Смърт във Венеция — опера на Бенджамин Бритън по Томас Ман

Предполага се, че историята се развива през 1911 г. Започва в Мюнхен, а след това се премества във Венеция. Операта е разделена на две действия.

Акт I

Ашенбах е известен немски писател. Той остарява и започва да изпитва затруднения при намирането на нови идеи за разкази. Разхождайки се из Мюнхен, той спира пред едно гробище. Вижда пътник, който очевидно е от друга държава. Това го кара да се замисли, че трябва да пътува някъде, за да получи нови идеи за книгите си.

Той пътува с лодка до Венеция. На лодката той наблюдава група млади хора. Техният водач се изтъква. Ашенбах осъзнава, че макар лидерът им да изглежда млад, той всъщност е стар. Той се е облякъл и е използвал грим, за да изглежда млад. Ашенбах не го харесва.

Във Венеция той се качва на гондола, но лодкарят не го отвежда там, където иска да отиде. Отначало Ашенбах спори, но лодкарят не му обръща внимание.

Ашенбах пристига в хотела. В хотела той наблюдава хората, които слизат да вечерят. Изведнъж вижда Тадзио. Тадзио е младо полско момче, което е невероятно красиво. Ашенбах осъзнава, че е глупаво да изпитва любов към това момче, но не може да го изхвърли от съзнанието си.

Ашенбах наблюдава как Тадзио си играе на пясъчния плаж. Когато забелязва, че момчето (подобно на много поляци) мрази руските гости, той разбира, че момчето все пак не е съвсем съвършено.

Ашенбах се разхожда по улиците на Венеция. Навсякъде просяци го молят за пари. От водата в каналите се носи ужасна миризма. Ашенбах решава да напусне Венеция. Управителят на хотела много съжалява, че той си тръгва толкова скоро. Тадзио минава покрай Ашенбах. Ашенбах отива на гарата, но багажът му е качен на грешния влак, затова се връща в хотела. Той е раздразнен, но и доволен, защото може да види отново Тадзио.

Ашенбах седи на стола си на плажа и наблюдава как Тадзио и приятелите му играят. Това го кара да си мисли за гръцките богове. Момчетата практикуват различни спортове на плажа: бягане, скок на дължина, хвърляне на диск, хвърляне на копие и борба. Тадзио побеждава лесно. Ашенбах иска да го поздрави, но когато му се удава възможност, не може да говори.

Второ действие

Ашенбах осъзнава, че обича момчето. Той отива при бръснаря, за да се обръсне. Бръснарят му казва, че много хора във Венеция се разболяват. Ашенбах иска да разбере дали става дума за нещо сериозно, но бръснарят казва, че няма за какво да се притеснява.

Ашенбах се движи по водата. Той усеща миризмата на дезинфектант. По улиците има обяви, които предупреждават хората да внимават за болестта. В един немски вестник той прочита, че болестта във Венеция е холера. Пише, че всички германци трябва да напуснат града и да се върнат у дома. Ашенбах не иска полското семейство да напусне Венеция. Той не иска те да знаят за холерата. Той следва след тях в едно кафене и в църквата, но все още не може да намери смелост да ги заговори. След вечеря гостите гледат група актьори. Ашенбах забелязва, че Тадзио, както и той самият, не може да се смее на шегите им.

Голяма част от гостите на хотела напускат. Английски служител му казва, че много хора в града са болни от азиатска холера. Той му казва, че трябва да си тръгне незабавно, преди да са спрели всички да напускат града.

Ашенбах решава да предупреди майката на Тадзио за опасността от болестта, но просто не може да го направи. Той сънува сън за гръцките богове. Когато се събужда, осъзнава, че тези диви мисли за Тадзио са го завладели. Той не може да направи нищо по въпроса.

Ашенбах отново наблюдава как Тадзио и приятелите му играят на плажа; скоро те си тръгват. Ашенбах отива при бръснаря. Той го моли да се опита да го направи красив и млад. Когато се качва на гондола, той осъзнава, че е точно като стареца, когото е видял на лодката. Той следва полското семейство. Тадзио започва да ходи отделно от семейството си. Той изчаква Ашенбах и гледа право към него, но Ашенбах се обръща настрани. Той е доволен, че Тадзио не позволява на майка си да забележи какво се е случило. Ашенбах отново е сам и си купува ягоди. Те не са пресни. Той отново си мисли за гръцките богове и за връзката между писателя и това, за което пише.

Управителят на хотела организира заминаването на последните гости. Полското семейство си тръгва. Ашенбах наблюдава как Тадзио и друго момче играят на плажа. Играта става груба и другото момче бута лицето на Тадзио в пясъка. Ашенбах се опитва да стане, за да му помогне, но той е твърде слаб, за да стане от стола си. Тадзио остава сам на плажа. Той дава знак на Ашенбах да го последва, но Ашенбах се свлича на стола си и умира. Тадзио продължава да върви далеч навътре в морето.

Ролята на момчето Тадзио е танцова. Той и семейството му никога не говорят и не пеят в операта.

Всички различни персонажи, които Ашенбах среща: човекът край гробището, старецът, облечен като младеж, гондолиерът, управителят на хотела, бръснарят, водачът на актьорите и гласът на бог Дионис, са всъщност един и същ персонаж. Те се пеят от един и същ певец, бас-баритон. Освен него и Ашенбах (тенор) единственият друг солист в операта е гласът на Аполон, който се пее извън сцената от контратенор, докато момчетата спортуват на плажа. Има няколко хора: групите на младежите, персонала на хотела, актьорите, църковния хор и туристите.

Цялото звучене на операта е написано с оглед на гласа на Питър Пиърс. Музиката на Бритън е отчасти тонална, но използва и дванадесеттонова музика и гамелан от Далечния изток. Когато Ашенбах пее речитатив (разказва историята), той е само акомпаниран от пианото. Бритън умишлено използва ограничен брой музикални звуци. Това придава на операта особено експресивен характер, особено в красивия финал.