за дипломиране. Студентите получават бакалавърската си степен като доказателство, че не само са изучавали своята специалност (конкретна предметна област, в която студентите специализират, например английски език, журналистика или психология), но и че имат достатъчно умения за четене, критично мислене или писане, предпочитани от работодателите. Примери за това са Bachelor of Arts (BA), Bachelor of Science (BSc) или Bachelor of Music (BMus).

За да се получи диплома за висше образование, е необходимо лицето да има бакалавърска степен. Тя включва:

Магистърска степен: Тази степен се присъжда на студенти, които завършат допълнителни две години обучение по специалността си. Разликата между бакалавърската и магистърската степен е, че магистърската степен навлиза много дълбоко в предмета, което прави студентите експерти в тази област. Те могат да станат университетски преподаватели, експерти в съда или да помогнат на някого да бъде повишен на работа, която обикновено води до повече отговорности, по-добри придобивки и по-високо заплащане. Примери за това са магистърска степен по изкуствата (MA), магистърска степен по науките (MS или MSc), магистърска степен по музика (MMus), магистърска степен по бизнес администрация (MBA) или магистърска степен по публична администрация (MPA).
Докторска степен по философия: Това е най-високата степен, която студентът може да получи, и обикновено се нарича докторска степен. Обикновено за получаването ѝ се изискват повече от четири години обучение в колеж, дори повече от получаването на магистърска степен. По-голямата част от колежите изискват преподавателите да имат докторска степен, тъй като това означава, че лицето е майстор в тази област, за да преподава на студентите.

"Професионалната степен" също е диплома за висше образование и изисква лицето вече да има бакалавърска степен. Тя се изисква по закон, за да се получи лиценз за работа в определена професия. Тя включва:

Доктор по право (JD): Тази степен се изисква, за да станете адвокат, и може да бъде придобита след завършване на тригодишен курс на обучение по право.
Доктор по медицина (MD): Тази степен се изисква, за да станете лекар, и може да бъде придобита след завършване на четиригодишно обучение в медицинско училище.
Доктор по остеопатична медицина (DO): Тази степен се предлага само в Съединените щати и позволява на хората да станат и лекари. За нея също се изискват четири години обучение в медицинско училище, което предлага тази програма. Обикновено студентите изучават остеопатична медицина и е по-лесно да бъдат приети в програмата DO, отколкото в програмата MD.
Доктор по ветеринарна медицина (DVM): Тази степен се изисква, за да станете ветеринарен лекар, и може да бъде придобита след завършване на четиригодишно обучение във ветеринарно училище.
Доктор по дентална хирургия (DDS): Тази степен се изисква, за да станете зъболекар, и може да бъде придобита след завършване на четиригодишен курс на обучение в стоматологично училище.
Доктор по подиатрична медицина (DPM): Тази диплома се изисква, за да станете ортопед (лекар, който се грижи за краката), и може да бъде придобита след завършване на четиригодишно обучение по ортопедия.
Доктор по оптометрия (OD): Тази степен се изисква, за да станете оптометрист, и може да бъде придобита след завършване на четиригодишно обучение в училище по оптометрия.
Доктор по психология (Psy.D.): Тази степен се изисква, за да станете клиничен психолог (който помага на хората да се справят с психичните си разстройства) и може да бъде придобита след четиригодишно обучение в университет, който предлага програмата.

Свързани страници

Диплома

Въпроси и отговори

В: Какво представлява академичната степен?

О: Академичната степен е удостоверение, което студентите получават, когато завършат университет. Тя показва, че те са завършили успешно учебните си занятия и са положили заключителен изпит, и е официален документ.

В: Колко дълги са курсовете за различните степени?

О: Продължителността на курсовете и броят им варират в зависимост от това кой колеж се посещава. Завършването на степента "асоцииран специалист" обикновено отнема две години, а на степента "бакалавър" - три или четири години. Магистърските степени могат да отнемат една или две години, а докторските степени обикновено изискват от четири до шест години обучение.

В: Какви са някои примери за висши степени?

О: Висшите степени включват магистърски и докторски степени, както и степени на лиценз в някои държави. В медицината членството в специализирани дружества също се счита за висша квалификация, както и стипендиите, които изискват следдипломно обучение и практически опит.

Въпрос: Какво раздават гимназиите на завършващите ученици?

О: Гимназиите в Съединените щати издават дипломи на завършващите ученици, а не академични степени; тези дипломи не се считат за официални удостоверения, както академичните степени.

В: Трудни ли са курсовете от горния курс, защото предполагат знания от предишните курсове в колежа?

О: Да, курсовете от по-горно ниво, като например тези, необходими за магистърска или докторска степен, често предполагат знания от предишни курсове в колежа; това включва необходимостта да се знаят технически термини, като латински наименования на костите в човешкото тяло, които биха били изключително трудни за разбиране без предварителни знания от бакалавърската степен.

Въпрос: Има ли някакъв начин хората с диплома да я показват след името си?

О: Да, много държави позволяват на хората с определени видове академични степени (например бакалавърска) да поставят букви след името си, посочващи какъв вид степен са придобили; например John Smith BA показва, че Джон е придобил бакалавърска степен.

обискирам