Акустична китара — устройство, видове и употреба

Акустична китара: устройство, видове и употреба — научете за строежа, струните (стоманени/найлонови), техники, стилове от класика до рок и съвети за избор и поддръжка.

Акустичната китара е струнен инструмент. Тя има шест струни, които преминават от щифтове за настройка през шията на инструмента, маркирана с линии, наречени фризове. Тези знаци показват къде да натиснете струната с пръстите на лявата ръка, за да промените нотата, която свири тази струна. Дясната ръка дърпа или удря струните с пръсти или с помощта на пикел ("пикел"), за да ги накара да звучат. Акустичните китари се използват в различни видове музика - от класическа до рокендрол, блуграс и фолк. Шестте струни могат да бъдат стоманени или найлонови. Найлоновите струни обикновено се използват за класическа музика и свързаните с нея стилове. Стоманените струни обикновено се използват за повечето други стилове.

Устройство и основни части

Акустичната китара се състои от няколко основни елемента, всеки от които влияе на звука и удобството при свирене:

• Корпус (тяло) – резонаторната част, която усилва звука. Вътре в корпуса има гредички (bracing), които подсилват деската и влияят върху тоналния характер (напр. X-bracing при стоманени китари).
• Дъска (soundboard) – най-важната част за звука; обикновено е от смърч (spruce) или кедър (cedar).
• Киа (neck) – шийката, на която е поставен грифа; материалите и ширината ѝ влияят върху удобството при позициониране на пръстите.
• Фретборд (гриф) – повърхността с фризове; често е от орех, палисандър или експертов дървен материал.
• Мост (bridge) и нерв (nut) – прехвърлят вибрациите на струните към дъската и определят височината (action) и интонацията.
• Отвор за звук (soundhole) – при стандартните акустични китари това е централният отвор в корпуса; при някои модели има странични или смесени проекти.
• Щифтове за настройка (tuners) – механизми, чрез които се дърпат или отпускат струните.

Материали и техният ефект върху звука

Различните дървесни видове и строеж дават различен тонален характер:

• Дъска от смърч – ясен, балансиран и динамичен звук.
• Кедър – по-топъл и мек тон, предпочитан за класическа китара.
• Тяло от махагон или елша – често дава богати средни честоти и по-компактен звук.
• Палисандър – използва се за корпуси и фретбордове; придава ясни високи и дълбоки ниски честоти.

Видове акустични китари

• Класическа (найлонова) – по-широк гръб, мек тон и по-ниско напрежение на струните; подходяща за класическа и испанска техника.
• Стоманено-струнна – най-разпространена за фолк, рок, блус; има по-ярък и проектиран звук.
• Дредноут (dreadnought) – голям корпус, силен обем и басово присъствие; популярен за акомпанимент.
• Джъмбо (jumbo) – още по-голям корпус за максимален обем.
• Парчър/парлор (parlor) – по-малък корпус, удобен за пътуване и за свирене на фини пулсиращи партии.
• Акустично-електрически – има вграден микрофон или пиезо-пиезопикап за свързване към усилвател; идеални за сцена и записи.
• 12-струнни – дублира всяка струна с октава или унисон, за по-богат и „блъстър“ звук.
• Баритон, 7-струнни и други хибридни модели – предлагат разширен диапазон или алтернативни възможности за звук.

Струни, строй и интонация

Стандартният строй на шестиструнната китара е E A D G B E (от най-дебела към най-тънка). Струните могат да бъдат:

• Найлонови – използват се предимно при класическа китара; по-меко докосване и по-малко напрежение.
• Стоманени – различни обвивки (бронз, фосфорен бронз и др.) и различни грамажи (лек/medium/heavy) за контрол върху сила и тон.

Има и множество алтернативни строеве (open G, DADGAD и др.), използвани за специфични музикални ефекти и акомпанименти. Интонацията се настройва чрез регулиране на мензурната дължина (често в моста) и височината на струната (action). Добра интонация гарантира, че нотите са в строя по цялата дължина на грифа.

Техники на свирене

• Страминг (strumming) – ритмично удряне на струни с пръсти или пикел за акомпанимент.
• Фингърстайл (fingerstyle) – използване на отделни пръсти за мелодия, бас и хармония едновременно.
• Флатпикинг (flatpicking) – използване на пикел за изсвирване на отделни ноти или арпежи.
• Расгвеадо и други традиционни техники – характерни за фламенко и други стилове.
• Перкусионни техники – удари по корпуса за ритъм и допълнителни ефекти.

Поддръжка и грижа

• Редовно настройване с тунер и проверка на интонацията.
• Смяна на струни според износването и стила на свирене (напр. при честа употреба – на всеки 1–3 месеца).
• Поддържане на подходяща влажност (особено за дървени китари) — прекалено сухо или влажно може да деформира корпуса и грифа.
• Почистване на грифа и корпуса от прах и пот; при необходимост използване на специализирани препарати за дървени инструменти.
• Професионален сетъп (регулиране на анкер, височина на струните и мензура) при промяна в удобството или интонацията.

Аксесоари

• Калъф (мек) или куфар (твърд) за защита при транспорт.
• Капо (capo) за бързо повдигане на строя.
• Пикелове (различни дебелини) и резервни струни.
• Тунинг устройство (електронен тунер) и стойка за китара.
• Преамп/усилвател и кабели за акустично-електрически китари.

Съвети за начинаещи

• Изберете китара, която е удобна за ръцете ви — ширина на грифа и височина на струната са важни.
• Започнете с основни акорди и прости ритми, постепенно преминавайки към арпежи и мелодии.
• Грижете се за инструмента и сменяйте струните при нужда; правилната поддръжка удължава живота на китарата и подобрява звука.
• Практикувайте редовно — дори 15–20 минути на ден дават резултат.

Акустичната китара е гъвкав и популярен инструмент, който предлага широк спектър от звукови възможности — от мек и топъл тон при класическите модели до силен и проектиран звук при стоманените дредноути. Изборът на китара, струни и техника зависи от стила музика и личните предпочитания.

Как китарата става популярен инструмент

Акустичната китара идва от Испания (инструмент с шест струни) и е създадена от Антонио Торес Хурадо. Но в началото китарата се е различавала от тази, която виждаме сега. През XVI-XVII в. китарата става популярна в Европа. През XVIII в. китарата се променя, за да стане подобна на тази, която виждаме сега. Но преди XIX в. много хора са смятали, че китарата не може да бъде същата като пианото или цигулката. Те са смятали, че тя не може да изпълнява класическа музика. Но в началото на XIX в. един известен китарист, Фернандо Сор, прави китарата по-популярна и кара повече хора да я харесват. Преди XX век хората свирят на акустична китара. През ХХ в. един музикант от САЩ, Лео Фендер, изобретява електрическата китара.

акустичната китара

Въпроси и отговори

В: Какво представлява акустичната китара?

В: Какво показват фрезите на акустичната китара?

В: Колко струни има акустичната китара?

В: За какви видове музика се използват акустичните китари?

В: Кои са двата вида струни, използвани в акустичната китара?

В: Какъв тип музика обикновено се изпълнява с найлонови струни?

В: Какъв тип музика обикновено се изпълнява със стоманени струни?

Търсене по буква