Контратенор: глас, история и роля в ренесансовата и бароковата музика

Контратенор: глас, история и роля в ренесансова и барокова музика — открийте произхода, техниката и възраждането на този уникален мъжки глас.

Контратенорът е певец от мъжки пол, който използва фалцет, за да пее високи тонове като женски контраалт или мецосопран.

Контратенорите се използват често през Ренесанса и Барока, когато на жените не е било позволено да пеят в църковните хорове. Те не са имали големи, драматични гласове като кастратите, така че обикновено не са използвани в операта. Хората забравят за този начин на пеене през 1VIII и XIX век, въпреки че мъжете алтисти продължават да пеят в английските катедрални и църковни хорове. През XX век английски контратенор на име Алфред Делер става много известен. Той изпява много песни от бароковия период, които са написани за глас контратенор, например песни на Хенри Пърсел, който сам пее на контратенор. Днес отново има голям интерес към използването на този тип глас за изпълнение на старинна музика като ренесансовата и бароковата музика.

Глас и техника

Контратенорът обикновено пее в диапазона, който съвпада с женския алт или мецосопран — това могат да бъдат тонове приблизително от G (G3) нагоре до C6 или по-високо в зависимост от изпълнителя. Техниката най-често включва използване на фалцет или „подсилен фалцет“ (reinforced falsetto), който дава по-пълен, по-пронизителен звуков цвят от чистия фалцет. Някои контратенори развиват т.нар. контратенорски „head voice“, който позволява по-голяма динамична гама и контрол.

Съвременната класификация прави разлика между:

• Алтови контратенори – по-нисък, тъмен тембър, близък до контраалт;
• Мецо/сопранисти – контратенори с по-висока и светла височина, понякога наричани "sopranists";
• Натурални алтисти – мъже, които пеят в този регистър с по-малко използване на фалцет (по-рядко).

Историческа роля в Ренесанса и Барока

В епохите на Ренесанса и Барока много музикални текстове и църковни партии са писани за висок мъжки глас, тъй като жените често са били изключени от службите и професионалните сцени. Композитори като Хенри Пърсел, Хендел, Бах, Монтеверди и Вивалди са писали солови и хорови партии, които днес често се изпълняват от контратенори в рамките на исторически информираното изпълнение (HIP).

Във времето на бароковата опера най-високите драматични роли често са били изпълнявани от кастрати — гласове с изключителна сила и обхват, резултат от трагичната практика на кастрация. Контратенорите в този период са имали по-скоро църковни и камерни функции, а не големи оперни роли.

Разлика между контратенор и кастрат

Основната разлика е биологична и акустична: кастратите са мъже, чиито гласови струни и тяло са се развили по различен начин вследствие на кастрация преди пубертета — това им е дало мощен, уникален висок глас с особена резонансна тъкан. Контратенорите постигат високите тонове чрез техника (фалцет или подсилен фалцет) и не притежават същата натурална мощ и темброва характеристика на кастратите. В съвременните изпълнения често контратенорите изпълняват роли, които исторически са били за кастрати, или алтернативно се използват женски гласове.

Упадък и възраждане

След XVIII–XIX век интересът към контратенорския стил намалява в голяма част от Европа, макар че традицията на мъжкия алт остава жива в английските катедрални хорове, където момчешките сопрани и мъжки алт/тенорни гласове изпълняват репертоара. През XX век възстановяването на интереса към старинната музика и движението за исторически информирано изпълнение довежда до силно възраждане на контратенорския глас.

Ключова фигура в това възраждане е Алфред Делер, който популяризира репертоара на барока и ренесанса за контратенор. По-късно други изпълнители и ансамбли утвърждават гласовия тип на международната сцена и разширяват репертоара.

Репертоар и известни изпълнители

Репертоарът на контратенора включва църковна музика (като кантати, страсти и оратории), камерни песни и арии от барокови опери. Често срещани имена в репертоара са Пърсел (вече споменат), Хендел (оратории и оперни арии), Бах (алтови арии и кантати), Монтеверди и Вивалди. В наши дни също има съвременни композитори, които пишат специално за контратенор.

Някои от най-известните съвременни контратенори са:

• Андреас Шол
• Филип Жаруски
• Дейвид Даниелс
• Джеймс Боуман
• Ръсел Обърлин

Днес

Контратенорският глас днес е важна част от движението за изпълнение на старинна музика и също така участва в съвременни проекти и записи. Много ансамбли и оперни трупи предпочитат контратенори за исторически автентични изпълнения, а интересът на публиката и професионалните среди продължава да расте.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява контратероризмът?

В: Кога са били използвани контратенорите?

В: Защо контратенорите обикновено не се използват в операта?

В: Какво се случва с контратенорите през XVIII и XIX век?

Въпрос: Кой направи контратенорите известни през XX век?

В: Какво е пял Алфред Делер?

В: За какъв тип музика се използва контратенорът днес?

Търсене по буква